Диана Йосифова

- Г-н Хърсев, във вторник заявихте, че в стремежа си да защитят законовите си интереси на кредитор, банките са "пресолили супата". Какво точно имате предвид и какви според вас са по-правилните мерки срещу некоректните длъжници?
- Много е важно човек да знае какво иска, защото когато иска точните неща, ги постига. Идеите на банките за промени в законите по-скоро напомнят на времената след ранното Средновековие на принудителното изпълнение. Важното е процедурата, която я има в момента – тя да действа. Безкрайните обжалвания на длъжника и мотането в процедура, която може да трае години – това трябва да се изчисти.

- Протакането на дела е проблем не само за кредитните длъжници, а като цяло...
- ...То не е проблем за длъжника – през това време той продължава да безчинства с нашите пари. И като цяло вреди на всеки кредитор - в името на държавата, на фирмата, не само на банките.

- Миналата седмица финансовият министър Симеон Дянков изчисли, че лихвите по кредитите трябва да паднат с 3%. Реална ли е подобна прогноза?
- Все пак една от задачите на финансовия министър е именно да прави прогнози. Допускам, че висококвалифициран специалист като него е прав. Възможно е лихвите да паднат, но големият въпрос е кога. Не съм сигурен, че ще се реализира бързо. Вярно е също, че лихвите падат, преди правителството да се обърне с апел към банките.
Кабинетът изпълнява роля на диригент, който координира един много разнороден оркестър. Ние имаме 32 търговски банки – всяка от тях свири на различен инструмент – една на флигорна, друга на цигулка, трета на флейта – всяка си знае мелодията и с нейния си инструмент борави добре. Но трудно се координират интересите на трезори, които са представители на международни финансови групи от различна националност и калибър. Такова нещо като българска банкова система много трудно и с много условности твърдим, че имаме.
А и българският капитал в нея е минимален. Т.е. ролята на правителството е тези свирещи на различни инструменти и върху различни партитури оркестранти да ги вкара в една хармония. И както в симфоничната практика имаме нужда от диригент – човек извън системата да координира и създава ред и синхрон, така и управляващите играят същата роля. Не бива да забравяме, че банките са и конкуренти. Вярно е, че мислят за общото състояние на системата, но успоредно
кроят планове и как да се надпреварват за пазарен дял. Ако ги чакаме по естествен начин да стигнат до решението за намаляване на лихвите, ще бъде дълъг и сложен процес.

- Тогава кога трябва да се успокоят лихвите?
- 3-те процента на колегата Дянков са прогноза. Тя се базира на определени предпоставки – благодарение на подобрения национален риск на България, субсидиарите на чужди банки у нас ще имат възможността по техния специфичен начин на работа с централите им да привличат кредитен ресурс по-лесно в по-големи обеми и на по-ниска цена. Това означава, че ще спадне цената на финансиране на българските трезори. С намаляване на лихвите, обслужването на кредитите ще се подобри, т.е. загубите от провизиране ще намалеят.

- Да очакваме ли, че с колкото намалеят ставките по заемите, с толкова ще паднат и тези по депозитите?
- Няма такава взаимовръзка. Структурата на спредовете – т.е. разликите между активни и пасивни проценти, зависи от цял куп фактори. Отникъде няма линейна връзка между цената на депозита например, която да я умножиш по някакъв коефициент и да получиш цената на кредита. Да не говорим, че цената на заема е кумулативна – в нея се включват самото финансиране и рискови компоненти – за национален риск, политически риск, отраслови, индивидуални, валутни и т.н. Всички променливи се движат едновременно и въобще не е ясно, че ще се запази същата структура на изходните проценти. Напротив, нормално е първо да започнат да намаляват лихвените нива по депозитите. Падането на цената на финансирането е първият сигнал за нормализация. След това започват да се напасват пазарните цени на кредитния пазар и финансовите инструменти.

- Вчера Асоциацията на българските банки представи своите мерки за подобряване на средата у нас на финансовия министър. Чуха се слухове, че ще поискат намаляване на минималните резерви...
- Това не би било удачно, защото не трябва да се смесва регулаторната функция на централната банка с каквато и да е инициатива на правителството. Според мен БНБ трябва да стои настрана от подобен процес – даже в момента е в опасна близост на разговорите между управляващите и търговските финансови институции. Не мисля, че има основание за намаляване на задължителните безлихвени резерви – няма данни за рязка промяна в икономиката, която да налага това. А в условията на валутен борд трябва да сме внимателни с пазарлъци от типа: ние ще съдействаме на българските производители от нефинансовия сектор, ама ако регулаторът ни намали задължителните резерви. Колегите от централната банка трябва да отхвърлят подобна оферта на мига.

