Петър Андронов, изпълнителен директор на СИБАНК: По-добрите рейтинги водят до по-ниска цена на външното финансиране
Петър Андронов е назначен за член на УС и изпълнителен директор на СИБАНК през юни 2007 г. , а от март 2008 г. е главен изпълнителен директор. Член е на УС на Асоциацията на банките в България и неин представител в Комитета по банков надзор към Европейската банкова федерация. От 2002 г. до май 2007 г. е главен директор на управление "Банков надзор" в БНБ. През тази година получи наградата "Банкер на годината" заради спечеленото доверие на инвеститорите.
- Господин Андронов, на 1 декември рейтинговата агенция Standard and Poor's подобри перспективата си за България от отрицателна на стабилна. Всъщност каква е връзката между рейтинга на държавата и банките?
- Рейтингите са пряк фактор, който влияе на цената на финансирането на международните пазари. Въпреки че на пръв поглед промяната, която Standard and Poor's обяви, е много малка, тя има силно символично значение – все пак това е първото позитивно изменение на признат външен рейтинг на българската държава от лятото на 2008 г. Това е добър сигнал за инвеститорите. Рейтингите на самите банки са пряко свързани със суверенните. Ако рейтингът на България се подобрява, това дава възможност агенциите да повишат оценките си и за отделни банки. По-добрите рейтинги водят до по-ниска цена на външното финансиране за местните кредитни институции.
- Лихвите по кредитите отбелязват понижение в последните месеци - за октомври те се върнаха на нива отпреди 18 месеца. Но накъде вървят лихвите по депозитите?
- В същата посока. Многократно повтаряхме, че лихвените проценти по кредитите зависят от риска в икономиката и от цената на депозитите. Тя достигна пределни нива преди месеци, позволи на банките да обезпечат ликвидността си, но вече сериозно тежи на техните разходи. Затова банките постепенно започнаха намаляването им.
- Според вас какъв трябва да бъде маржът между лихвите по кредити и депозити и въобще може ли да се говори за пряка зависимост между показателите?
- Както вече казах, между лихвите по кредити и депозити има пряка зависимост, но тя не е линейна. Допълнителен фактор, който банките включват в изчислението на цената на кредитите, е стойността на провизиите и обезценките, които те правят по проблемните кредити.
- Финансовият министър Симеон Дянков няколко пъти заяви, че лихвите по кредитите могат да паднат с поне 3 пр. пункта. Възможно ли е това и кога?
- Лихвите могат да падат и те падат вече, но дали ще паднат с три пункта, е много трудно да се каже, а още по-трудно е да се каже кога. Според мен процесът ще отнеме дълго време и ще се случва плавно.
- Основният лихвен процент бе свален от БНБ на рекордно ниските нива от 0,55 за декември. Състоя се и среща с премиера, на която бяха представени мерките, които е взел трезорът за подобряване на средата. Каква е ролята на БНБ в условия на валутен борд и защо, след като ОЛП е толкова нисък, лихвите за потребителите са над 7%?
- Ролята на БНБ в условия на валутен борд е ограничена. Както е добре известно, тя няма право да рефинансира търговски банки, за разлика от другите централни банки, които имат пълна парична дискреция. Поради тази причина осигуряването на ликвидност на българските банки има два основни източника - вътрешния пазар и външно финансиране. Търговските банки не могат да разчитат на централната банка за финансиране и това, естествено, вдига цената на ресурса, който се привлича на местния пазар. В условията на паричен съвет на БНБ й остава другата й определена от закона роля - да бъде регулатор и надзорник. Именно в рамките на тези функции през последните 12 години БНБ успя да реализира ефективна антициклична политика. Що се отнася до основния лихвен процент, който БНБ, нека пак да повторя - само изчислява, а не определя, той е индикатор на сделките или на средната цена на сделките, които се сключват между самите банки на свръхкраткосрочния междубанков пазар. Този пазар в момента има изключително малки обеми, няма сериозна представителност и изобщо няма никакъв сериозен мотив той да бъде възприеман като отправна точка за цената, например по потребителските кредити. Цената по потребителските кредити е зависима от цената по депозитите, с които се финансират те, и от разходите, които банките правят за загубите по тези кредити. Това са двата определящи фактора върху цената по кредитите на банките, а основният лихвен процент е индикатор за състоянието и тенденциите на съвсем друг тип пазар - междубанковия.
