Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

- Г-н Симов, през цялата минала година цените на металите на световните борси вървяха нагоре. Има ли промяна сега и можете ли да прогнозирате каква ще е тенденцията до края на 2010 г.?
- В момента цените на цветните метали са в доста динамична ситуация. След продължителното поскъпване през цялата 2009 г. алуминият, цинкът, медта, калаят, никелът, които се търгуват на Лондонската метална борса, като че ли спряха активното си движение нагоре. От началото на 2010 г. се наблюдава доста чувствително връщане на цената назад. Медта например през миналата година поскъпна близо три пъти, а само за един месец – от януари до първите дни на февруари, изгуби близо 15% от цената си. Последната висока котировка беше 7700 щ. д. на тон, в момента нивото е вече 6800 щ. д., което е доста чувствително намаление за период от около един месец. Въпреки това медта остава относително скъпа в сравнение с февруари миналата година, когато беше 2900 – 3000 щ. д. за тон. Но може да се каже, че посоката е обърната.
Подобна е картината при цинка и алуминия. От началото на януари и тук се наблюдава намаление, което е доста по-скромно, с около 5%. На практика цените остават значително по-високи спрямо същия месец на 2009 г. Динамично е развитието при никела, през последните две-три седмици е отбелязано поскъпване. Но през целия януари беше на приливи и отливи. Последната цена е 19 000 щ. д. за тон, което е близо два пъти повече отпреди година, когато металът беше на нива около 9800 щ. д. за тон. И накрая няколко думи за калая – това е една от най-поевтинелите стоки от началото на този януари, загубата е над 10% за близо месец. Последната котировка на Лондонската борса е 16 400 щ. д., което обаче продължава да е повече от същия месец на миналата година.
Основната причина за поскъпването беше голямото търсене на цветни метали през цялата 2009 г. Всички го обяснявахме с фактора Китай, защото това е държавата, която консумираше огромни количества цветни метали. Сега отново е засилено потреблението, но вероятно има някакви чисто борсови фактори, които предизвикват намаление на котировките на последък. Може би предлагането става все по-голямо и затова цените се задържат. Засега нямаме информация да е спаднало потреблението на китайската промишленост. Но фактът, че цените не продължават да растат, а за някои стоки дори се забелязва падане, говори и за някакво задълбочаване на кризата, което е резултат от свито потребление. Безспорно съществува криза и когато Китай се оттегли от пазара, виждаме, че няма търсене на тези групи стоки.

- Петролът и петролните продукти също поевтиняват сега, кризата ли предизвиква движението надолу и тук?
- Картината при петрола е много сходна с тази на металите. През цялата 2009 г. наблюдавахме поскъпване – цената за барел се повиши от около 50 до 83 щ. д. Това е едно чувствително повишение с близо 60% в рамките на една година. Сега наблюдаваме поевтиняване на петрола, последните котировки са около 74 щ.д. за тон. Ние анализираме голяма кошница от различни видове петрол, които се търгуват франко Средиземно море. Повече от 10 – 12% е намалението в цената за последния месец и половина. При тези стоки обаче не мога да говоря за влияние на потреблението, по-скоро върху цените влияят други геополитически фактори. Като че ли курсът на долара, който през това време тръгна нагоре, оказа натиск върху цената на петрола. Винаги доларът и петролът имат разнопосочна тенденция, когато щатската валута се покачва, котировките на петрола падат. Но подобни движения е имало и през минали периоди, когато за месец и половина - два трендът се е обръщал. Нищо чудно отново цената да тръгне нагоре и да достигне нивата, при които приключи 2009 г. А може пък поевтиняването да продължи.