- Тогава кои са правилните мерки?
- Могат да предложат мерки, които да спомогнат за намаляване на риска в националната икономика. Това може да означава – мерки за контрол върху плащанията, върху вътрешната задлъжнялост на фирмите, за по-бързо принудително изпълнение. В момента финансовата система задържа за дълго време свръхпровизии. Така действат международните стандарти, че българските банки се оказват свръхпровизирани. Ще дам пример – дал съм кредит за 1000 лв. на фирмата „Рога и копита“ ООД. Срещу заема тя е ипотекирала някаква недвижимост, транспортно средство, оборот и т.н. – т.е. имам съответното обезпечение. Когато обаче фирмата спре да ми плаща на определения месец, трябва да образувам провизии – да намалявам печалбата си, за да отделя буфер за изписване на загубата от този потенциално несъбираем кредит. Когато съдебното изпълнение стане факт – аз като банка трябва да изпиша 100% от заема. В същото време той не ми е 100% загуба, защото все нещо ще взема от обезпеченията, които ми е дал, и най-вероятно ще бъде повече, отколкото колегата в Германия би взел от неговите обезпечения. Преди известно време поставих въпроса: „Колко са лоши лошите кредити?“ Защото се сравнява процентът за България с този за други страни и се правят малоумни изводи. Нашите лоши кредити не са толкова лоши, колкото германските.
От 1997 г. се работи плътно с материално обезпечение. Много малки са потребителските заеми с поръчител – практически не съществува личен заем с поръчител. Не е все едно, когато кредитополучателят спре да плаща и насреща има обезпечение или не. Все някога ще се съберат пари от продажбата на съответните ипотекирани предмети или недвижимости. Но онзи, който е давал пари, разчитайки на общата система и пускайки запитвания, е в по-неизгодна позиция, защото няма материално вещно обезщетение насреща. В такъв аспект германските лоши кредити са по-лоши от българските. Освен това немската икономика е по-добра от българската, а колкото по-добре е една страна икономически, толкова по-лоши са лошите й заеми.

- Да, но Германия отчете растеж през третото тримесечие, а ние...
- Да, но това стана след две години на спад и едно десетилетие на вяла икономика. А ние отчитахме растеж година и половина след първите данни за кризи изобщо и само една година на спад. Някои икономисти го прогнозирахме, но други продължават с глупостите.
Дори съм се изкушавал да предложа, когато се прави прогноза за нещо - то да се отбелязва и да се види след време дали се е сбъднало. В Древен Рим според принципа на агурите (римски жреци, проницатели) този, на когото пророкуването не се сбъдне – го тръшват на един уред, викат му „магаре“, и по задните части му нанасят определен брой удари с ритуалния бич. В днешно време има много такива псевдоикономисти, които заслужават подобно наказание.

- Като заговорихме за прогнози, във вторник от Икономическия институт към БАН обявиха, че бюджетът за 2010 г. бил твърде предпазлив. Финансовият министър е заложил икономически спад от 2%. Мислите ли, че подобен разчет е реален?
- Консерватизмът е полезен за бюджета. Предполагам, че колегата Дянков и екипът му не вярва в 2% икономически спад догодина. Но това са официалните прогнози, които се доближават до данните на Европейската комисия, на Евростат. Автор на всички тези разчети е Международният валутен фонд – институция, в която, ако беше приложен принципът на агурите – щяха да ходят с насинени задни части. Един път няма да са познали. От 1990 г., откакто сме станали членове на МВФ, няма нито една година, в която прогнозата им да се е сбъднала.

- Според вас как реално ще седят нещата в икономиката догодина?
- Финансовите пазари вече показват точни данни. Кризата е започнала през 2008 г., септември месец, като спад на индексите. Тя е завършила през март 2009 г. Спадът у нас е започнал две седмици след този по света и е приключил горе-долу 3 седмици преди да приключи на международната сцена. Справка може да направите с графиката на DowJones.

- Но колко време ще трябва реалната икономика да усети възстановяването?
- Има аналози на други кризи по света. Всяка икономика си има отделен период за отговор. Например по време на Голямата депресия времето за отговор към реалната икономика е било между 9 месеца и 2 години – тогава икономиките са били прекалено затворени една от друга. Днешната криза протича два пъти по-бързо. Очаквам реалният отговор да е между 6 месеца и година. В началото на седмицата НСИ отчете за септември, че всички сектори, с изключение на строителството, са на реален плюс на месечна база– т.е. вече имаме отражение в българската икономика. Така че догодина очаквам минимален растеж.