- Разчетите на БНБ показват, че печалбата на банковата система е паднала със 70% от началото на годината. Анализ на някои финансови институции твърди, че 2010 г. ще бъде най-трудната и банките ще трябва да изконсумират отрицателни резултати през следващите 3 години. Съгласни ли сте с подобни прогнози и според вас накъде ще върви развитието на сектора?
- За да не се поддаваме на еуфорични очаквания, трябва да бъдем реалисти и да погледнем какво се случва с резултатите на банките в най-развитите икономики. Всички виждаме, че повече от половината сред най-големите сто банки отчетоха значителни загуби и за 2008 г., и за 2009 г. Банковата система в България завършва средно на печалба през 2009-а и това е, бих казал, изключително добър резултат. Естествено, тя не може да бъде същата, каквато е била през предходните години. Трудно е да се предвиди дали през 2010 г. ще остане на равнището на 2009 г., поради факта, че резултатът на банките е функция от състоянието на икономиката и на състоянието на клиентите на банките. Така че печалбата на този етап като че ли е вторичен елемент. Много по-важно е в кой момент българската икономика ще излезе от рецесията и с каква скорост ще тръгне да излиза от рецесията. Банките са си направили сметка и са приели, че печалбата в такъв период не е най-важната цел.
- Много се спекулира и около нивата на лошите кредити. Какви са вашите очаквания за техните нива догодина - кога ще бъде пикът им и има ли поводи за притеснения? Всъщност от лоши кредити колко загуби и ще губи банковата система?
- Точно колко ще загуби банковата система и докога ще губи, зависи от това, докога ще има финансова криза, докога ще се намираме в рецесия и колко бързо ще излезем от нея. След такава рецесия като сегашната обикновено остават серия от вторични ефекти, които влияят негативно. Един от тези ефекти например се проявява на пазара на труда, който и след излизане от рецесията ще продължи да се влошава. Това ще носи допълнителни затруднения на банките.
- В пленарна зала се чу и тезата, че основното предимство от влизането в еврозоната ще бъде понижаване на лихвите до европейски нива. Вярно ли е подобно тълкуване?
- Такъв ефект е неизбежен. Не знам дали в пленарната зала е ставало дума за самата еврозона или за нейното предверие - ERM 2. Самото влизане в ERM 2 няма рязко да снижи нивата на лихвите, но последващото присъединяване към общото валутно пространство няма как да не доведе до възприемане на лихвените проценти, валидни за него. Това е логична последица от членството, но по-скоро присъединяването към еврозоната се случва тогава, когато серия от параметри, включително и лихвените проценти по евро и лева са толкова сходни, че на практика левът и еврото изглеждат като една и съща валута. Така че в момента, в който се стигне до влизането, лихвените проценти едва ли ще бъдат толкова различни. С други думи, самият стремеж в предприсъединителния период вече ще реализира свиване на лихвения диференциал между лева и еврото, а не актът на приемането ни в нея.
- Какви са прогнозите ви за ръста на българската икономика в следващата година?
- Надявам се признаците за излизане от рецесия да са налице още в средата на 2010 г. и възстановяването в ЕС да е устойчиво, дългосрочно и сравнително динамично. Това ще помогне и на България по-бързо да си стъпи на краката, защото през изминалите години преките чуждестранни инвестиции у нас, които играеха ключова роля, идваха предимно от ЕС. Също така голяма част от икономиката ни е зависима от експорта от съюза и неговото съживяване със сигурност ще е функция на стопанските процеси в ЕС. Така че нека да бъдем оптимисти, но все пак доста предпазливи, защото ситуацията може да не се развие по този сценарий.
Интервюто взе Диана Йосифова
