---

Кристалина Георгиева е единственият източноевропеец в ръководството на Световната банка, където работи от 1993 г. Била е икономист по околната среда за Европа и Централна Азия, а от 1998 г. последователно заема ръководни позиции в Източна Азия и в московското представителство на СБ. Завършила е УНСС, притежава докторат по икономика, специализира в САЩ и Великобритания. Чете лекции във водещи университети в цял свят.

---

- Г-жо Георгиева, какво ще посъветвате българското правителство за изход от кризата и за запазване на финансовата стабилност в страната?
- През следващата година българската икономика би трябвало да се върне към положителен растеж, но не трябва да се заблуждаваме, че ще излезем лесно от кризата. Има достатъчно сложни проблеми, свързани с общото забавяне на растежа на световната икономика и с бизнес средата в България. Ние имаме относително ниска производителност на труда и са необходими сериозни мерки за повишаването й. Бюджетната ситуация в страната определено трябва да се стреми към задържане на баланса. В тези условия възстановяването ще е по-бавно и по-сложно. Най-доброто нещо, което може да направи българското правителство, е да работи за подобряване на имиджа ни в региона и в света. Ние сме привлекателна страна, защото сме сравнително с нискоразходна икономика и с добра географска локация. Но за да реализираме потенциала, трябва да имаме добра физическа и институционална инфраструктура, добро образование и възможности за развитие на човешкия потенциал.

- През октомври България за пръв път от месеци насам отчете положително бюджетно салдо. Вашият коментар?
- Показахме, че има силна бюджетна дисциплина. В условия на валутен борд икономическата стабилност безусловно играе положителна роля за излизане от кризата. Имаме амбиция да се присъединим към еврото и ще го постигнем само ако запазим бюджетната дисциплина. Борбата с корупцията, с организираната престъпност, качеството на образованието и човешкия потенциал, всички тези неща са важни, но бюджетната дисциплина е условие всяко едно да работи добре. Същевременно трябва да изчистим имиджа си на страна с най-ниска производителност на труда, с висока корупция и разбити пътища. В Европа има известно недоверие към България, но тя няма интерес страната ни да не успее да влезе в еврозоната. Напротив, нашият успех е и техен.

- Как оценявате 100-те дни на правителството?
- Смятам, че две неща са важни сега. Едното е, че българинът трябва да започне да уважава закона. В областта на икономиката това е балансирането на бюджета. Малката пица на г-н Дянков си има смисъл, защото е малка, но е на масата. Крайно време е страната ни да се измъкне от позицията да сме на последно място в Европа, но тава са само първите 100 дни, предстоят още много.

- Какво съветвате да направи правителството с фискалния резерв, така че да е най-полезен за българската икономика?
- В условията на ограничени финансови възможности фискалният резерв е много важен ресурс за България. Но с него трябва да се работи много внимателно. Целият смисъл на този резерв е да създаде чувство на комфорт и да крепи макроикономическата стабилност на страната. Необходимо е внимателно и спокойно да се помисли как без да повишаваме риска за този ресурс, да инжектираме потенциала му в икономика, в условия на ограничено финансиране.

- Не е ли утопична в този момент „зелената политика“ за България?
- Това за мен е професионална тема и съм абсолютно убедена, че България има много големи възможности да се позиционира добре. Първо, ние все още имаме много ниска енергийна ефективност и може да направим много неща в тази посока, като дори пестим пари. Добре е за икономиката, добре и за околната среда. Второ – нашата икономика доста зависи от туризма и селското стопанство. В тези два отрасъла имаме потенциал да се позиционираме много добре и на практика да вдигнем доходите на българите. Трето – ние сме много заинтересовани да се вземат мерки, защото България е чувствителна към климатичните изменения. Сигурно знаете, че сме втората по бедност на води страна в Европа, че през последните години природните бедствия се превръщат в дупка на бюджета, т.е. ние сме заинтересовани светът да реши този проблем, той може да определи икономическата позиция на страната и да оправи имиджа ни. Китай, за който мнозина мислеха, че никога няма да мине на зелена вълна, сега е толкова напред, че в САЩ започнаха да се притесняват от изпреварващото азиатско развитие. Китайските технологии вече са доминиращи в областта на алтернативната енергетика. Те го правят, защото са абсолютно сигурни, че светът ще премине към т. нар. зелена икономика. Това ще бъде най-големият проблем, който човечеството посреща, и най-голямата трансформация, която ще преживеем, дори по-голяма от трансформацията, която направи информационно-технологичната революция.

- Искате да кажете, че това ще е четвъртата вълна в развитието на света?
- Аз съм убедена, че това ще е четвъртата вълна. През декември предстои среща в Копенхаген по климатичните промени. Може би форумът няма да реши всичките въпроси, няма да закрие всички теми, но със сигурност срещата няма да е провал и ще постигне някакво споразумение.
Според мен, ще има прогрес в областта на обмяната на технологиите, на устойчивото управление на горите и ще се стигне до приближаване на позициите на развитите и развиващите се страни по финансирането на екологични програми. Необходимо е да се приеме, че развиващите се страни трябва доброволно да приемат задълженията си, вместо да им се налагат отвън. Дали в Копенхаген ще се одобрят 100% решенията на Киото, не може да се даде отговор сега, но това ще е стъпка в преговорите по климата. Предстои да видим дали САЩ ще приемат мерките на Киото. До последния момент всеки ще се опитва да прокара собствената си позиция. Затова темата е много сложна, но съм сигурна, че ще има прогрес в Копенхаген. Смятам, че България има много резерви по отношение на намалението на вредните емисии. Вече е много окуражаващо, когато човек пътува извън София и вижда слънчеви батерии по покривите. Когато има стимули, хората ще се възползват. Ние трябва да дадем повече информация на населението и на бизнеса. Това е задача на правителството.


Интервюто взе Лили Мирчева