Известният икономист професор Стив Ханке, един от създателите на българския валутен борд, определи стремежа към влизане в еврозоната като "лошо решение" и "грешна политика". В интервю за БНР той посочи, че политиците бързат към еврото, противно на желанието на мнозинството от българите.

"Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения", заяви категорично проф. Ханке, който е работил по въвеждането на валутния борд в страната от 1991 до 1997 година.

Според него, основният мотив на управляващите за присъединяване към еврозоната е възможността "да свалят усмирителната риза" на държавните разходи, да харчат повече и да направят правителството по-силно.

Валутният борд - история на успеха

Професор Ханке припомни, че валутният борд е "убил" хиперинфлацията в България само за месец през 1997 година, когато тя е достигала 242% месечно. За една година след въвеждането му чуждите валутни резерви, държани от Българската народна банка, драстично са се увеличили, а инфлацията, лихвите и икономиката са се стабилизирали.

"Стабилността може да не е всичко, но всичко е нищо без стабилност", подчерта икономистът.

Той акцентира върху факта, че валутният борд се е справил успешно с множество кризи след въвеждането му - руската рубла през 1998 година, гръцката криза от 2009 година, голямата финансова криза същата година, кризата с Корпоративна търговска банка през 2014 година, както и при политическа нестабилност с редица служебни кабинети.

България - икономически лидер на Балканите

Професор Ханке посочи впечатляващи данни за икономическото развитие на страната: "По индекса БВП на глава от населението от 2008 година с основа досега 100, България е с резултат 227, Хърватия 144, Сърбия - 173, Черна гора - 172. Така че най-добре представяща се на Балканите е България. И за да имате ясна представа - Съединените щати, за които се предполага, че трябва да са най-добрият пример по отношение на икономиката, са с индекс 174."

В Европейския съюз България е с второто най-ниско съотношение на дълг към брутен вътрешен продукт, отбеляза той.

Липса на експертен анализ

Експертът изрази недоумение, че никой от българските институции не е потърсил неговото мнение и това на други специалисти относно преминаването от валутен борд към еврозона. Той е предложил, заедно с Жак дьо Ларозиер (член на комитета "Делор", създал еврото) и Джон Грийнууд (работил по въвеждането на валутния борд в Хонгконг през 1983 година), да изготвят безплатно такъв анализ.

"Никой не ни потърси", споделя проф. Ханке. Той поставил условие поканата да дойде от президента, правителството, парламента или БНБ, а не от политическа партия.

Суверенитет на паричния режим

Основният аргумент на професора за запазване на валутния борд е запазването на това, което той нарича "суверенитет на паричния режим". Ако страната влезе в еврозоната, тя се отказва от този суверенитет без възможност за връщане назад.

"С валутния борд можете да имате нещо много ценно като застраховка. Ако нещо се обърка с еврото, всички които са де юре в еврозоната, няма как да излязат. А България лесно би могла да смени основната валута - от евро на американски долар или някаква друга валута", обяснява Ханке.

Той изтъква, че България де факто вече е в еврозоната, тъй като левът е "клонинг" на еврото и е 100% подкрепен с резерв в евро.

Рискове за банковата система

При влизане в еврозоната банковите регулации ще се променят, предупреждава икономистът. Коефициентът на капиталови активи на банките, който сега е строг - 23.4%, ще бъде намален до 19.9%.

"С това банките ще разхлабят регулациите. И ще допринесат повече за парично предлагане, отколкото е то в момента. А какво означава това? Това означава повече инфлация", алармира проф. Ханке.

Демокрация и референдум

Икономистът подчерта, че според социологическите проучвания по-голямата част от българите искат да запазят лева. Според последното допитване 40% никога не искат да сменят лева с евро, а 57.1% са против бързането към еврозоната.

Ханке смята, че подобни важни решения трябва да се вземат чрез референдум: "Тъй като политиците не представляват хората при вземането на тези важни решения, много от нещата да се решават чрез референдум. Представителната демокрация у вас е доста нефункционална. Затова референдумите са начините. Решенията трябва да се вземат като в Швейцария, където хората се питат директно."

Научавайки, че Конституционният съд е отхвърлил възможността за референдум по темата, проф. Ханке коментира: "Такава ситуация поставя под въпрос легитимността на цялата демократична система в България. Да казваш, че е незаконно да питаш българите директно дали може да си против или за нещо, това противоречи на идеята за пряка демокрация."

Инфлацията - пречка пред еврозоната

Професор Ханке прогнозира, че България няма да премине теста за ниво на инфлацията, която е скочила до 4.5%. "Ако е между 2.5 и 4.5 процента, няма да минете теста, защото еврозоната е доста по-строга", обясни той.

Санкциите срещу Русия

По темата за санкциите срещу Русия, икономистът заяви, че е против всякакви санкции, които имат бумерангов ефект. "Санкциите рядко постигат целта си и обикновено имат обратен ефект, създават огромни съпътстващи щети. Те причиниха огромни щети в Европа и за еврото. Те създадоха политически хаос", подчерта той.

Според Ханке не Москва, а Брюксел понася повече вреди от санкциите, като посочи, че растежът в Русия е по-голям от този в еврозоната, според данни на Международния валутен фонд.

Послание към българите

В заключение проф. Ханке отправи послание към българските граждани: "Преценката на обществото ви е доста добра. Преценката на българските политици е ужасна. Но обикновеният българин има главата на раменете си и вижда нещата правилно."

Той предупреди, че когато има огромни пропасти между политиците и обществото, се случва "бунт на масите" и завърши с призива: "Събуди се, България!