---

Менда Стоянова е родена в София, но живее в Пловдив от 1981 г. Завършва висше образование, магистър е по икономика от УНСС. Специалист по данъци и осигуровки. Семейна е, с двама синове. Мажоритарен кандидат на ГЕРБ в 16-и МИР в Пловдив-град. Избрана е за председател на комисията по бюджет и финанси на 41-вото Народно събрание. Споделя, че обича различните гледни точки и мнения.

---

- Г-жо Стоянова, каква е равносметката за работата на бюджетната комисия през първата сесия на парламента на 41-вото Народно събрание?
- Първата сесия на практика винаги е най-натоварената за комисията за бюджет и финанси, тъй като в други години промени претърпяха почти всички данъчни закони. Беше приет сериозен пакет от закони – бюджетът на държавата за 2010 г., на общественото осигуряване и на здравната каса. Аз съм удовлетворена от работата на комисията, защото нещата, които приехме, са преди всичко насочени към една стабилна и предвидима данъчна среда, а това е много важно за българските и чуждестранните инвеститори. За мен е изключително важно, че ставките за данъчните нива останаха на нивото на предходните години, независимо от това, че в момента държавата е в криза и са необходими допълнителни приходи. От друга страна, запази се философията на данъчните закони, особено на Закона за ДДС, където за пореден път имаше предложения да се въведат диференцирани ставки за различните дейности и услуги.

- Защо не приехте предложението на Синята коалиция да се въведат диференцирани ставки за книгите и лекарствата? Сега пенсионерите на практика попълват пенсионните фондове чрез всяка покупка на храна и лекарства.
- Косвеният данък затова се нарича така, защото абсолютно всички поемат тежестта му чрез обема и вида на продуктите, които консумират. Естествено е, че и пенсионерите ще го плащат. Прекият данък е този, който на практика понася директно данъчната тежест и там пенсионерите нямат данък върху пенсиите си. Това е философия на данъчното облагане и аз смятам, че нейното неразбиране води до твърдения, граничещи с популизъм. За мен правилната философия е да се поддържа единна, неутрална спрямо бизнеса ставка. Трябва да се търсят други възможности за намаляване на данъчната тежест, но не и чрез въвеждане на по-ниски ставки за определени дейности.
Мисля, че това е правилната линия и то бе доказано от единственото изключение, което допусна нашето законодателство, с въвеждането на диференцираната 7-процентна ставка за туризма. Всички видяхме, че на практика тя не доведе до очакваните резултати, а именно – намаляване на цената на съответната услуга или стока. Даже ефектът бе обратен - изкриви се бизнес средата.

- Какви финансови закони ще се обсъждат на следващата сесия на Народното събрание?
- Следващата сесия няма да е толкова натоварена в сравнение с първата, на която трябваше в кратки срокове да свършим много работа. Предстои ни да приемем промени в редица закони. На първо място са тези, които уреждат финансово-контролната система. В този пакет се включват Законът за Сметната палата, Законът за вътрешния финансов ред, за държавната финансова инспекция.

- Предвиждат ли се драстични промени в съответните институции?
- Тотални промени няма да има, но ще има промени в доста текстове, които, от една страна, да доведат до повишаване на правомощията и ефекта от дейността на различните контролни системи, а от друга – да доведат до по-добро взаимодействие между различните контролни органи. Изключително важно е какъв ще е контролът върху изразходването на публичните средства. Виждате, че всички скандали, които се вихриха в последните години, включително и тези, които блокираха средства по европейските фондове, са именно за това, че публичните средства, независимо дали са от ЕС или държавния бюджет, трябва да бъдат използвани не само законосъобразно, но и максимално ефективно. В тази област контролът е длъжник на обществото.
В момента почти всички контролни системи работят на базата на законосъобразното изразходване на средства, т.е. проверяват се преди всичко документите и тяхното правилно оформяне. По-важно е да разберем какво се крие зад документите като цена, качество на услугата и т.н. Поставили сме си амбициозната задача чрез новите закони, които ще приемем, финансовият контрол да се развива в тази насока.

