Повечето европейски страни, които трябваше да намалят дефицитите си агресивно след финансовата криза, страдат от слаб икономически растеж
През последните десетилетия лошо разработените фискални правила принудиха правителствата на Великобритания и Европейския съюз (ЕС) да реагират на краткосрочните колебания в икономическия растеж и лихвите, затруднявайки ги да взимат онзи вид разумни, ориентирани към бъдещето решения, които вероятно биха подкрепили растежа в дългосрочен план. Това, от което се нуждаят сега Великобритания и ЕС, са правила, които да разграничават продуктивните държавни инвестиции от разточителните разходи, пише инвестиционният стратег в най-голямата британска независима инвестиционна банка Panmure Liberum Йоахим Клемент.
След световната финансова криза и европейската дългова криза Великобритания, много европейски държави и ЕС като цяло въведоха фискални правила, за да държат дефицитите и държавния дълг на устойчиви нива. Това доведе до много добри резултати под формата на по-ниски разходи за заеми и по-здравословни финанси, отколкото например в САЩ.
Това обаче се случи на висока цена. Повечето европейски страни, които трябваше да намалят дефицитите си агресивно след финансовата криза, страдат от слаб икономически растеж. Причината е, че тези фискални правила често работят като усмирителни ризи, пречейки на правителствата да правят необходимите инвестиции.
Механизмите, чиято цел беше да служат като клапани за регулация в извънредни ситуации, все по-често се прилагат като нещо обичайно. И после в реални спешни случаи има склонност да бъдат отхвърляни. През последните пет години европейските страни трябваше да спрат действието на фискалните си правила и дълговите спирачки – първо, като реакция а пандемията, после по време на кризата с разходите за живот през 2022 и сега – за да финансират разходите за отбрана и инфраструктура.
Очевидно е нужно преосмисляне.
Докато ЕС и дори фискално благоразумната Германия правят именно това, разхлабвайки усмирителните си ризи, за да отговорят на новите реалности, Великобритания настоява да се придържа към зле обмислените правила за дълга. Резултатът са проциклични фискални политики и държавни действия, които вероятно ще забавят растежа.
Британските фискални правила се определят от действащото правителство и затова редовно се променят с времето. Но общ компонент винаги е целта съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) да е по-ниско в бъдеще, отколкото е днес.
Има няколко очевидни проблеми с това простичко правило, пише Клемент. Ако растежът се забави, прогнозираното съотношение се увеличава дори ако не се направят промени в държавните разходи. Тогава, на свой ред, правителството трябва да свие разходите или да увеличи данъците, за да избегне нарушаването на самоналоженото правило. За съжаление, и двата хода имат склонност да забавят растежа дори повече, влошавайки нещата в дългосрочен план.
В същото време, ако растежът се ускорява, правителството получава по-широко фискално пространство и може да стимулира икономиката дори повече, рискувайки по този начин да пренагрее икономиката.
Всъщност правителствата се стремят да увеличават максимално фискалните си пространства, когато е възможно. Това означава, че разходите почти винаги растат когато Службата за бюджетна отговорност (OBR) на Великобритания коригира прогнозите си за растежа за следващите пет години.
Промените, необходими за нарушаване на правилото, също са доста скромни. OBR в момента изчислява, че правителството ще наруши фискалните си правила, ако прогнозираният номинален ръст на БВП се забави с 0,1 пр.п., инфлацията се ускори с 1 пр.п. над очакваното или, най-важното, средната доходност по 10-годишните държавни облигации се вдигна с 0,65 пр.п. повече от прогнозираното.
Затова, на теория, увеличаване на доходността по облигациите в мащаба, който видяхме през септември, а след това и през декември 2024 г., може да определи дали правителството ще вдигне данъците.
А да не забравяме и статистическата грешка. Грешките в прогнозите на OBR за БВП и инфлацията са съответно 100 пъти и шест пъти по-големи от движенията, необходими, за да принудят правителството да предприеме допълнителни икономии.
Текущите фискални правила на Великобритания са просто непригодни за целта, тъй като по същество принуждават правителството да реагира на краткосрочен шум в икономиката и на финансовите пазари. Това прави дългосрочното планиране и инвестиции в бъдещ растеж практически невъзможни.
Както много държави членки на ЕС най-накрая осъзнават, фискалните правила носят повече вреди, отколкото ползи, когато не правят разлика между продуктивните инвестиции в инфраструктура или научноизследователска и развойна дейност и разточителните разходи за държавно потребление, пише Клемент.
Правителствата и от двете страни на Ламанша могат да направят промени. За начало, Великобритания, както и ЕС в своя Пакт за растеж и стабилност, могат или да изключат или най-малкото значително да увеличат ограниченията върху държавните инвестиции за инфраструктура и отбрана. Доказано е, че инвестициите в инфраструктура подобряват растежа на БВП с повече, отколкото струват, а разходите за отбрана са основата за по-нататъшното ни съществуване като свободни и демократични страни.
Затова няма нужда правителствата да се отказват от фискалната предпазливост като цяло. Просто се нуждаят от по-добри фискални правила.
