Милети Младенов, председател на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите: С приемането на еврото ще свалим неудобния "корсет" на борда
Проф. Милети Младенов е роден на 23 април 1943 г. От 1975 г. е преподавател в УНСС. От 1991 до 1996 г. заема поста подуправител на БНБ и алтернативен гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. През 1997-1998 г. е председател на Съвета на директорите на консултантската фирма "Вектор Капитал". От 1999 до 2003 г. е председател на Управителния съвет на Гаранционен фонд "Задължително застраховане". От 2005 г. оглавява Фонда за компенсиране на инвеститорите.
- Г-н Младенов, проблемите с гръцкия дефицит създават ли опасност от разпадане на еврозоната?
- Шокиращо е, ако гръцката администрация е дала некоректни данни за бюджетния си дефицит. Преди няколко години в Унгария партията, която се очакваше да управлява, си позволи да фалшифицира статистически данни, но само за вътрешно потребление. А това е информация, която се представя официално пред ЕС. Урокът от това е сериозен. Но смятам, че европейското пространство, чието ядро е еврозоната, няма да бъде разрушено, защото да бъде откъснато парче от нея – ще излезе твърде скъпо. В случая с Гърция цената за ЕС беше спадът на еврото. Но валутният съюз ще издържи. А и слабата валута си има плюсове, стимулира се износът. От години САЩ и Китай се придържат към подобна политика. Отражението обаче върху новите кандидати за влизане в еврозоната е негативно. Големите държави вече си мислят – сега Гърция ни е проблем, не искаме нови.
- Гръцката криза като че ли попари надеждите на България за влизане в еврозоната. Кога според вас ще успеем да покрием всички критерии (и формални, и неформални) за присъединяване поне към чакалнята – ERM2?
- Формалните критерии, т.е. тези от Маастрихт, ги изпълняваме. По бюджетен дефицит и публичен дълг сме в рамките, валутният курс е фиксиран, дългосрочния лихвен процент го спазваме... За последните години (от 2005 до 2008 г.) бяхме с по-висока инфлация, но миналата година това изискване е покрито поради рецесията. Въпросът е обаче, че освен формални трябва да изпълним и други критерии. Сред тях е дефицитът по текущата сметка – той се сви в последната година поради спада във външната търговия, трябва да се обърне внимание на заетостта, ефективността и стабилността на икономиката.
В чакалнята на еврозоната в момента са четири държави – от 10 години това е Дания и от последните 5-6 г. там са балтийските републики. Това показва, че няма строго определен срок, след който директно ще станем членове на валутния съюз. Но с последователна и адекватна политика можем дори да изпреварим страните, които още са в чакалнята. В най-добрия случай имаме шанс да въведем еврото през 2012 г.
- Защо ни трябва еврото?
- Твърде дълго време курсът на лева е вързан за еврото и това си има цена. Създава се обстановка за надценяване на местната валута. Ако съпоставим равнището на цените от 1997 г., когато започва да действа валутният борд, до сега се оказва, че в ЕС то е нараснало средно с 25-30% , а в България – с над 90%. Т.е. българският лев е надценен – нашите износители получават едни и същи приходи, а правят по-големи разходи, макар това да се неутрализира до известна степен от по-евтин внос, който се използва при експортни стоки. Дългото задържане на валутния курс на едно ниво създава изкушения за девалвация на лева. Теоретично това би стимулирало износа, но ще означава загуби за всички притежатели на българска валута – например обезценяват се доходите и спестяванията в лева. В този смисъл след влизане в чакалнята тази възможност се премахва. Реално не виждам минуси от въвеждането на единната европейска валута.
- А ценовият шок?
- Като се погледнат промените в равнището на цените след въвеждането на еврото в различни държави, се оказва, че не е имало реален ценови скок. Да, променили са се цените на някои услуги, например в Гърция на паркирането в градските части, кафето, също прословутите гевреци, но техният дял в потреблението изобщо не е голям.
- Необходимо ли е по-активно управление на валутните резерви? Чуха се призиви за по-активно използване на фискалния резерв?
- Когато въведем еврото, част от валутния резерв ще бъде освободен – валутата няма да бъде нужна за покриване на левовете, защото ще използваме еврото, и тя би могла да се използва алтернативно. Част от него ще отиде за вноската ни в капитала на Европейската централна банка и за общите валутни резерви, както и за осигуряването на еврови банкноти. Смятам, че в момента резервът ни се управлява много добре – при сигурни инвестиции се получава задоволителна доходност.
