Людмила Куюмджиева
Лили Мирчева

Влизането на България в еврозоната остава за неопределено бъдеще и никой не може да се ангажира с конкретни срокове кога това ще се случи, съобщи управителят на БНБ Иван Искров по време на среща, посветена на предизвикателствата пред приемането на България в еврозоната. Според него страната ни се оказва в ситуация, която трябва не само да покрие конкретни икономически изисквания, но и да убеди членовете от еврозоната, както и Европейската централна банка да я приемат в семейството си. ЕЦБ и еврочленовете, ползващи еврото, са уморени от разширяването и са станали доста рестриктивни, смята гуверньорът на БНБ. Той обясни, че в момента страната покрива голяма част от критериите за въвеждане на единната валута. “Въпросът е, че процесът е и задкулисен, и не опира само до нашата страна. В него има и доста политика, облечена в технически критерии“, допълни Искров.
“Управителят на БНБ е разкритикувал ЕЦБ и страните - членки на еврозоната, за тяхното увеличаващо се нежелание да допуснат новите държави от Европейския съюз да приемат единната европейска валута”, коментира думите му агенция Ройтерс.
“Страната оцеля във финансовата криза, без да получи подкрепа нито от Европейската централна банка, нито от Федералния резерв, нито от никой друг”, коментира Георги Ангелов, старши икономист от института "Отворено общество". Според него това опровергава скептиците от ЕЦБ, които са твърдели точно обратното, че България ще внесе риск в системата.
Ние имаме право и задължение да влезем в еврозоната и ако ЕЦБ продължава да отлага приемането ни, това ще бъде нарушение на договора за присъединяване към ЕС, коментира той.
От друга страна, ако останем още едно десетилетие извън еврозоната, не се знае дали изобщо ще искаме да влезем - това е риск и за ЕС, и за ЕЦБ, коментира Ангелов. Според него това важи и по отношение на другите нови страни в ЕС.
Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк, от своя страна обясни, че ако България бъде приета в еврозоната, лихвените нива ще паднат, макар и не драстично. Това, което е важно, за да бъдем успешни и с евро, и без евро, е предприемчивостта, заяви Хампарцумян. Той каза, че България трябва да се насочи към развитие на производство за износ, а масовото изграждане на мощности, работещи с възобновяеми енергийни източници, трябва да бъде ограничено.

---

Заемите на домакинствата в България са 30% от БВП

---

Нивото на задлъжнялост на домакинствата в България е около 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което не е най-високото в региона на Източна Европа. Това отчита Световната банка в последния си доклад за влиянието на кризата върху хората. Според тези показатели България е в по-благоприятна позиция спрямо Румъния, Украйна, Естония и Латвия, които са изгубили до една пета от БВП. В доклада се сочи, че много от домакинствата са взели кредити с променливи лихвени проценти, което означава, че разходите им за плащане на лихви могат да се увеличат заедно с повишаването на средните лихвени нива. Тези, които наскоро са изгубили работните си места, ще се сблъскат с още по-големи затруднения при посрещането на задълженията си, прогнозират анализаторите. В резултат на кризата все повече домакинства ще се окажат в невъзможност да обслужват заемите си, каза Лука Барбоне, директор на отдела за намаляване на бедността и икономическо управление в регион „Европа и Централна Азия“ на Световната банка. По думите му особено засегнати от кризата са страните със средни доходи.