Бойко Борисов: Няма да прехвърляме част от резерва в търговски банки

Лили Мирчева

Парите от резерва няма да се депозират в търговски банки, изненадващо обяви премиерът Бойко Борисов вчера след среща с управителя и подуправителя на БНБ Иван Искров и Калин Христов. След приключване на заседанието на кабинета Борисов обясни резкия завой от идеята на финансовия министър Симеон Дянков част от резерва да се извади от БНБ и да се даде на търговските банки с негативни и преекспонирани коментари, включително и зад граница.
Премиерът уточни, че такова решение не е било вземано, че това е идея „единствено и само с цел евентуално по-ефективно управление, за да спечелят повече пари за държавата“. И упрекна опозицията, че преди да се изминали 100-те дни на правителството, дори „обсъждането на идея се приема като сигнал за атака“. Министър-председателят подчерта, че ако „дупката в бюджета продължава да зее заради неразумните харчове на предишното правителство“, тогава от резерва ще се вземат пари, за да се справят управляващите временно с дефицита, но до юли ще успеят да балансират харчовете и приходите.
Това не е резерв, с който може или трябва да се спекулира, каза управителят на БНБ Иван Искров след срещата си с Бойко Борисов. Политиката по управление на резервите, определена със Закона на БНБ, винаги е била да се поема възможно най-ниският риск и да се осигури най-висока ликвидност, а оттам идва и по-ниската доходност, обясни управителят на БНБ Иван Искров. Той допълни, че фискалният резерв е част от международните валутни резерви на страната, които във всеки момент могат да гарантират обръщането на националната валута в евро, особено в условията на валутен борд. „Така че оттам идва относително по-ниската доходност на нашия резерв в сравнение с доходността, която реализират частните субекти”, подчерта той и обясни аргументите си пред премиера фискът да остане в БНБ, защото лихвите и доходността в европейски мащаб са паднали много.
Разбираме желанието за по-голям доход, но аз споделих различни съображения, които премиерът прие. Наистина България в момента седи много добре, продължава да се разграничава от останалите страни, а най-добрият показател е кредитният риск, посочи Искров. В момента междубанков депозит в Европа се олихвява в порядъка на 0,3%, а по 10-годишната Германска книга, в която ние инвестираме, доходът е от порядъка на около 3 процента, поясни той. Това са обективни условия на международните пазари и по-голям доход, ако се иска от нас като Централна банка, това означава да отидем на по-голям риск - нещо, което нито ние, нито законът ни го позволява, допълни Искров. В момента нашата банкова система не се нуждае от нито лев повече, тъй като е високоликвидна, доказателство за което е ниският лихвен процент на междубанковия паричен пазар.
ЕК започва наказателни процедури срещу 20 държави, които не спазват 3-те процента. Имаме достатъчно наказателни процедури, за да се вкарваме в още, коментира от своя страна премиерът Борисов. И уточни, че когато правителството на ГЕРБ идва на власт, рисковата оценка на държавата е била 4,01%, а кредитният риск на Естония - 3,6%, на Латвия - 6,8%, на Унгария - 3,50 на сто. Към днешна дата България е понижила кредитния си риск на 1,56%, т.е. спаднала е със 186 базисни пункта само за няколко месеца досега. В момента рисковата оценка на Румъния е 2,3%, на Естония – 2,18%, а на Унгария – 1,93%. Това е най-обективната оценка за едно правителство, заключи министър-председателят.

Станете почитател на Класа