- Струва ли си да се поддържа толкова нисък бюджетен дефицит и защо?
- При паричен съвет трябва да има излишък в бюджета, така че сме ограничени да стимулираме икономиката си с раздуване на публичните разходи.
Наивно е да се търсят схеми, с които да се наливат пари в отделни сфери за сметка на раздут дефицит в бюджета. По-бързото въвеждане на еврото ще развърже ръцете на държавата – тя ще може да поддържа дефицит до 3% и чрез ЕЦБ в страната ще се възстанови паричната политика, което означава кредитиране на банките, също намаляване на лихвите. Валутният борд е неудобният „корсет“, който ще бъде свален.
- Отпуши ли се вече кредитирането?
- Проблемът на търговските банки не е, че нямат пари да кредитират, а че няма качествени проекти. Но големите трезори вече правят усилия за отпушване на процеса.
- Каква е ролята на Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ)?
- Фондът е създаден в края на 2005 г. по силата на европейска директива, която задължава страните членки да имат такива организации. Той е част от мрежата за финансова сигурност, т.е. за защита на потребителите на някои финансови услуги - в нея се включва Фондът за гарантиране на влоговете, този на застрахователите и ФКИ е третата съставка – за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Компенсирането става при евентуален фалит на посредника. Участниците във фонда са 124 - 61 инвестиционни посредника (ИП), 23 банки и 40 управляващи дружества. Според европейската директива има лимит на защитата, който достигнахме от 1 януари – той е 40 хил. лв. Ако при влоговете защитата е 100%, при нас тя е 90% - 10 на сто са за сметка на клиента. Това е буфер, за да се създаде чувствителност към подобни операции, докато 100% защита би създала безразличие кой посредник избираш.
ФКИ се финансира чрез вноски на участниците, които се правят на тримесечие. Досега сме събрали 7,5 млн. лв. - те се държат като депозити в банките и в държавни ценни книжа, тъй като законът изисква инвестициите да не са рискови. От началото на годината за първи път бе намалена вноската на посредниците върху финансовите инструменти – от 0,1% на 0,05% (тя е еднаква за ИП, банките и управляващите дружества).
- Защо я намалихте?
- За да окажем съдействие на участниците във фонда. Капиталовият пазар се сви тройно вследствие на кризата - от 30 млрд. лв. борсова капитализация през 2007 г. на 10-11 млрд. лв. днес. Сделките и обемите намаляха, комисионите на посредниците също.
- Досега не е имало случаи на компенсация, но станахме свидетели на върнати лицензи на посредници...
- През 2009 г. три посредника го направиха, в момента още три са в процес на връщане. Но те си уреждат задълженията към клиентите – т.е. това не създава никакъв проблем. Във връзка с кризата се обсъждат промени в европейските директиви, като увеличаване на минималното ниво на компенсация, за да може тя да се приближи до защитата при депозитите. Освен това се търсят начини и за съкращаване на сроковете, в които обезщетенията се изплащат – в момента те са 3 месеца с опция за удължаване.
- Какви са вашите очаквания за развитието на капиталовия пазар? Кога можем да очакваме възстановяването на борсите да се прехвърли в реалната икономика?
- Неслучайно борсите се наричат барометър за състоянието на икономиката. Много хора у нас са критични към борсата и капиталовия пазар. Но този пазар е млад и въпреки това успя да тръгне успешно – капитализацията дори стигна половината от БВП. Някои може би си мислят, че в държава като България борсата може да играе такава роля, както в англосаксонския свят. А основната разлика е, че тук финансирането на икономиката минава основно през банките. Логично е да очакваме първо да се възстанови борсата и после това съживяване да премине в реалния сектор. Според някои прогнози в средата на годината икономиката ще започне да расте.
- Много се говори и за пускане на държавни дялове от енергийни дружества на борсата. Но като че ли заглъхна темата за приватизация на самата борса... Вашият коментар?
- Държавата е фактическият мажоритарен собственик на борсовия оператор. Сделка с голяма европейска борса за държавния дял със сигурност ще вдъхне оптимизъм на инвеститорите. Но не трябва подобна продажба да се разглежда предимно от гледна точка на приходите, които ще донесе. По-важното е какво би направила една чужда борса тук и възможността да се търгуват наши компании на други пазари.
Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
