Ръст в цените на храните и петрола и обезценяване на долара са сред основните глобални икономически рискове през 2010 г. Това показва последният доклад на Икономическия форум в Давос, който ще се проведе от 27 до 31 януари в швейцарския град. Освен това експертите отчитат и опасност от забавяне на китайската икономика, фискални кризи, обезценяване на активи, изтегляне на инвестиции от инфраструктурни проекти. Сред 10-те риска се нарежда и глобализацията, която може да причини трудности както за развитите, така и за развиващите се икономики.
Докладът обръща специално внимание на финансовата криза. За да се справят с нея, много страни са изправени пред опасността да надхвърлят нормалните нива на дълг, което от своя страна оказва влияние на основните лихвени нива.
В глобалната карта на рискове намират сериозно място още три теми: колапс в цената на активите, забавяне на китайския ръст под 6% и Афганистан. Притесненията, че активите могат да се обезценят, се дължат преди всичко на съмненията в ефективността на фискалния и монетарен отговор, който дадоха повечето държави.
Опасенията от спад на долара и ниски лихвени нива подклаждат още един балон, този път свързан с ликвидността, а не със задлъжнялостта. Експертите се притесняват и за влиянието на кризата върху корпоративните банкрути, особено що се отнася до малки и средни предприятия. Освен това просрочените задължения по кредитни карти, които се движат в корелация с безработицата, са достигнали исторически нива. В САЩ безработните са 10% от населението, което е доста над 6,5%, заложени в повечето модели, по които се издават кредитни карти. Експертите очакват и пик на нуждата от рефинансиране на кредити в периода между 2011 и 2013 г.
Броят на освободените от работа в страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) в последните 18 месеца е достигнал 25,5 млн., а до края на 2010 г. се очаква да бъдат 50 млн. По изчисления на ОИСР 1% ръст на безработицата води до ръст на публичния дълг от 3% от БВП за 10 години. Прогнозата за еврозоната е хората без работа да са 11% от населението през 2010 г.
Притесненията, свързани с охлаждане на китайския икономически растеж под 6%, се дължат на влиянието му върху глобалния капиталов и стоков пазар. Затова и Пекин е изправен пред няколко сериозни предизвикателства: да стимулира вътрешното търсене, с което да се компенсират загубите от свития експорт, както и да поддържа стабилен валутен курс, което да позволи акумулацията на резерви в чужда валута.
Някои от елементите на фискалните планове могат да се възприемат като протекционистки мерки и по този начин да намалят потока на капитали в глобален мащаб. В момента бюджетният дефицит на страните от Г-20 е 7,9% от техния БВП. Според прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) средният размер на задлъжнялост спрямо БВП в развитите икономики от Г-20 ще нарасне спрямо предкризисните нива от 2007 г. от 78% на 118% до 2014 г. В същото време бързоразвиващите се пазари запазват по-добра фискална позиция. Според прогнозите на фонда за тях процентът ще остане 40%. Най-сериозният въпрос пред САЩ и Великобритания остава кога да започнат да изтеглят фискалните си стимули от икономиката, така че да не е нито прекалено рано, нито прекалено късно.
Освен това големите макроикономически разминавания се превърнаха в повод за настоящата финансова криза, пише още в доклада. Най-силно бяха ударени държавите, където спестяванията са много по-малки от чуждите инвестиции. В Китай спестяванията се равняват на 60% от националните приходи, докато в САЩ процентът е едва 12. Това обяснява и зависимостта на американската икономика от чужди капитали в последните години. В дългосрочен период подобни дисбаланси трябва да се намаляват, отчитат от Икономическия форум в Давос. Затова бързоразвиващите се пазари трябва да стимулират вътрешното си потребление, докато развитите икономики трябва да увеличат спестяванията.