×

Message

Error while downloading file File not found on server

Error while downloading file File not found on server

Error while downloading file File not found on server

Error while downloading file File not found on server

Error while downloading file File not found on server

Стоян Александров, изпълнителен директор на „Д Банк”: Важното е да няма богопомазани банки

- Г-н Александров, добър финансов ход ли ще е, ако резервът на страната бъде прехвърлен в търговски банки, както предложи вицепремиерът Симеон Дянков?
- Вече няколко пъти става въпрос, че БНБ акумулира прекалено много ресурс, но това е преди всичко институция, която гарантира за стабилността на парите, а не за доходността им. Затова тя винаги е водила консервативна политика при инвестирането и от тази гледна точка доходността, която се реализира, е почти никаква.
Това, което министър Симеон Дянков посочва, има определен резон, защото има възможност да се инвестира извън централната банка при по-високи лихви, което ще е по-ефективно. Притеснява ме обаче изказването на министъра, че може да се търси доходност около 6 на сто. При ниските нива на лихвите в световен мащаб такава доходност е твърде висока. Това може да обещаят български банки. Но аз лично не го съветвам да извади 8 млрд. и да ги депозира в български банки, в това число и в клонове на чужди банки в България. Да изчакаме малко, да видим дали се вижда краят на кризата или пък обратното. Сега банките имат излишни пари и ежедневно на междубанковия пазар се разиграват милиарди, но няма кой да ги взема. Доходите на годишна база са много ниски. Това означава, че няма достатъчно търсене или пък търсенето не удовлетворява банката от гледна точка на потенциалните кредитоискатели. Има и още един момент - инвестирането на държавата в търговски банки има особен статут по отношение на минималните задължителни резерви и по отношение на гарантирането на депозитите. От тази гледна точка е необходимо да се инвестира в специално подбрани банки.

- По какъв критерий трябва да се подбират те?
- Дано не е политически или някакъв семеен критерий, защото това ще създаде абсолютно нелоялна конкуренция между банките. Важното е да няма богопомазани. Така че ако ще се депозира някъде, трябва много внимателно да се помисли къде и при какви условия, каква е гаранцията, че няма риск ,от една страна, а от друга - че няма да се наруши конкуренцията между банките.

- Обичайна практика ли е по света да се търгува по този начин с фиска на държавата?
- Не откриваме сега топлата вода. Това е световна политика и тя също бе прокарвана у нас през последните десетина години. Вземете за пример парите от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Дълги години те се инвестираха и в търговски банки, освен в държавни ценни книжа, и в централната банка. Редица други пари от фискалния резерв по това време също бяха извън БНБ. Системата на централизация на паричния ресурс бе наложена в последните 2-3 години, когато имаше изключително голямо търсене на кредити и трябваше да спре тази експанзия. Така блокирането на ресурси намаляваше ликвидността в икономиката. От една страна, намаляваше предлагането, а от друга – оскъпи в някаква степен ресурса и трябваше да се повлияе на процеса на кредитирането. Дали е повлияло – ще видим във времето. Тогава много от парите, които биха били в търговските банки, бяха акумулирани в централната банка. Бяха иззети 12% от парите им по линията на минималните резерви. Говоря за последните десетина години, а не както се твърди обикновено, че е ставало само по времето, когато финансов министър бе Милен Велчев. По-голяма централизация на ресурс имаше дори при управлението на Сергей Станишев, когато финансов министър бе Пламен Орешарски. Едното основание беше да се обуздае донякъде кредитирането и на тази база да се намали ликвидността, като се има предвид, че по това време в България влязоха над 24 млрд. евро външни ресурси по линията на чуждите инвестиции. Може би тогава не е имало коментари и тези факти не бяха публично достояние. Не се оповестяваше къде се държат фискалният резерв или парите на здравната каса. Никой не дискутираше какво прави БНБ и къде инвестира този огромен паричен потенциал. Нормално е част от резерва да бъде инвестиран в търговски банки у нас и в чужбина. Въпросът е дали в момента да се направи. Ако министърът е дълбоко убеден, че се вижда краят на кризата през пролетта на следващата година, няма никакъв проблем. Но ако кризата продължи по една или друга причина, аз не бих го посъветвал да вкарва фискалния резерв в търговски банки. Изнасянето на парите в една-две банки поставя нещата в други измерения.

Станете почитател на Класа