- Заговори се за обединяване на надзора върху банковия сектор с останалите финансови институции. Предвиждат ли се законови промени в това отношение?
- Вероятно още през януари ще се занимаем с този проблем. В Европа върви процедура на промяна на европейската директива за надзора, тъй като световната финансова криза е донякъде провокирана от недостатъчно ефективния надзор върху различните финансови институции – банкови и небанкови. В България небанковият пазар не е добре развит и големи спекулации не можаха да се получат, но така или иначе той все повече ще се интегрира в световния пазар. Затова ще има промени и в нашето законодателство. Идеята е да достигнем до единен надзор върху банкови и небанкови финансови институции.
В голяма част от европейските страни надзорът е в рамките на централната банка. В друга част от държавите в ЕС работи подобен на нашия модел, където има отделен надзор на банкови, небанкови институции, застрахователи, пенсионни фондове и ценни книжа. В такъв случай се създават органи, които да осъществят координация и единна политика. Засега идеята ни е да се направи единен надзор. Вероятно ще го обединим в рамките на Централната банка, защото има висок рейтинг в Европа, което е гаранция за финансовата стабилност на България.

- Да очакваме ли промени в Закона за местните данъци и такси догодина? Ще въведете ли данък върху земеделските земи?
- Финансовата комисия работи съвместно с Националното сдружение на общините за подготовка на закон, който да осигури нова философия на местните приходи, съобразена с децентрализацията на общините. В тази посока бяха лансирани идеи за местен данък върху земята. По-скоро се говори как да накараме собствениците на земя да бъдат отговорни за обработването й. Има два начина за това. Единият е чрез административен подход да бъдат задължавани да дават земите си под аренда. Другият е да я обработват сами, но голяма част от хората нямат интерес за това. Правилният подход е икономическият и това е да се определи норма на данък върху пустеещите земи. Тепърва ще има дискусии в тази насока, но трябва да се избере правилният икономически механизъм.

- Какви закони ще разглеждате приоритетно след Нова година?
- Законът за хазарта ще е на дневен ред. В него трябва да се имплантират текстове от Европейската директива за хазарта в националното ни законодателство, да се рамкират интернет залаганията и да се направят други промени в настоящия закон. Необходимо е да обмислим всички промени и да видим как ще се отразят на сектора. Вече сме дали за становище текста на проектозакона на различни неправителствени организации от сферата на този бизнес.

- Откъде ще търси средства финансовото министерство да попълни дефицита догодина? Някои макроикономисти се обявиха за събиране на пари от приватизация, но не и от продажбата на държавни ценни книжа. Кой път ще изберете и предвиждат ли се законови промени в тази насока?
- Общо взето, дефицитът може да се финансира или чрез помощ от международни финансови институции – МВФ, СБ, ЕЦБ, или чрез емитиране на облигации на вътрешния и външния пазар. Взимането на кредит от МВФ би довело до спадане на рейтинга ни, което пък вероятно ще има негативни последици върху цената на кредитния ресурс, т.е. на лихвите по дълга. Но най-лошото е, че подобна мярка би ни отдалечила от влизането ни в чакалнята на еврозоната. Остава вторият инструмент и трябва да се прецени кога е подходящият момент да се емитират ДЦК. Колкото до приватизацията - не останаха много предприятия с държавно участие. По-скоро става дума за приватизация на миноритарни дялове, които държавата има и трябва да се освободи от тях. Но това не са средства за попълване на дефицита, а по-скоро за по-добро управление на държавните активи.

- От какво зависи изпълнението на приходната част на бюджета?
- Зависи от две неща. Първо, от това по какъв начин ще се развива българската икономика през 2010 г., т.е. дали очакваният спад от минус 2% няма да е по-голям. Тук се вписва развитието на кризата и отражението й върху световната икономика. Второто направление, което влияе на приходната част, това е повишеният контрол върху събираемостта на приходите и ограничаването на сивия сектор, който обикновено във време на криза нараства.

- Успя ли партия ГЕРБ да изпълни своите предизборни обещания?
- Постигането на балансиран бюджет е нашата основна цел и ако се изпълни, а аз се надявам, че това ще стане, ще се осигури икономическа стабилност на страната. Ние от ГЕРБ нееднократно сме казвали, че нашата стратегическа цел е включването на страната в еврозоната в следващите няколко години. Стабилността на нашата финансова система е едно от най-важните изисквания за влизането в ERM 2 и ние сме насочили усилията си за постигането на тази цел.


Интервюто взе Лили Мирчева