Дигиталните валути не се стремят да изместят парите в брой, а представляват нова форма, ново изражение на парите. И двете форми ще продължат да съществуват успоредно. Това каза финансистът от "Аларик Секюритис" Иван Такев за "Фокус".
В момента 11 държави използват активно дигитални валути, но повече от половината държави в света имат пилотни програми или проучват най-подходящия начин за въвеждането им. "ЕЦБ в еврозоната, Федералният резерв в САЩ, "Банк ъф Ингланд“ във Великобритания са на различен етап от въвеждането на дигитални форми на съответните си дигитални валути – това неизбежно ще се случи.
Моето усещане е, че леко закъсняваме с въвеждане на дигиталното евро. Въпреки че през юни 2023 г. беше изготвено законодателно предложение, все още има прекалено много неизвестни, включително и относно техническата реализация, формата на дигиталното евро и т.н. Не очаквам да навлезе масово до две-три години. Може би други дигитални валути ще навлязат преди дигиталното евро", обясни финансистът.
С въвеждането на дигиталните валути ще има много промени както за централните банки, така и за търговските банки и за потребителите, но всички те ще зависят малко или много от конкретната форма на реализация, заяви Иван Такев.
"На първо място, самото съществуване на валутите в дигитална форма се предполага, че ще намали транзакционните разходи, тъй като ако те съществуват успоредно на парите, които се съхраняват в банковата система, евентуално транзакционните разходи ще бъдат по-ниски. Очаква се да се елиминират въобще възможностите за това много хора в един момент да се опитат да си изтеглят парите от дадена банка и да я фалират“, обясни експертът.
Сред рисковете, които съществуват при въвеждането на цифрови валути от централни банки, финансистът посочи на първо място киберсигурността. "Много от криптоборсите, които се появиха във времето, бяха хакнати по един или друг начин, много пари бяха откраднати и това продължава да се случва. Последният най-голям такъв случай е фалитът на борсата FTX в САЩ. Киберрисковете трябва да бъдат адресирани от централните банки“, заяви Иван Такев.
Ползите за потребителите според него значително надхвърлят рисковете – ниски транзакционни разходи, мигновено плащане, междуграничните разплащания също биха били много по-бързи.
