---

Момчил Андреев е роден на 2.01.1964 г. в Пловдив. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения и магистратура по бизнес администрация. Специализирал е финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия, САЩ, Швейцария и Франция. Бил е председател на УС и изпълнителен директор на Българска пощенска банка (1995-1997) и член на бордовете и изпълнителен директор на ЦКБ и Булбанк. От 1 октомври 2003 г. е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Райфайзенбанк – България“ ЕАД, където работи вече 12 години. Момчил Андреев е член на УС на Асоциацията на търговските банки и на органите за управление на „Банксервиз“, застрахователно дружество „Уника“ и Съюза на ловците и риболовците в България.

---

- Г-н Андреев, в последните месеци банките започнаха плавно да намаляват лихвите по ипотечни кредити. Защо обаче не падат нивата за старите клиенти, а само за новоотпускани кредити?
- Логично е да паднат първо лихвите по новите кредити, защото изискванията за получаване на кредит станаха по-стриктни след началото на финансово-икономическата криза и следователно кредитите, които тепърва се разрешават, са по-нискорискови.
Лихвите по новите и старите кредити обаче са свързани. Всеки може да сравни офертите на банките с лихвата, която плаща, да кандидатства за кредит и ако отговаря на условията, да рефинансира задължението си. Банковият пазар е конкурентен и намаляването на лихвите и рефинансиранията са ежедневие.

- Може ли спадът в лихвите да се тълкува като спад и на риска пред икономиката на страната и сигнал за стабилизиране?
- Има намаляване на лихвите по депозити и по кредити, защото се успокоиха външните пазари, банките и у нас, и в чужбина са ликвидни, поевтинява външният ресурс, сви се и търсенето на кредити. Рискът обаче остава висок.

- Често трезорите са обвинявани в прекалено високите нива на лихвите по кредитите, но не и за тези по депозитите. Според вас какъв трябва да бъде маржът между двата показателя?
- Банките са финансови посредници и работят на конкурентен пазар. Няма готова рецепта какъв трябва да е маржът. Такъв е, какъвто пазарът го определи. Откакто сме в криза, лихвеният марж се сви, защото лихвите по кредити нараснаха в по-малка степен, отколкото лихвите по депозити.

- Как ще коментирате честите оплаквания от страна на бизнеса за затегнатите условия по отпускане на банкови кредити? Доколко са обосновани според вас?
- Условията са по-консервативни, отколкото преди година, но не се различават от това, което предлагахме преди 4-5 години. Тогава никой не се оплакваше, защото години наред икономиката отчиташе растеж и ситуацията беше прогнозируема. Шоковата терапия, през която преминаваме всички в момента, изправи немалко фирми и граждани пред сериозни финансови затруднения. Когато човек губи пари, в първия момент отказва да приеме факта, след това е склонен да обвини банката или някой друг, само не и себе си за неуспеха. Едва на по-късен етап разбира истинското си положение и предприема действия. Такава е човешката природа. Наблюдаваме много фирми в добро състояние, които ще спечелят от кризата, но те не търсят публичност. Оплакват се основно тези, на които банките са виновни за собствените криви сметки.

- Едно от обясненията за свитото кредитиране в последно време бе липсата на качествени проекти и като цяло на търсене от страна на клиентите. Съгласни ли сте с подобни изводи и има ли перспективни, качествени проекти за кредитиране?
- Търсенето на кредити се сви, но при всяка конюнктура има добри перспективни проекти. Не сме спирали да кредитираме. От началото на 2009 година привлякохме над 100 млн. евро дългосрочни нови кредитни линии и активно ги маркетираме.

- Доста се спекулира и с обема на лошите кредити у нас. Според вас в тази ситуация какъв дял на необслужваните заеми от общия кредитен портфейл на банките би бил притеснителен? И какъв дял от вашия портфейл са лошите заеми?
- Защо да се спекулира? Има статистика на БНБ, която е представителна. Знае се какъв е процентът на просрочените кредити в други страни и региони. България стои относително по-добре благодарение на макроикономическата стабилност. Има и неразбиране - не всеки проблемен кредит става "лош" и представлява загуба за банката. Има обезпечения, банките подпомагат клиентите чрез разсрочване например. В момента при нас проблемните кредити са под средното за банковата система. Като част от „Райфайзен интернешънъл“, която е публична компания, имаме ограничения за публикуване на информация извън обхвата, определен от акционерите и регулатора.

- Какви са прогнозите на „Райфайзенбанк“ за ръста на българската икономика в следващата година? Според вас кои биха били сигналите за устойчиво възстановяване на икономиката ни и кога положителните тенденции от Западна Европа ще се усетят и у нас?
- Нашите макроикономисти прогнозират скромен растеж през 2010 година. Предстои ни трудна зима. Напролет картината и по света и у нас ще е по-ясна.

- Какви са предизвикателствата пред банките сега?
- Управлението на риска е основен приоритет. Как най-добре да подпомогнем кредитополучателите, като опазим парите на вложителите и акционерите.
Предизвикателство е да се поддържа добър оперативен резултат в условията на свиващ се пазар. Работим усилено, за да предлагаме в бъдеще още по-добро обслужване.

- Можем ли да очакваме смяна на собствеността от някои трезори или сливания в банковия сектор у нас?
Можем и е логично да очакваме промени и в банковия сектор, и извън него. Кризата предполага сериозно преструктуриране на цялата икономика. Ако има сливания на българския пазар, то по мое лично мнение, те ще са функция на паневропейски процеси.

- КЗК внезапно направи проверка в Асоциацията на българските банки през лятото, като съмненията са за картел между трезорите. Какво е вашето мнение, можем ли да говорим за картелно споразумение и получили ли сте вече официални резултати от проучването на комисията?
- Комисията да си свърши работата. Няма как да намери нещо, което не съществува, но нека изчакаме резултата от проверката им.

- „Райфайзенбанк - България“ бе санкционирана с глоба от 5,5 млн. лв. от КЗК за заблуждаваща реклама. Какво смятате да предприемете?
- Ще обжалваме решението на комисията, защото имаме сериозни основания за това, пък нека съдът да прецени.

- Финансовият министър Симеон Дянков потвърди, че ще подадем молба за влизане към валутен механизъм 2 (ERM 2 – чакалнята на еврозоната) още в началото на 2010 г. Какви промени биха настъпили в банковата система и като цяло във финансовия сектор, след като това стане?
- Само по себе си подаването на молба за членство в ЕРМ 2 няма да има пряко отражение върху сектора. Очаквам да повлияе косвено, защото ще сме направили поредната крачка в добра посока. За инвеститорите, за банките и за обикновените хора предсказуемостта и позитивните очаквания са важни, защото пряко влияят върху действията ни.