Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

- Г-н Мавродиев, социалните партньори от тристранката договориха антикризисни мерки, оценявани от правителството за 1,6 млрд. лв., но според опозицията приходите за хазната ще са към 600 млн. лв. Какви са вашите прогнози за фискалния ефект от мерките?

- По предварителни данни се очаква общият целен ефект от антикризисните мерки да е около 1,5 – 1,6 млрд. лв. и е нормално да се вярва на официалните данни от Министерството на финансите, отколкото на неясните прогнози на опозицията. Не е редно тъкмо тези, които имат вина за огромната дупка в бюджета, да оценяват спасителните мерки и дават оценки сега. Факт е, че мерките са насочени както в посока изплащане на забавените задължения на държавата към бизнеса, от една страна, но и към оптимизация на държавните разходи и повишаване на приходите в бюджета. Предвидено е в кратки срокове да бъдат изплатени около 550 млн. лв. от задълженията на държавата към бизнеса. Подобна подкрепа за икономиката, особено в трудни времена на световна икономическа криза, със сигурност ще бъде доста по-добро за бизнеса и гражданите, отколкото безогледното харчене на излишъците и липсата на антикризисна програма на предишния кабинет. По настояване на бизнеса е включена и мярката за създаване на регистър на държавните задължения към фирмите, което ще даде възможност за засилване на кредитирането и ще повиши ликвидността им.

- Експерти твърдят, че ще трябва да се приемат промени в поне 15 закона, за да може антикризисните мерки да се приложат на практика. Колко време ще е необходимо за приемането им в парламента? Няма ли това да забави прилагането им на практика?

- Пакетът от мерки и антикризисни политики е наложителен и спешен. Убеден съм, че ще получи сериозна подкрепа и от народните представители, за да се стартира максимално бързо. Не мисля, че точният брой на законите, които трябва да се изменят, ще е най-важният в момента. Много по-сериозен е въпросът за дефицита и за липсата на реформи, за което предишният кабинет има огромна вина. Предлаганите мерки са избрали здравословния за икономиката ни вариант – тежестта да е върху намалението на разходите, вместо да се мисли и върви към повишение на данъците. Изключително позитивен сигнал според мен е това, че е налице отказ от повишаване на данъчното бреме за гражданите и бизнеса чрез неувеличаването ставката на ДДС, така голямата част от тежестта на мерките и очакваните реформи пада върху публичния сектор, което е правилен подход.

- Необходимо ли е да се актуализира Законът за държавния бюджет за 2010 г. и кога?

- Актуализацията на бюджета беше заложена като потенциална възможност още при изготвянето на закона, така че е излишно да се преувеличава и пренатоварва с излишни емоции. Все пак прозрачната процедура и дебати по темата изглеждат доста по-добра мярка, отколкото непрозрачното изхарчване на огромна част от резерва или реализирания излишък, както направи предишното правителство.

- Коя от предложените мерки би трябвало да се реализира приоритетно?

- Добрите мерки са насочени към съкращаването на административните разходи, подобряване на бизнес средата, включително чрез приватизация и концесиониране, както и към отказа от увеличаване на данъците върху труда и поемането на ангажимент ДДС да се възстановява в законовите срокове. Важно е, че в мерките е изрично записано да не се поемат задължения извън предвидените по бюджет 2010 г. и да се мисли за съкращаване на предвидените разходи. Със сигурност би трябвало да се обърне сериозно внимание на съкращаването на разходите на администрацията. Конкретните добри и работещи предложения в тази посока биха могли да бъдат например премахването на всички възнаграждения за участия в междуведомствени комисии, работни групи и други или свеждането до минимум на гражданските договори и договорите за консултантски услуги и др. Всички мерки по посока на концесиониране, приватизиране, аутсорсване и ефективно управление на държавната собственост са също добри - концесиониране на инфраструктура (летища, пристанища, магистрали) има огромен потенциал, които не бива да се пренебрегва, а следва да се ползва максимално ефективно.

- Ще има ли данък лукс реален фискален ефект?