- Цената на пшеницата оказва влияние върху много други стоки – на месото, млякото, млечните продукти и т. н. През лятото и есента на 2009 г. хлебното зърно се предлагаше на доста ниски нива, нашите фермери не бяха никак доволни и задържаха продукцията си в очакване на по-добри времена. Каква тенденция се очертава сега?
- Обикновено през зимните месеци пшеницата поскъпва навсякъде по света. Тази година не е така. В началото на декември започна рязко понижаване на цената, най-чувствително тя падна на борсата в САЩ. През ноември и декември котировките бяха 225 – 226 щ. д. на тон, сега слязоха до 195 щ. д. и има ясно изразена тенденция към поевтиняване. Подобна е картината и в Западна Европа, на борсите във Франция и Германия. Там през ноември и декември пшеницата беше на нива около 195 – 200 щ. д., в момента цените са 172 – 175 щ. д. за тон. Това поевтиняване на хлебното зърно през зимните месеци е доста изненадващо за специалистите. Необичайната ситуация може да се обясни с прогнозите за много добра реколта през 2010 г. Освен това има и големи преходни остатъци от старите реколти през 2008 г. и 2009 г. Пазарът на зърно в света е задръстен, има по-слабо търсене и огромно предлагане.
В България и въобще в Черноморския басейн нещата изглеждат малко по-устойчиво. У нас също се наблюдава известно поевтиняване, от близо 170 щ. д. котировките слязоха до 150 щ. д. на тон, което по-скоро се дължи на поскъпването на долара. Може би в левово изражение цената не се е променила много, остава си около 200 лв. за тон. Но тя трудно би паднала по-надолу, защото тогава държавата ще се намеси чрез интервенционния механизъм, 101 евро за тон е защитната цена. Но и това ниво не е по вкуса на зърнопроизводителите и търговците, те искат далече повече за своя труд. Може би са прави, обаче пазарът си казва своето и не допуска по-високи равнища. Бих добавил и снижаващата се цена в Русия, там по същия начин се наблюдава поевтиняване, защото има големи количества зърно, а търсенето е символично.

- Извършват ли се все пак сделки с хлебно зърно на борсата при това положение?
- През борсата не. Като че ли стана традиция сделките със зърно да не се сключват на публичен пазар. До голяма степен се извършват скрито-покрито в сивия сектор. По принцип търговия има, но не се афишира, вероятно поради някакво притеснение у производителите и търговците, свързани с вноса на ДДС, пускането на фактури и т. н. Това е друг голям проблем, той не влияе на цената, но просто българският пазар на зърно е доста сив. За да излезе на светло, трябва сериозно да се намесят и земеделското министерство, да се вземат и законодателни мерки. Борсата е готова да участва в изсветляването на пазара на пшеница, но е необходима волята и на много други участници. Мисля, че когато става дума за големи обеми търговия, е редно сделките да се сключват в условията на публичност и прозрачност. Тогава и държавните органи ще бъдат по-сигурни, че се плащат данъци.

- Каква е вашата прогноза за потреблението, търговията и въобще за развитието на икономиката до края на тази година?
- Потреблението на хранителни и нехранителни стоки в голяма степен може да съживи или да убие една търговия. При засилено потребление можем да направим извод, че се излиза от кризата. За съжаление вече втори месец от началото на 2010 г. не мога да уловя подобна тенденция. Напротив, фирмите изпитват трудности с издължаването помежду си, проблем е и разплащането им с бюджета. Гражданите също имат затруднения, за жалост безработицата продължава да расте. Това са все фактори, които работят в посока на кризата. Потреблението се свива и от гледна точка на отделния човек, и от гледна точка на бизнеса. Ако преди три-четири години бяхме свидетели на бум в строителството, имаше повече засети площи в земеделието, в края на 2009 г. и сега, началото на 2010 г., тенденцията е точно противоположна. Всеки се е свил сякаш в черупката си, гледа да не прави излишни движения. Нещата не са добри и нямаме индикации, че излизаме от кризата.

- Как ще се отпуши потреблението, за да последва и оживление след това?
- Въпросът е много голям. Едно е категорично – в България няма финансова криза, има икономическа. Финансовата система работи безотказно, има достатъчни количества пари на пазара, кредити се дават спокойно, банките са с добра ликвидност. Но по-скоро бизнесът избягва да взима заеми, защото е притеснен, че няма да успее да реализира своята стокова продукция. Затова има икономическа криза у нас – по-слабо е производството и относително много по-слабо е потреблението. Трябва да се съживи пазарът като цяло, европейският и световният, тогава производството на стоки и услуги, строителство ще започне да върви с пълни сили. И банковата система, която и сега е готова да поеме тези обороти, може да си пласира парите. Сега парите в банките парят.

- Мислите ли, че това може да се случи до края на годината?
- Възможно е, да.