Йоран Свенсон е председател на Българо-скандинавската търговско-промишлена палата. Той живее в България от 1994 година и се занимава с частен бизнес в областта на логистиката в България от 1993 г. насам. Женен е за българка и има едно дете. Той е и изпълнителен директор на TimeLine - компания, предлагаща пълен набор от спедиторски услуги, и StoreTech - фирма за висококачествено оборудване и обслужване на складови помещения.

---

- Г-н Свенсон, кои са най-сериозните проблеми в България, които затрудняват скандинавските инвеститори?
- Не виждам особени проблеми за чуждестранните инвеститори в България. Що се отнася до скандинавските компании, дори мога да кажа, че те имат възможност да правят добър бизнес тук. Големите трудности обаче са предизвикани от корупцията и лошата инфраструктура, правната система също не е добра. Това, което обаче най-много спира чуждите компании да не идват в България, са правната система, корупцията и инфраструктурата. Няма друга причина.
Все пак искам да подчертая, че новото правителство според мен има ясна визия и желание да се пребори с тези проблеми и да направи бизнес климата в България по-добър. Бих искал също така да призова управляващите да се обръщат към нас, когато имат нужда от някаква информация за работата си тук. Според мен трябва да се води диалог между бизнеса и правителството и така проблемите ще се решават по-бързо.

- Каква е оценката ви за размера на скандинавските капитали у нас?
- Инвестициите на скандинавските компании тук наистина са големи. Една от причините, която затруднява притока на капитали, е чисто географска. Защото, ако погледнем картата, скандинавските страни са по-близо до балтийските държави, като Естония, Латвия и Литва. Все пак сред големите инвеститори в България също са големи компании, като например SKF, АBB, Actavis, Carlsberg, Rockwool, Sanoma и AmerSport. Но когато става дума за търговски офиси, голям брой фирми от скандинавските страни са налице с успешни операции. Спокойно можем да очакваме успешните дружества от скандинавските страни с инвестиции в страната да стават повече.
В допълнение искам да обясня, че Българо-скандинавската търговска камара е създадена през септември 2009 г. В нея членуват 70 компании, като условие за присъединяване към камарата е фирмата да участва в икономическия живот между България и скандинавските страни. Целта на камарата е членовете да се представят пред органите за решаването на проблеми и въпроси. Всички с цел подобряване на бизнес климата за нашите членове.

- Какво е мнението на самите компании за бизнес климата у нас?
- По принцип не мога да коментирам позициите на отделни компании. От името на камарата обаче мога да заявя, че според нас трябва да се наблегне на реформата в правната система, да се подобри инфраструктурата и да се изчисти корупцията. Понякога имаме нужда институциите да реагират по-бързо в дадени ситуации, а това не е така.

- Какво се промени в условия на криза за скандинавските инвеститори? Какви са плановете им за бъдещето, като имаме предвид, че шведското посолство у нас затваря врати?
- Нека първо отговорим на въпроса по отношение на кризата. Както знаем, глобалният бизнес се сви, което принуди управлението на различни фирми да се фокусират и да се адаптират към новите условия за бизнес. Всички трябваше да намаляват разходите или да ги оптимизират за различните операции. Ние трябва да си спомним обаче, че сегашната криза е световен феномен, засягащ бизнеса във всички страни.
Затварянето на шведското посолство няма да подейства на стратегиите на фирмите в негативен план. Компаниите ще продължат да бъдат тук, защото имат пазар. Когато нещо може да се произвежда в България и страната дава добри възможности, като квалифицирани кадри, ниски данъци и добрата възможност за развитие, дружествата никога не биха се изместили.

