Великата комедия на BBC„Да, господин премиер“ иронизира подхода на британското външно министерство към международни кризи, в които то не желае да се намесва, но обществото очаква да се предприемат действия.
В първата фаза се отрича, че въобще се случва нещо. Във втората се признава, че може и да става нещо, но Великобритания със сигурност не трябва да прави нищо. В третата се обяснява, че може и да има нужда от действие, но нищо не може да се направи, а в четвъртата се съобщава, че е трябвало да се действа, но вече е късно.
Същият подход явно е избрала и финансовата министърка Теменужка Петкова в коментарите си за състоянието на публичните финанси. След като в началото на тази година ГЕРБ взеха политическо решение да вкарат България в еврозоната – дори и ако това означава да се прикрият безобразията на Асен Василев и така той да бъде реабилитиран – днес тя трудно може изведнъж да се извърне и да съобщи, че имаме сериозен проблем само месец и половина след като Европейският съвет реши да приеме България в еврозоната от 1 януари 2026 година. И точно защото не може да съобщи тревожната истина днес, тя подхожда като британското външно министерство в комедийния сериал.
Публичните финанси са в бедствено състояние. Има два изхода, всеки от тях – болезнен
Първоначално с бюджета нямаше проблем. После се обявиха мерки, които трябваше да сработят от второто тримесечие на годината. Сега се поднася обяснението, че все пак има растеж на приходите, но изминалите четири години на безобразия няма как да не са засегнали страната. Миналата седмица министърката дори представи справка с повечето фокуси, които Асен Василев приложи, за да ограничи бюджетните дефицити през миналата и по-миналата година.
Чуваме, че има някакъв проблем. Чуваме, че има виновник за проблема и той се назовава поименно. Само не се съобщава какъв е и колко сериозен е проблемът. Е, отчетните данни за изпълнението на бюджета към края на юли, които станаха известни вчера, както и обявеното рекапитализиране на държавни предприятия, позволиха да сглобим пъзел с приблизително ясна картина за това какво ще се случи с бюджета до края на годината.
Според отчета към 31 юли държавата е с бюджетен дефицит от 4.4 милиарда лева, което прави 1.96% от брутния вътрешен продукт на касова основа (т.е. измерван по националната методика). Справка показва, че изплатените инвестиционни разходи към средата на годината са приблизително равни на половината от всички държавни инвестиции, планирани за годината. Това се случва, след като държавата събра авансово данъка върху печалбата на банките за цялата година, както и за следващата. В резултат може да се предположи, че ако не се предприемат или не сработят обявените извънредни мерки – като „дрънкане на кутийката“ пред бизнеса да прави дарения към хазната, данъчната амнистия или други екзотики – през второто полугодие може да се очаква нарастване на бюджетния дефицит с около още три процентни пункта, и той да достигне близо пет процента спрямо БВП към 31 декември.
Не е ясно също и какви просрочия ще бъдат изплатени по доставки и изпълнени държавни инвестиции от частния сектор през миналата и по-миналата година, които остават неплатени до днес.
Логично е да се предположи, че значителни плащания по тези пера не се очакват, защото от 18-те милиарда таван за новоизтеглен държавен дълг през годината 4.4 милиарда ще се заделят за рекапитализиране на държавни фирми. Около три милиарда лева ще се дадат или вече са дадени за погасяване на държавни дългове с падеж през тази година. Ако извадим тези средства от сумата на новоизтеглените заеми, ще се окаже, че страната разполага с около 10.5 милиарда лева свободна ликвидност от заемите, която може да се насочи за финансиране на бюджетните дефицити. Това са близо 4.8% спрямо БВП и стойността съвпада с екстраполацията на салдото от първото полугодие минус повтарянето на еднократните приходи и без да се отчитат плащания по забавяния от минали години.
Ако се приложи и „брътвежът“ на Симеон Дянков за увеличаване на ДДС с два процентни пункта, при равни други условия догодина плоският данък трябва да осигури поне два милиарда лева повече приходи, което би свило тазгодишния дефицит почти до три процента спрямо БВП догодина. Това е ефектът, ако не се отчита инфлацията като източник на повече пари и сивата икономика като причина за по-малко събрани приходи. Не се вземат предвид и намеренията за нови разходи догодина. Тоест, Дянков прави оценки по тазгодишните показатели за следващата година. Или смята потенциални приходи от идната година като решение за тази. Ето защо нарекох опита му за анализ брътвеж. Оставяме настрана липсата на задълбочен анализ по принцип и ad hoc подхода му, който не отчита никакви съображения.
Тиха паника в Министерството на финансите. Предварителни оценки вещаят свръхдефицит за 2024 г.
Поуката, която се набива по три начина, е че има съвсем ясен риск от свръхдефицит по бюджета за тази година, т.е. той да бъде над три процента спрямо брутния вътрешен продукт, измерен по националната методика. Евентуалното му измерване по европейската методика може и да го увеличи, в зависимост от това какво ще се случи с просрочените държавни плащания.
Все по-ясно става, че тази година ще завърши със свръхдефицит. За догодина още не е сигурно, но освен допълнителни приходи ще има и допълнителни разходи. Или ако продължим със сегашния непукизъм, свръхдефицитите ще станат реалност и в бъдеще. Такова допускане фигурира и в една от средносрочните прогнози на финансовото министерство.
Така че нека се стягаме и да знаем, че пари няма. Можем да теглим заеми, можем да вдигаме данъци, а можем и да правим реформи. Бюджетът обаче се развива според негативните прогнози – колкото и министър Петкова да не го признава.
