Асен Василев не може да промени данъчната политика повече от това, което е в момента. Но може да предложи някои дребни промени, за да увеличи събираемостта на данъците в България. В  момента е с вързани ръце и крака от „сглобката“. Този коментар за бюджета за следващата година направи пред БНР макроикономистът проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС.

Според него засега никой не предлага сериозни промени и преход към европейски тип фискална и данъчна политика.

По думите му, за да се напълни бюджетът и нещата в България да вървят по-добре, първо трябва да преминем към европейски тип на преразпределение на брутния продукт, като в Евросъюза това преразпределение е средно над 50%, а у нас – 40%. Макроикономистът напомни за данъчното облагане, което е прогресивно данъчно облагане в повечето страни на ЕС, а в България има нисък плосък данък върху физическите лица и корпорациите.

"Не е разрешено на сегашния финансов министър да проведе някакви реформи, а нямам и увереност, че самото ПП-ДБ като управляваща сила са склонни да приемат такива реформи, тъй като в България олигархията ни е скъпа и богаташите си пазят имането", смята проф. Дуранкев.

Той напомни за ниската форма на ДДС за ресторантьорите, която е вид „държавна помощ“, въведена по време на ковида и вече неприемлива за ЕС.

Проф. Дуранкев предупреди, че „лъхат вече едни ледени ветрове от ЕС, където сме на прага на рецесията с икономически спад през последното тримесечие. „Тъй като българската икономика е свързана пряко с европейската, нищо чудно това да повлияе доста сериозно върху това, което ще се случва на практика в българската икономика“, допусна икономистът.

Проф. Дуранкев посочи, че инфлацията в България пада по-бавно от тази в еврозоната. Според него "мечтата за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 г." няма да се случи вероятно заради високото ниво на инфлацията. "Ледените ветрове и по тази линия са много силни", използва същата метафора икономистът, но подчерта, че това не е толкова фатално.

Той е на мнение, че проблемите са другаде – да се намали дефицитът в следващите години, да се увеличават доходите по-бързо, както и да се увеличава икономическият растеж.

"Периферна третокласна икономика – така се води българската икономика. Чакат ни десетилетия, докато достигнем средното ниво на качество, стандарт на живот, и трудови възнаграждения", смята проф. Дуранкев.

Той обаче е категоричен, че през следващите 20 години няма да влезнем в гръцкия сценарий и дългът на страната ни да мине 60% от БВП. Той определи като нещо много неприятно, ако страната ни изостава от средната работна заплата, заради което младите българи гледат към Централна Европа, Германия и Нидерландия, и след време няма да има кой да плаща направения дълг.  

Макроикономистът посочи и положителните страни на бюджета за следващата година. „Бюджетът е направен така, че гарантира и предполага известно увеличение на икономическия растеж, т.е. България да излезе от групата на страните с най-нисък икономически растеж, под 3%, и да влезе в групата страни със среден икономически растеж – над 3%. За да стане това обаче, явно трябва да се направят някои реформи. Едно от добрите неща е, че прекалено много се атакува сивия сектор, т.е. иска се изсветляване на икономиката. Сивият сектор в България се води, според данни на Евростат, 33% от цялата икономика. ЕС иска изсветляване и в България. Третото положително нещо е, че най-накрая и в България ще се приложи директивата на Съвета на ЕС за гарантиране на минимално глобално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи. Четвърто - ако се изпълни, инфлацията ще бъде на ниво близко до изискванията на ЕС за влизане в еврозоната“, изброи позитивите от макрорамката в Бюджет 2024 проф. Дуранкев.