- Как оценявате новите финансови и бюджетни мерки, предприети от правителството на Бойко Борисов, от гледна точка на вашия опит като бизнес присъствие у нас? И какви мерки могат още да бъдат предприети, за да стане България по-привлекателна за чуждестранните инвеститори?
- Мисля, че все още е рано да правим категорична оценка на мерките, които новото правителство предприема. Много е лесно някой да коментира какво другите са направили, но след края на техния мандат ще е много по-ясна картината. Моето лично мнение е, че засега мерките, които предприемат, са добри и сигналите, които идват, са позитивни. Виждам, че имат желание да направят нещо добро, и се надявам да успеят и да направят България една по-добра страна за бизнеса.
Освен борбата с корупцията, за която споменах, мисля, че трябва да се обърне сериозно внимание на инфраструктурата. Всички знаем в какво състояние са пътищата, но аз не говоря само за тях, а за подобряването на цялата инфраструктурна среда, например като телекомуникациите и разпръскването. Има и малки неща, които имат нужда от промяна. Например защо трябва правителството да ни дава допълнителен ден почивка, с който да се сливат официалните празници и уикендите, като след това тези дни се отработват? Реално когато допълнителният ден почивка трябва да се компенсира в събота, това не е ефективно и унищожава един уикенд. Пък и бизнесът никъде по света не работи в събота. Оправданието е, че по този начин се стимулира българският туризъм, но реално погледнато, българите, като имат допълнителен ден за почивка, отиват в Гърция, което не подпомага българската икономика, а гръцката. Затова според мен е важно да има стриктно регламентирани почивни и работни дни.

- Кога очаквате положителните сигнали от чужбина да започнат да се усещат и в българската икономика?
- Първо, мисля, че трябва да обясним, че рецесията се отрази на целия свят, което означава, че когато глобално икономиките започнат своето възстановяване, то неминуемо ще се отрази и на България. Но ще отнеме време, докато компаниите започнат да инвестират както преди. Да не забравяме, че големият белег, който остави кризата върху икономиката по целия свят, а и в България, е безработицата. Много компании свиха производствените си темпове до много ниско ниво само и само да оцелеят. Те намалиха и разходите си, оттам последва и съкращаване на персонал. Но аз съм позитивно настроен и мисля, че след няколко месеца банките ще започнат да финансират и постепенно компаниите ще се стабилизират и безработните ще започнат да намаляват. Но колко време ще отнеме, е въпрос за милион долара.

- Швеция все още е в чакалнята на еврозоната - ERM2, накъдето сме се запътили и ние, и като че ли няма желание да приеме еврото. Защо? И какво бихте посъветвали България по пътя си към единната валута?
- В Швеция имаше допитване и мнозинството реши, че не желае да приеме еврото на този етап. Това е главната причина, поради която Швеция не е в еврозоната. В България случаят обаче е друг, защото левът е вързан за еврото, което осигурява стабилност за икономиката, и мисля, че за страната би било много добре да приеме единната валута. Що се отнася до опасенията, че щом се премине към еврото, всички стоки и услуги ще скочат – тоест, ако нещо е струвало 0,50 стотинки, да стане 0,50 цента, това реално ще бъде единствено търговски трик. Ако правителството успее да покрие всички критерии, мисля, че България ще получи възможност да се присъедини към еврозоната.

- Смятате ли, че кризата с Гърция ще ни препречи пътя към еврозоната? Какви ползи ще има бизнесът от влизането на България в еврозоната и какви минуси?
- От една страна, проблемите с дълга в южната ви съседка ще имат отражение върху българската икономика, защото има пряка бизнес връзка между двете държави. От друга страна обаче, не мисля, че гръцката задлъжнялост би попречила на България да се присъедини към валутния съюз. Това, което ще доведе присъединяването към еврозоната, е повече стабилност и сигурност в лицето на инвеститорите. Не мисля, че прозрачният бизнес ще усети някакви негативи.

- Знаем, че играете голф... Как оценявате развитието на голф индустрията у нас и какви са условията за практикуване на подобен спорт тук? Смятате ли, че с голф игрищата ще можем да започнем да привличаме богати туристи?
- Аз определено съм любител на голфа и често играя на Равно поле. Това игрище е много добре позиционирано, само на 20 минути е от София. За мен добри игрища за голф са и комплексът Black Sea Golf и Пирин голф в Банско. В Швеция например на 9 милиона души население има около 500 игрища за голф. Това е много голям и вълнуващ спорт и мисля, че България спокойно може да стане голф туристическа дестинация.
Но все още има много хора, които са убедени, че подобен спорт е само за богаташи. Спокойно мога да кажа, че голфът е масов спорт, дори и фамилен и затова във всяка страна, която предлага качествени услуги и продукти, има възможност за сериозно развитие.


Интервюто взе Людмила Куюмджиева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.