След първото гласуване на „Бюджет 2024“ - ПП-ДБ се превърнаха в статукво
Вече няма сглобка, а има коалиция. Заседанието на бюджетната комисия към парламента показа, че ако бюджетът за 2024 година въобще има някакъв по-дълбок замисъл, той е да подкупи ПП-ДБ и да ги превърне в част от статуквото. Правителство, сформирано заради стабилността във време на война с цел да осъществи съдебна реформа и да промени Конституцията (все каузи, които според Христо Иванов, Асен Василев, генерал Атанасов и Кирил Петков) вече е съдружие и по разпределението на бюджета.
Партиите на умнокрасивитета може и да не си дават сметка, или напротив, но вчера позволиха да бъдат претопени и асимилирани, корумпирани и превърнати в същите еснафи като статуквото. Вместо да изпълняват чужда воля като съгласуване на това или онова назначение с посолствата, вчера пред тях се отвориха вратите към богатия вътрешен ресурс, който чака да се усвои. Дългосрочната цел на ГЕРБ и ДПС пък е да им оставят пространство да се правят на специални пред електората, но да превъзпитат мисленето и манталитета им по свой модел.
След като Асен Василев обяви, че досега фискалната политика е била на „стабилната бедност“, под знамето на харченето и дефицитите с готовност се присъединиха мъже на по 40 плюс и 50 плюс години, които се отрекоха от десетилетните си принципи само и само за да участват в разпределението на бюджета.
Георги Ганев, който през периода 2009-2013 вещаеше черни сценарии, необходимост от орязване на бюджетния дефицит като върл негов противник и се вайкаше при далеч по-ниски стойности, вчера беше ок. Че бюджетът е на дефицит, за него не беше проблем. Важното е, че дефицитът не е по-голям от три процента спрямо БВП, което го прави равен на тазгодишния като отношение към размера на икономиката. Това не означавало увеличаване на паричното предлагане и всеки, който твърди, че бюджетът бил проинфлационен, трябвало да го убеждава, че наистина дефицитът щял да стимулира инфлацията.
Архивите обаче помнят негови стари изказвания като това от юли 2009 година, когато дефицитът беше в бюджета на Пламен Орешарски: „Има ниво на дефицит, при което не се създава такова лошо впечатление, но е нужно в правителството да има доверие, много по-високо от това в сегашното. Инвестиционните разходи изглеждат на пръв поглед най-лесни за съкращаване. Те не водят и до социални негативи, но въпросът е какви пари са вече обещани и какви договори са сключени за тях. Това е най-големият риск - няма прозрачност и не се знае какви ангажименти са поети“.
Или от август 2013 г. когато Росен Плевнелиев наложи вето върху актуализацията на бюджет 2013, предложена от тогавашния финансов министър Петър Чобанов: „Не виждам минуси (от ветото - бел. ред.), освен ако това вето не бъде използвано като извинение от мнозинството да отложи нещата за по-късно. (...) Най-големият плюс от вето на президента би било да се разбере за какво точно ще отидат тези 200 млн. лв., които се дават в повече в пълното безконтролно усмотрение на кабинета и на финансовия министър. Ако в закона пишеше – 5 лв. за този, 10 за онзи и така до 200 млн. лв., сега е абсолютно безконтролно“.
Ако тези 200 милиона са проблем за Ганев, тогава защо не видя проблем в 12-те милиарда държавни инвестиции, които правителството обяви с проектобюджета. И защо разписването на проектите беше поискано от ГЕРБ, а не от ППДБ, а той се застъпваше за проекта още преди да се заговори за разбивка?
След Ганев и неговото конюнктурно промененото отношение към дефицита, в зависимост от това дали е във властта, или извън нея, се нареди и Мартин Димитров. Кадърът на Институт за пазарна икономика, който беше враг на вдигането на данъци през януари 2012 година подкрепи идеята на Симеон Дянков за фискални правила, които ограничават бюджетния дефицит до максимум два процента от БВП, а вчера одобри бюджет за догодина от 3 процента, след като тази той е 3%, и след като за 2025 и 2026 също се очертава да е 3% спрямо БВП.
Ето изказването на Димитров преди 11 години: „За мен и СДС е безспорно, че трябва да се приемат правилата за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг. Без ясни правила ще има нов случай "Гърция", защото някои страни ще продължават да следват неблагоразумна и дори рискова политика по разходите с очакването, че останалите държави няма да имат друг избор и в крайна сметка ще се принудят да спасяват поредната държава във финансова криза“.
Големият мъж Димитров, защитникът на ниските данъци опита да изкара като някакъв случаен пропуск, че България клекна пред въвеждането на минимален корпоративен данък за транснационалните компании от 5%. „С глобалния данък големите страни си постигнаха целта за данъчна хармонизация, но други подобни мерки няма да допуснем“. Интересно е, че натискът за този данък е още отпреди България да влез в Европейския съюз и винаги държавата е устоявала на натиска за въвеждането му, докато на власт не дойде именно коалицията на Мартин Димитров. Кого залъгва, че няма да допусне нещо подобно и в бъдеще, след като и слепците виждат как се опъвахме, докато натискът беше само от западноевропейските държави и веднага клекнахме, след като зад идеята застана и администрацията на американския президент Байдън?
Най-малко изненадващо но затова пък с най-голям апломб беше извъртането на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС. В сдържано и съдържателно изказване той посочи как бил човек с голям опит, който помни натиска на МВФ и как други външни сили се бъркали в публичните ни финанси, как самият той е претърпял еволюция на възгледите и днес е склонен да подкрепя бюджетни дефицити ако са насочени към държавни инвестиции, а не към разходи за издръжка и текущи разходи.
Сега остава да видим дали наистина инвестициите ще се осъществят, или за поредна година те се обещават и когато приходите не достигат, обемът им се свива.
Моделът, който Хенри Кисинджър описва за китайската цивилизация е тя да надживява и претопява враговете си. Империята неведнъж е завладявана, но всеки завоевател е изпитвал нужда от китайската администрация за да управлява, нуждаел се е от чиновниците, от китайския език, китайската култура и в крайна сметка се е претопявал.
Спомняте ли си как Кирил Петков посочи вътрешния министър за назначение на ГЕРБ и ДПС. А можем ли да отгатнем в колко още сектора на държавното управление ДПС и ГЕРБ са дали под наем администраторите си, за да спестят на ППДБ унизителното признание, че нямат хора и без подобна сделка щяха да се принудят да избягат от властта като Слави Трифонов през 2021 година.
Е, занапред задругата вече ще се наблюдава и в бюджета. Като финал предлагам цитат от старо изказване на Георги Ганев, който вчера без притеснение с изказванията си се нареди до Румен Гечев, като и двамата показаха, че не им пука, че бюджетът ще е на дефицит от 3% спрямо БВП, както и, че ще е на дефицит от 3% спрямо БВП поне пет години.
„Публичните финанси вървят към криза, ако не се промени разходната част на бюджета. Управляващите се притесняват да съкращават разходи, защото смятат, че ще се отрази на изборния резултат, но това е лошо от държавническа гледна точка“. Оставям на вас да си отговорите държавник или политик е икономистът Георги Ганев и цялото управление, което вчера се сплоти и с бюджетна сделка.
