Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк, най-голямата банка на българския пазар. Банкерът е един от пионерите на консултантско-одиторската индустрия у нас. През 1992 г. с приятеля му Мартин Заимов основават "Българска одиторска компания" - консултантска фирма, асоциирана в международната мрежа на Coopers&Lyb-rand. Две години по-късно Coopers&Lybrand купуват компанията на Заимов и Хампарцумян. От ноември 2008 г. е председател и на Настоятелството на СУ "Св. Климент Охридски".

---

- Г-н Хампарцумян, в последните седмици плъзнаха спекулации, че българските подразделения на гръцките банки ще бъдат силно засегнати от кризата в южната ни съседка. А и рейтинговите агенции Fitch и Moody’s предупредиха, че ще преразгледат оценките си към родните трезори. Има ли опасност за банковата система?
- Няма директна връзка между това, което се случва в Гърция, и това, което става в нашата страна. Дали в бъдеще кризата би се отразила на политиката на българските банки тук – никой не може да каже. Но има и положителни сценарии за развитието на ситуацията. Българската икономика по макроикономически показатели e много по-добре в момента от гръцката, така че това може да се окаже стимул за трезорите с гръцко участие да си разширят позициите на нашия пазар. А другата теза за възможността за изтегляне на капитали - няма икономическа логика подобно нещо да се случи. Сигурен съм обаче, че инвеститорите ще следят ситуацията. Българската банкова система е стабилна.

- УниКредит Булбанк също е част от европейски банков играч – италианската UniCredit Group. Бихте ли обяснили малко повече за отношенията банка-майка-подразделение. Доколко групата се намесва в политиката ви на българския пазар. И какви са посланията, които си изпраща – за увеличаване на активността, за задържането й или за намаляването й?
- Банката-майка носи пълната отговорност на своите дъщерни компании, тук и навсякъде по света. Що се отнася до стратегиите ни на местния пазар – групата се грижи на 100%. Естествено банките с чужди акционери в България се съобразяват със съответните регулации на пазара/страната. В много от случаите дори са много по-консервативно регулирани, отколкото банката-майка. Така или иначе търговската политика, кредитната политика, управлението на риска се базират на критериите и управленските умения, които са утвърдени в компаниите-майки.

- Другият аспект на кризата в Гърция – стабилността на еврозоната. Доколко проблемите в южната съседка ни затръшнаха вратата за влизане във валутния съюз?
- Много трудно могат да се правят директни паралели между макроикономическите показатели на Гърция и България, както и поведението на двете държави в предишни години. Все пак решаващо значение има думата на Европейската централна банка.

- А спекулациите, че цените ще поскъпнат силно след въвеждането на единната европейска валута?
- Правилно ги нарекохте спекулации по простата причина, че нашите цени поради фиксирания курс лев-евро вече са коригирани в посока нагоре с течение на времето.

- Според някои експерти обаче левът е надценен?
- Това е академичен спор. Имаме валутен борд, който дава началото на координатната система, в която мерим всичко. Спорът за надценения лев прилича на спора дали 0-та в една координатна система е на точното си място.

- При евентуално приемане на България поне в чакалнята на еврозоната - това ще развърже ли ръцете на БНБ за по-самостоятелна политика и намеса в банковата система?
- Не бих казал. България е прекалено малка, за да търси и преследва самостоятелна монетарна политика. Когато имахме възможност да провеждаме самостоятелна монетарна политика – знаете как свърши тя през 1996-1997 г.

- В последните шест месеца вече се отчита ясна тенденция към понижаване на лихвите по кредити и депозити. Това ли е първият знак, че кризата отминава и икономиката се възстановява?
- Това определено е един от признаците, че страстите в икономиката се успокояват. Макар че, ако погледнем последните статистически данни, тя продължава да се влошава. Това, което трябва днес да ни безпокои, е реалната икономика, а не финансовата система на страната.