- Ако трябва да сме прецизни, споменатата мярка всъщност обхваща следното предложение - удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв., утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети, като очакваният положителен ефект за бюджета според данни на експертите се оценява на около 35 млн. лв.
Сами разбирате в какво трагично състояние са ни завещали икономиката на страната бившите управляващи, след като се налага да обсъждаме подобни непопулярни мерки. От една страна, данък лукс показва желанието на правителството тежестта от предлаганите мерки да бъде съответно понесена и от по-заможните слоеве от населението, а не само от най-бедните, но от друга страна, има редица спорни ефекти. Аз лично не одобрявам този налог заради спорните фискални ползи, както и противоречивите сигнали, които се дават към инвестиционната общност и бизнеса. Моето лично мнение е, че подобна мярка е в противоречие с принципите за данъчна равнопоставеност и трудно ще постигне целения фискален ефект, ще доведе до повишена административна тежест и в края на краищата ще доведе до влошаване на бизнес климата.

- Ще се наложи ли да се вдигне ДДС?

- Повишаването на ДДС беше само една от многото мерки, които се обсъждаха и се водиха преговори. В окончателната редакция на договорените антикризисни мерки категорично липсва вариантът за увеличение на ДДС. За сметка на това има няколко положителни мерки, свързани с ДДС – ангажиментът за възстановяване на налога в законовия срок, създаването на публични регистри за задълженията, свързани с ДДС, както и предоставянето на ежемесечни подробни данни за изпълнението на бюджета, включително салдото по ДДС. Ако трябва да коментираме самата идея за повишаване на ставката на ДДС, личната ми позиция е, че съм против увеличаването на данъчното бреме както по отношение на преките, така и на косвените данъци. Вдигането на ДДС би довело до това държавата да изземва повече пари от домакинствата и фирмите, а подобно решение би имало прокризисен ефект, защото тежестта ще се усети от частния сектор и от гражданите. Ако въобще се наложи да се направи избор в посока на вдигане на данъци, докато трае кризата, то по-добре това да са такива, които облагат потреблението, а не печалбата и личните доходи.

- По данни на БНБ дупката в хазната в края на февруари е 1,4 млрд. лв. Какво би трябвало да се прави, ако дефицитът достигне критичните 1,7 млрд. лв., очертани от МВФ?

- Именно целта на предложените антикризисни мерки е овладяването на ръста на дефицита и предприемането на политики за подобряване показателите на бюджета. Предишното управление е създало до голяма степен проблема, докато настоящото търси експертното му разрешаване чрез антикризисните мерки и ежедневната упорита работа. Обсъжда се например въвеждането на постоянна практика правителството да обявява и задълженията на държавата, по които предстоят плащания. Целта е разпределителите на бюджетни кредити да отчитат не само разходите си, когато ги извършват, но и да обявяват задълженията си в момента, когато поемат писмен ангажимент за тях. При подписване на договори за услуги или обществени поръчки ведомствата ще посочват всички предстоящи плащания, които ще се правят по съответния договор. Така ще се постигне максимална прозрачност, прогнозируемост и реална възможност за контрол по отношение на разходите.Това ще реши един от най-сериозните проблеми, наследени от предишния кабинет – а именно непрозрачното сключване на договори и поемането на ангажименти, надхвърлящи бюджетните приходи. Още при бюджета за 2009 г. стана ясно, че кабинетът на тройната коалиция е заложил разходи, далеч надхвърлящи реалните приходи. Сключените договори задължават сегашното правителство да разплати близо 2 млрд. лв. през тази година. Това, съчетано със спада на данъчните приходи, поради ефектите на кризата, води към увеличен дефицит. Затова и съществена част от философията на предлаганите антикризисни мерки е намаляването на разходите и засилената бюджетна дисциплина.

- Кога да очакваме реалното възстановяване на българската икономика след кризата?

- При сериозния дефицит и тежкото икономическо наследство от предходното управление, пред които сме изправени, е деликатно да се прогнозира с голяма точност кога ще излезем от кризата. Някои скорошни данни за повишаване на износа бяха разчетени от анализатори като първи признаци за преодоляването й, но според мен все още е твърде рано да сме оптимисти по отношение кризата и нейните ефекти. Всички мерки за компенсиране на дефицита и събиране на допълнителни средства и ограничаване на разходите би трябвало да са съпроводени с важните структурни реформи. Решителните структурни реформи нямат алтернатива и не могат да бъдат избегнати или заменени от фискални мерки, с ограничен времеви ефект.