Египетските реформи- от финансов хаос до нов ред
Светът е отворен, парите се движат по-бързо от светлината, а за тях все по-силно изглежда, че „светят“ пазарите на Азия и арабския свят. Не само заради петролът, възприеман като гарант за икономическо развитие и благополучие. Великобритания се престраши да емитира първа мюсюлмански акции, а източните пазари безспорно са все по-близо до най-развитите икономики в света.
Иван Шентов
Светът е отворен, парите се движат по-бързо от светлината, а за тях все по-силно изглежда, че „светят“ пазарите на Азия и Арабския свят. Не само заради петрола, възприеман като гарант за икономическо развитие и благополучие. Великобритания се престраши да емитира първа мюсюлмански акции, а източните пазари безспорно са все по-близо до най-развитите икономики в света.
Американската инвестиционна банка Goldman Sachs направи топкласация на 11-те най-перспективни и бързо развиващи се икономики в света. Това са Бангладеш, Виетнам, Египет, Индонезия, Иран, Корея, Мексико, Нигерия, Пакистан, Филипините и Турция, подредени по азбучен ред. Досега „Класа“ ви представи Бангладеш и Виетнам, днес е ред на Египет. Инвеститорският интерес в тази страна е в туризма и свързаните с него бизнес активности като строителство и хотелиерство.
В последните години тук се наблюдава стабилизиране на пазарите и засилване на икономиката. Страната става все по-конкурентоспособна не само спрямо местните пазари, но и в износа. Допреди няколко години Египет не можеше да се похвали с голяма стабилност на икономиката си, но няколко мъдри хода от управляващите успяха да я извадят от това „затъмнение“.
Първа стъпка: кабинет с мандат за ясни реформи
През 2004 г. бюджетният дефицит на Египет е 8,3% от БВП. Тогава всички политически партии се обединяват около становището, че са нужни радикални реформи. Основната им цел е да стимулират бизнеса и да стабилизират икономиката.
По това време статистиката сочи, че в сивата икономика са заети повече от 8 млн. души - около 37% от трудоспособното население на страната. От една страна, укриването на данъци, а от друга – недоверието и дебненето между държава и бизнес, са били широко разпространена практика в Египет. Наблюдатели сочат като една от причините за това особено височките данъци - корпоративният данък е между 32% и 40%, над 2 пъти по-висок, отколкото в близките Йордания и Либия (там данъкът е 15%).
Освен бремето на данъците ниската им събираемост е сериозен проблем в Страната на пирамидите – тя е била втората, най-зле представяща се страна в региона по отношение на вземането на дължимото към държавата.
След изборите през 2004 г. правителството започва мандата си с ясната задача да осъществи значителни икономически реформи. Това е и първият приоритет в програмата на новия парламент. Започва се с актуализиране на данъчните закони.
Намаляването на данъците почти удвоява приходите от тях за година
Реформите в митниците пък целят да подобрят стокообмена и да вкарат „свежи“ средства от външни инвеститори. Сред приоритетите е и промяната на нормативната база, която засяга регулациите за бизнеса.
Премахват се преференциалните ставки, специалното отношение към отделни отрасли или отделни бизнеси и т.нар. данъчни ваканции. През 2005 г. египетският парламент приема нов данъчен закон, който опростява правилата и улеснява бизнеса. В момента всички компании са равнопоставени като данъчно облагане, съвсем естествено това води до ръст в инвестициите, а държавата започва да събира дължимото и по-успешно. В Египет данъчни декларации се попълват само ако лицето има допълнителен доход извън получаваната заплата.
Две години след въвеждането на реформите статистиката показва, че над 2,5 млн. данъкоплатци официално обявяват и подават своите данъчни декларации и вече плащат редовно налозите си. В сравнение с началото на реформите това е увеличение от около 68%, посочва изследване на българския Институт по пазарна икономика. Според него в резултат на реформите данъчните приходи в бюджета нарастват значително - от близо $43 млрд. за 2004 г. на $76 млрд. за 2005-а въпреки почти двойното намаление на корпоративния данък на 20 на сто. А за 2005-а данъчните приходи като дял от БВП нарастват от 7% на 9%.
Макроикономическите индикатори като растежа на БВП на глава от населението също започват да се развиват благоприятно - повишение от 2,5% на 4,8% (в периода 2005-2006 г.) и повишаване на местните инвестиции от 18% от БВП на 18,7% за същия период. БВП за 2006 г. се равнява на $101 млрд., сочи изследването на Goldman Sachs. Бюджетният дефицит е съкратен до минимални нива, а преките чуждестранни инвестиции нарастват многократно, нареждайки страната сред 11-те „нови икономики“.
В резултат на инвестиционната политика икономическият ръст достигна от 4,6% през 2005-а до 6,8% през 2006-а.
Реформите съвпадат и с преминаването на нова система за формиране на валутния курс – преминаване към плаващ курс, като египетският фунт бе обвързан в съотношение 3,85 фунта за долар. Валутните дилъри можеха да осъществят покупки и продажби с отклонение от плюс-минус 1% от този курс за денонощие. Според експерти тази операция не се оказа толкова успешна, за сметка на това обаче мерките по отношение на платежния баланс дадоха добър резултат. Намаля износът на капитали, сви се и ножицата между вноса и износа.
Неграмотните си намират по-лесно работа
Реформите във финансовия сектор продължават, макар че на банковия пазар доминира държавата, и ще отнемат поне още 2 години.
В отчет на Арабската организация на труда, огласен тази година, бе посочена фрапантната диспропорция в Египет, където нивото на безработица между образованите е 10 пъти по-голямо, отколкото сред неграмотните. Макар това да е характерно за повечето арабски страни, само в Египет е толкова голямо съотношението. В Мароко например е 5 към 1, а в Алжир – 3 към 1. По данни на Египетския център за икономически изследвания безработицата за 2007 г. е 8,3%, тъй като бизнесът и правителството не са в състояние да осигурят достатъчно работни места на квалифицираните специалисти.