Българинът получава финансова информация преди всичко от обясненията на служители на институциите и от разговорите със семейството и приятелите. Това показват данните от международен сравнителен анализ на финансовата грамотност, проведен от Федерацията на потребителите в България и Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Хората над 50 години и над 65 използват преди всичко разговорите с приятелите и семейството. В същото време по-голямата част (21,92%) от хората с висше образование черпят информация от служителите на институциите. На трето място като средство за осведомяване се нареждат тв програмите, статиите във вестници и списания. Между 15% и 20% са хората от всички групи, които получават информация от медиите.
В България е доста разпространен и методът "от уста на уста", затова не е случаен високият процент на посочилите отговор „разговор с членове на семейството", отчита изследването.
При избора на финансова институция за българина най-голямо значение имат репутацията и препоръката от познат. Всички възрастови групи са посочили, че избират по репутация с изключение на 65 +, които избират по препоръка. 41,67% от тях са посочили този отговор. На въпроса: „Когато избирате финансов продукт/услуга, какво на първо място определя избора?", 36,79 на сто посочват лихвените равнища. От условията на ползване се влияят 32,79%, а от размера на таксите - 13.38%.
Над 17% не знаят как да формират решението си. От равнището на лихвата се влияят най-силно следните групи: при възрастта от 35 до 49 години – 46,07%, хората с висше образование – 44,9%, самотните родители – 42,86%, и заетите в публичния сектор – 45,54 %.
Проучването отчита и сериозни пропуски във финансовата култура на българина – като цяло най-много неясноти има покрай пенсионното и социалното осигуряване, начини за инвестиции, влияние на инфлацията и др. Също така потребителите в България не са уверени в достоверността и навременността на финансовата информация. Клиентите на банкови услуги не разбират добре същността на предлаганите им продукти и съответно не знаят как да извлекат максимална полза от тях. Високото недоверие към финансовите институции произлиза от факта, че голяма част от потребителите смятат предоставяната им информация за написана по начин, който защитава интересите и е в полза на институциите.