България е на 28-о място и изпреварва Полша и Румъния според индекса на глобализация, изготвен от анализаторското звено на The Economist (EIU). Показателят бе включен в проучването на консултантската компания Ernst & Young „Пренаписване на картата: глобализация и променящата се бизнес среда”, представено на Световния икономически форум в Давос, който бе закрит снощи.
Индексът измерва степента на глобализация, съпоставена с брутния вътрешен продукт (БВП) на 60 държави. От 1995 г. до 2009 г. показателят за страната ни е нараснал с 0,50 пункта от 3,52 на 4,03.
Основният извод от проучването е, че след лек застой през м.г. процесът на глобализация ще се възстанови. Индексът се базира на 5 критерия: откритост към търговия, движение на капитали, обмен на информация и идеи, мобилност на работната ръка и интеграция. Тежестта на всеки един от критериите е била потвърдена от 520 ръководители на водещи компании.
С най-висок резултат са малки държави, които силно зависят от износа и международната търговия – като Сингапур, Хонконг и Ирландия. Веднага след тях остават Белгия, Швеция и Дания. Седмата позиция е за Швейцария, чийто индекс на глобализация за 14 години е нараснал с 1,68 пункта. Холандия е на осмо място, Израел е девета, а челната десетка се допълва от Финландия. По-затворените страни – Иран и Венецуела, са в дъното на таблицата. Преди България е Чили, а след нас остава Полша. Румъния се нарежда на 30-о място, южната ни съседка Гърция е 32-ра, а Турция – едва 49-а. Показателят измерва и относителното ниво на ангажираност на дадена държава в икономиката, а не се измерва абсолютното или относителното й въздействие върху световната търговия. Това обяснява защо държави, които притежават големи вътрешни пазари, като Китай, Индия и САЩ, намират място в средата на класацията.
Според Джон Фераро, оперативен директор в Ernst & Young:, „въпреки че индексът поставя под въпрос значението на глобализацията на дадена страна за икономическото й развитие, то той ясно показва, че всички развиващи се пазари се глобализират все повече. А главният изпълнителен директор на компанията Джеймс Търли допълва: “Не е изненада, че дългосрочната тенденция за растяща глобализация спря през последните 2 години. Причината е глобалната икономическа криза, накарала държавите и корпорациите да намалят разходите си, докато рецесията не отмине.“
За последните 14 години най-много е скочил индексът на глобализация в Ирландия – с 1,79 пункта, както и в Швеция – с 1,77, и Швейцария – с 1,69. В същото време с най-много места - 20, се е изкачила Южна Корея.
Забавянето в глобализацията от последните 2 години обаче не се е отразило на бизнеса, смятат експертите, защото компании, базирани в развиващите се пазари, се стремят да се конкурират с установени корпорации от развитите страни. В 38% от анкетираните фирми половината от приходите се генерират от международни пазари. Нещо повече - в следващите три години този процент ще скочи на 54 на сто, отчита проучването. Европейските компании са още по-смели в очакванията си – 67 на сто смятат, че приходите им ще идват от външни пазари при едва 48% за организациите в Азиатско-Тихоокеанския регион. При тях само 16 на сто развиват бизнес в повече от 25 пазара по света, а техният брой е двойно по-голям в Европа. Две-трети от всички анкетирани планират да разширят дейността си до 2013 г. в международен план, за да увеличат продажбите си. Повечето от плановете за развитие са свързани с преки чуждестранни инвестиции, като близо половината от компаниите смятат, че ще увеличат международните си транзакции в следващите три години. Чуждите инвестиции в бързоразвиващите се пазари за първи път ще надминат тези в индустриализираните икономики, отчитат от Ernst & Young. И съветват, че за да увеличи ползите от присъствието на международния пазар, бизнесът ще трябва да предприема съгласувани усилия за ангажиране на правителствени и други лица с политически правомощия върху проблеми от световен мащаб – като протекционизъм, търговия и регулация.

---

Реакции на световните медии

---

АП: Петдневното събитие, събрало бизнеса и политическия елит, доведе до вяло споразумение за укрепване на текущата икономическа система, но без никаква визия относно превенцията от повторна глобална рецесия.

„Ню Йорк таймс“: Събитието в Давос доказа пред света, че доверието в правителства, корпорации и най-вече финансови институции е изчерпано. Срещите, най-вече при затворени врати, не доведоха до консенсус относно това, какъв е най-добрият начин за регулиране на пазарите и банковата система.

Ройтерс: Икономическите лидери в Давос постигнаха споразумение относно това, че банките и регулаторните органи трябва да създадат глобални правила за нормалното функциониране на пазарите. Не стана известно обаче какви конкретни какви мерки трябва да се вземат. Предложението на американския президент Барак Обама за ограничаване на възможностите за рискови операции от страна на финансовите институции беше подкрепено от президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, президента на Франция Никола Саркози, както и топинвеститора Джордж Сорос. Изпълнителният директор на Barclays Боб Даймънд пък се противопостави на идеята за регулации на банковия сектор. "Няма доказателства в подкрепа на тезата, че решението се крие в ограничаването дейността на банките", допълни той.

„Блумбърг“: Икономическият анализатор Нуриел Рубини съобщи, че съществува риск от разцепване на еврозоната заради голямата задлъжнялост на Португалия, Испания и особено Гърция. Той изрази мнение и относно икономическите реформи в САЩ. Рубини нарече растежа от последното тримесечие „слаб и некачествен“, защото се опира на временни решения. Професорът от Нюйоркския университет допълни още, че макар икономиката да излиза от рецесия, безработицата ще се повиши над сегашните 10%. Това би породило социални и политически изпитания пред САЩ.

“Дейли мейл“: Бившият американски президент Бил Клинтън поиска от лидерите в Давос подкрепа за Хаити. От своя страна председателят на Transparancy International, антикорупционния наблюдател на форума, предупреди страните донори да проследят използването на парите им в карибската държава.