Флориан Фихтъл е постоянен представител за Световната банка в България от 2006 г. Фихтъл започва работа в банката през 1994 г. като консултант за Западна Африка в отдел “Население и човешки ресурси” и работи по проекти за образование и социална защита. Има степени по икономика от Колумбийския университет, Ню Йорк, и социология от Свободния университет в Берлин, Германия.

---

- Г-н Фихтъл, как оценявате предприетите от българското правителство мерки за излизане от кризата и какво още може да се направи?
- Кризата удари сериозно домакинствата, бизнеса и правителствата по цял свят. Българското правителство беше успешно в задържането на разходите през втората половина на 2009 г., запазвайки по този начин стабилността на валутния борд. В момента е еднакво важно да се предприемат реформи, които са в подкрепа на икономическия ръст и пазят фискалната стабилност. За пример мога да посоча продължаването на реформите в няколко сектора, които биха гарантирали възстановяването и изравняването на жизнения стандарт, и на първо място е образованието. Чрез подобряване качеството на образованието ще се подобрят уменията, а оттам и производителността на труда. Намаляването на населението в трудоспособна възраст ще създаде проблеми, защото по-малко хора ще работят и ще трябва да генерират по-висок БВП. На второ място е качеството на здравеопазването, като в същото време се осигурява контрол над разходите за здраве. Приходите намаляват много бързо и е невъзможно да се поддържа толкова голям брой болници, които в същото време осигуряват доста ниско качество на услугата.

- Тоест вие подкрепяте идеята част от болниците, които са неефективни, да бъдат затворени?
- Трябва да се премахнат неефективността и пилеенето на средства, да се намали броят на болниците, но не само това, а и да се увеличи качеството на обслужването в останалите. Възможни са големи подобрения и те са нужни както за хората, така и за медицинското съсловие, което заслужава една по-добра среда за работа. Промени трябва да се направят и в пенсионната система, така че българите да получават адекватни пенсии, без да застрашават макроикономическата стабилност. Като цяло трябва да се подобри и ефикасността на публичния сектор и да се осигуряват по-добри услуги на обществото и в същото време да се намалят ненужните разходи.

- Относно мерките на правителството подкрепяте ли идеята за повишаване на ДДС с 2%?
- Трябва да гледаме мерките не една по една, а в тяхната съвкупност като пакет. Това, което мога да кажа, е, че е много е важно да се постигне консенсус заедно с работодатели, синдикати и общество. Някои от мерките може да бъдат доста болезнени, защото ще трябва да се затегнат сериозно коланите.

- Какви са най-големите опасности за България?
- Аз съм оптимист и съм фен на България. България успя да остане стабилна – макроикономически и финансово, особено в кризата. Рисковете от външната среда напоследък са намалели, тъй като перспективите в глобален мащаб се подобряват, независимо че това става с по-бавен темп в ЕС. Трябва да подчертая, че България има до голяма степен възможност да контролира качеството и доверието във вътрешните си политики, а това ще е важно за бъдещото възстановяване и повишаването на инвестициите и заетостта.

- Ситуацията в Гърция може ли да се отрази у нас?
- Не съм оракул и не мога да прогнозирам. В един свързан и глобален свят проблемите на една страна могат до голяма степен да засегнат другите членки. България задържа стабилна фискална политика и буферите, които има, успяват да смекчат ефектите от трудностите на заобикалящата среда. Притеснението е основно свързано с това, че възстановяването няма да бъде толкова бързо. Голямото предизвикателство ще бъде да се създаде привлекателна за инвеститорите среда, а това изисква доверие в политиките.

- Проучвания на Световната банка сочат, че чуждите инвестиции у нас са на средно ниво в сравнение с другите балкански страни. Какво трябва да се промени, за да се подобри климатът за чуждестранните инвеститори у нас?
- Миналата година капиталите в новопоявяващите се пазари се свиха с 30% спрямо 2008 г. Преди кризата България беше една от държавите с най-високо ниво на преки чужди капитали, особено когато техният обем се изчислява на единица глава от населението. В бъдеще страната ще трябва да продължава да се надява на чужди инвестиции. Добрата фискална ситуация и данъчната политика помогнаха и ще помагат за привличането на ресурси. Ще трябва обаче да се намали регулаторната тежест върху фирмите и да се подобрят публичните услуги.

- Според данни на СБ сме на първо място в ЕС по застаряване на населението. Какви мерки са необходими в тази посока?
- Това е статистика, която е не само на Световната банка, но и на правителството и на ООН. Очаква се до 2025 г. населението на страната да намалее с 18%, или с 1,5 млн. души, спрямо 2000 г. Възможни са промени в политиките и създаване на такива за насърчаване на раждаемостта, но ще мине време, докато те дадат сериозни резултати. Друг подход е да се променят емиграционните политики, защото те дават най-бързи резултати. Но в много страни опитът е доста противоречив. Това, което може да се направи освен насърчаване на раждаемостта, е да се реформират и секторите, за които споменах – образование и здравеопазване, както и пенсионната система, за да се „смекчи” ударът от застаряващото и намаляващо население.

- Наскоро заявихте, че трябва да се засили пенсионната реформа, но в какви направления?
- Вече говорихме за неблагоприятната демографска ситуация, но броят на хората, които внасят пари в пенсионната система, допълнително намалява заради много изключения на ранното пенсиониране. На практика 57% от мъжете и 36% от жените в България вече получават някаква форма на пенсия преди момента, в който достигат пенсионна възраст. Също така възрастта за пенсиониране в България е по-ниска от средноевропейската. Нивата на пенсионноосигурителните вноски бяха намалени значително и сега са едни от най-ниските сред новите страни членки, като в същото време е направено малко да се подобри фискалната устойчивост на системата. Нека не си крием главите в пясъка като щрауси - българите заслужават адекватни пенсии, но това не бива да застрашава макроикономическата стабилност.

- Образованието е сред приоритетите на правителството. В кои сфери трябва да се наблегне, за да стане България конкурентоспособна в тази област?
- Има три основни области, на които да се наблегне. На първо място, подобряването на качеството на образованието – системата е децентрализирана, отдава голямо значение на решенията на директорите, но трябва да се засилят системите за контрол на качеството. На второ място, реформите на висшето образование са необходими, като то трябва да стане достъпно за всички, подобрявайки качеството си и приложимостта си. Спешно е необходима институционална реформа и реформа във финансирането, която да включва промени в инвестирането на научноизследователската дейност. Третата област за реформи е нуждата от разширяване на образованието, което се предлага в най-ранна детска възраст.

- Темата за борбата с корупцията и организираната престъпност придобива все по-голямо значение. Какви конкретни действия правителството трябва да предприеме, за да ограничи този проблем?
- Корупцията е едно много важно и значимо препятствие пред икономическия растеж. Правителството трябва да разработи нова стратегия, която да подобри работата на публичните институции, за да се намалят възможностите за корупция. Необходима е стратегия за засилване на функционирането на съдебната власт и нейната ефективност. Кабинетът трябва да подходи с оценка за риска към големите суми и договори, както и към разходите.


Интервюто взе Людмила Куюмджиева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.