Светла Пейчева Кога и при какви условия трябва да рефинансираме кредита си? Представете си, че през 2005 г. сте взели кредит, за да си закупите жилище. Само че днес е краят на 2007 г., България е влязла в ЕС и лихвите са доста по ниски от времето, когато сте получили вашия заем. Съвсем естествено е да се замислите: дали не мога да плащам по-ниски лихви и по-ниски месечни вноски? Нормално е, ако можем да плащаме по-малко за нещо, да не плащаме повече! Причините кредитополучателите да искат да рефинансират съществуващ вече банков кредит са много. Например: Клиентът се нуждае от пари за ремонт, но преди 2 години е изтеглил ипотечен кредит и няма какво да заложи като обезпечение. Решава да рефинансира кредита си в друга банка, като там кандидатства за по-голяма сума. Първо се снема ипотеката, направена в полза на едната банка, и се създава нова - в полза на втората банка. Друг вариант е например, ако клиентът преди 3-4 години е изтеглил кредит при лихва в размер на 12%, а сега банките предлагат лихва от порядъка на 6-7%. Естествено е клиентът да не желае да заплаща повече толкова висока лихва и да реши да рефинансира. Трети пример е клиент, който в определен момент е имал висок доход, позволил му да изтегли няколко кредита (потребителски и/или ипотечни), изпада в неплатежоспособност или не му е удобно всеки месец да внася на 4-5 места различни по размер вноски (защото това го обърква и изтощава). Нормално е да реши да обедини всичките си задължения в една банка и да плаща една месечна вноска. Това би било добра идея, защото повечето банки имат годишни такси за обслужване на кредита, което увеличава ангажиментите на кредитополучателя и го затормозява. Какво трябва да знаем най-напред Преди да решите да рефинансирате, трябва да имате предвид няколко важни неща. Много от клиентите не се насочват към най-подходящата за тях банка и това се дължи най-вече на факта, че критерий за избора е само и единствено лихвата. Клиентите не вземат предвид множеството такси и комисиони, които банките начисляват. Те биват: такса за кандидатстване, такса за усвояване (еднократна начислена върху отпуснатата сума), такса за управление (начислява се всяка година върху останалата главница), такса за ангажимент, такса за предоговаряне на условията по кредита (има се предвид именно промяната в лихвените нива) и т.н. Всички тези такси повишават годишния процент на разходите (ГПР), а оттам се оскъпява и самият кредит. Отскоро е модерно да се търси кредит без наказателна такса за предсрочно погасяване. Такъв кредит търсят хора, които очакват по-високи бъдещи приходи и искат в близко бъдеще да погасят своите задължения. Има още един важен фактор, на който трябва да се обърне внимание. Преди да се насочите към банка, трябва да проучите каква е възможността банката да ви предложи по-висока от обявената лихва. Всички сме наясно, че в България сумата, на която повечето работодатели осигуряват хората си, много често не отговаря на реално получаваните. Някои от банките приемат служебна бележка, издадена от работодателя, в уверение на това, че служителят в съответната фирма получава по-голяма сума от тази, на която се осигурява. Трябва да имате предвид, че в някои банки, дори и да представите подобна бележка, пак ще ви предложат по-висока лихва, защото този документ е сигнал за банката, че не можете да докажете своя доход. Затова най-добре е да се обърнете към фирма, занимаваща се с кредитно посредничество, за да избегнете неприятните изненади. Имайте предвид, че услугите на тези фирми по-принцип трябва да са безплатни за клиента. Трябва да се калкулират разходите по старата и новата ипотека Привлечени от ниските лихви и незнаещи за всевъзможните такси, които невинаги се обявяват официално, клиентите се насочват към банки, които няма да ги одобрят, а те ще заплатят такса за кандидатстване. Или пък, ако го направят, ще има неясни клаузи по договора и клиентът ще трябва да плаща за такси, за които въобще не е предполагал, че съществуват. Так че, ако искате да рефинансирате съществуващ кредит, първо помислете добре. Понякога е по-изгодно да се изплаща кредитът докрай, а не да се рефинансира. Причините са: - висока наказателна такса за предсрочно погасяване; - малка разлика между текущата лихва и лихвата, предлагана от другата банка; - снемане на ипотеката, направена в полза на първата банка, и създаване на нова - в полза на втората банка (един сериозен разход); - издаване на един куп документи (отново), които имат давност; - заплащане на различни такси по учредяване на ипотеката, нотариални и държавни такси и т.н. Например, ако имате кредит в банка А при лихва 6,5%, но от банка Б ви предлагат лихва 6%, то не си заслужава да се рефинансира кредитът - тази малка разлика в лихвените равнища ще се стопи при заплащането на различните такси по учредяването на ипотека, снемането на ипотека, държавни и нотариални такси и т.н. В този случай е по-добре да се поинтересувате дали банка А не би могла да ви предложи да предоговорите кредита си на по-ниска лихва. Така ще спестите много време и пари. Няма да събирате отново всички документи, които се изискват при кандидатстване за кредит. Трябва да се направи калкулация между всички разходи по снемане на старата ипотека и създаване на нова ипотека. На практика, ако наказателната такса за предсрочно погасяване на стария кредит е 5% и разликата между лихвите на двете банки е 2%, то времето, за да се покрие само тази такса, е две и половина години. Като добавим и всички съпътстващи разходи, ще се окаже, че ще минат около 4 години, докато избием разходите по рефинансирането в друга банка. Това обезсмисля всички усилия и нерви, които би ни струвало рефинансирането. В този случай е по-добре да се предоговори кредитът в същата банка и да се плаща някаква компромисна лихва, която не е най-доброто за момента, но все пак ще намали разходите ви по кредита. Ако се направи, единственият ви разход би била таксата по предоговаряне на кредита, която е стандартна - около 1%. Друго решение, което може да се вземе, е нищо да не се предприема. При малка разлика в лихвите може да се окаже, че е по-добре да се изплаща старият кредит, докато новите пазарни лихви станат достатъчно ниски, за да има смисъл рефинансирането на кредита в друга банка. Вместо компромисното решение да се предоговаря кредитът на някакво незадоволително ниво в същата кредитна институция.