Людмила Куюмджиева

Част от фискалния резерв да бъде депозиран в търговски банки при по-високи лихви, ако държавата постигне балансиран бюджет. Това предложи министърът на финансите Симеон Дянков след участие в международна дискусия на тема: "Новият дневен ред за реформи на страните - членки на Европейския съюз".
Финансист №1 обясни, че така резервът ще се използва по-ефективно и ще носи по-висока доходност, но уточни, че тази мярка може да се ползва в бъдеще. В момента около 2 млрд. лв. от запасите на България, които са общо към 8 млрд. лв., може да се съхраняват в търговски банки. Министърът обаче не уточни кои банки има предвид и по какви критерии евентуално ще бъдат избирани съответните финансови институции. По думите му фискалният резерв при съхранението си в БНБ има лихва от 0,3-0,5%, но ако е в търговски трезор, лихвата ще е 6%.
Според пресмятанията на финансовото министерство, ако от 1998 г. досега част от резерва се е съхранявал в търговски банки, то размерът му щял да бъде почти двоен.
“Не мога да коментирам решение на министри. Какво да коментирам, трябва да има някаква йерархия. Има си ред”, лаконичен бе премиерът Бойко Борисов, цитиран от сайта “Всеки ден” . На въпрос дали е запознат с предложението на финансовия министър, Борисов отговори: “С какво съм запознат, няма значение.”
Според някои икономисти предложението би застрашило с дисбаланс банковата система. Причината: след избора на трезори, в които да се депозират средствата, много хора ще загубят доверие в другите финансови институции. Те изразиха безпокойство, че прехвърлянето на значителна част от фискалния резерв към търговските банки би било равносилно на водене на парична политика и променя из основи установената конструкция на валутния борд.
По-добре е фискалният резерв на страната да продължи да се съхранява в БНБ, заяви и Калин Христов, който предстои в края на тази седмица официално да встъпи в длъжност като подуправител на централната банка. Той уточни, че това е негово лично мнение, а не на БНБ. Има вероятност при влагане на парите в търговски банки да се рефинансират частни дългове с държавни средства, предупреди той. Бъдещият подуправител добави, че тепърва предстоят разговори по темата между БНБ и министъра на финансите.
Менда Стоянова (ГЕРБ), шеф на бюджетната комисия в парламента, отказа коментар с мотива, че не е запозната с предложенията и намеренията на финансовия министър. Според Димитър Бъчваров, зам.-председател на ДСБ, предложената от Дянков мярка трябва много добре да бъде обмислена и изцяло да бъде обезпечена. По думите му държавата не може да подложи публичните финанси на каквито и да било рискове. Според него ефектът от едно такова действие ще бъде минимален и дори нулев. Според финансиста Емил Хърсев идеята е добра, но той отказа подробен коментар с мотива, че все още няма ясна представа какво точно иска финансовият министър.
Симеон Дянков съобщи още, че подобна мярка се планира и за резерва на НЗОК. Според него няма реален проблем част от средствата или всичките да се съхраняват в търговски банки, а не в БНБ, където към момента стоят при лихва от 0,2%. Натрупаният резерв на касата през последните няколко години е близо 700 млн. лв. и той ще се използва, допълни Дянков. Парите, които влизат в него, са главно от концесионни и приватизационни сделки. В бъдеще всичките 8% ще се използват за здравеопазването, а не както е досега - 6 на сто да отиват за здраве, а 2% да се държат на сметка в БНБ, добави министърът.
Дянков съобщи още, че проектобюджетът влиза в Министерския съвет следващата седмица. България има нужда от балансиран бюджет, министрите може и да не са доволни, но са много по-разбиращи, отколкото преди, смята той.

---

Три са най-нереформираните сектора у нас

---

Най-нереформираните сектори в България са митниците, енергетиката и здравеопазването. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков по време на дискусията за реформите в новите страни - членки на Европейския съюз (ЕС). Той обясни, че промените в тези сектори трябва да се извършват от външни за системата хора.
Във връзка с митниците Дянков заяви, че последните две-три правителства не са правили никакви реформи, въпреки че се е говорело за това, и фактически митниците са се ръководили „от някои политици, които са свързани с престъпни групи“. Според него в енергетиката и здравеопазването не е имало реформи от 20 години насам.