- Но фирмите се оплакват, че банките все още поддържат прекалено строги условия за кредитиране...
- Фирмите до голяма степен бяха “разглезени” в годините на икономическия бум от доста лесния начин, по който се правеше бизнес у нас. Средата все пак се подобрява и ще се подобрява, макар че със сигурност няма да стигнем до тези либерални условия и политики за кредитиране, които някои банки водеха преди кризата.

- Въпреки че отчитате стабилност на финансовия сектор, лошите кредити продължават да растат. Докога ще се запази тази тенденция и какъв процент би бил притеснителен?
- Би трябвало неразплатените задължения в системата да се отпушат, за да можем да предотвратим бъдещо влошаване на банкови портфейли. Причината е, че голяма част от тези задължения биха отишли към разплащане на дългове към трезори.

- Имате предвид забавените плащания на държавата към бизнеса?
- Това е само едната част от уравнението. Има и пари, които фирмите дължат една на друга. Част от тях отново са свързани с държавата, но не всички.

- На второ четене мина законът за потребителския кредит. Смятате ли, че предстоят мащабни промени в законодателството, свързани с дейността и регулациите над банковата система?
- Не мисля, че става дума за фундаментални промени. Иначе регулациите във финансовия сектор никога не са спирали. Да, ще има някакви изменения, но те няма да са съществени. Поне не такива, каквито се налагаха в началото на 90-те години.

- Статистиката на БНБ отчете рекорден ръст на спестовността на българина през миналата година. Как се промени отношението му към алтернативните инвестиционни продукти?
- В края на миналата седмица представихме един нов спестовен план, създаден на база инвестиционните навици на богатите хора по света, заедно с „Пайниър инвестмънтс“.
Той дава възможност на хора, които са с нормални доходи, да спестяват с малки суми по начина, по който го правят едни от най-богатите хора в света. Така те имат алтернативна възможност на обикновения депозит. Новият спестовен план в следващите години, когато условията в глобалната, а и българската икономика се подобрят, ще бъде по-атрактивен от слагане на средства на влог.
Иначе процесът на пренастройване на потребителя от депозит към друг вид финансов продукт е бавен, и дори бих казал има културен аспект. В следващите години ще станем свидетели на ръст на спестяванията, които ще започнат да се конвертират в алтернативни схеми. Но не вярвам това да бъде преобладаващият продукт на българския пазар.

- А какво се промени в поведението на заможните хора?
- В световен мащаб богатите не променят драстично разпределението на своите финансови активи, независимо от кризата. Иначе клиентите ни вече са станали много по-благоразумни, спестовни и предпазливи. По-малко склонни са към арогантен стил на потребление.

- Затова ли избягвате продукти с висок риск?
- Имали сме подобни предложения преди години. Основният ни мотив да не го правим сега е да не компрометираме идеята за колективни инвестиционни схеми. Защото там, където има висок риск и големи печалби, има и опасност от сериозни загуби. Не искаме да предлагаме тази опция на хора, които не осъзнават напълно риска, който поемат, биха се радвали на висока доходност, но биха били и много разочаровани, когато губят.

- В годините на най-стабилен ръст водещи бяха инвестициите във финансовия и в сектора на недвижимите имоти. Вторите отчетоха доста сериозен срив в периода на криза. Оттук нататък какво следва?
- Спадът на цените наистина беше сериозен, но това е процес в краткосрочен план. Недвижимите имоти ще си възстановят стойностите, които са имали, но това ще отнеме повече време и няма да бъдат такъв източник на бърза печалба, както преди кризата.

- Кой тогава ще бъде секторът, на който да разчитаме като локомотив на икономиката в следкризисния период?
- Не бих искал да откроявам само един сектор, който би спомогнал за ръст на БВП със съществени темпове. Сигурен съм обаче, че положителното развитие ще бъде продиктувано от отраслите, които създават стоки и услуги за износ.

Интервюто взе Диана Йосифова