Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще отчете 3,8% растеж през тази година, който ще се ускори до 3,9% през 2022 г., след което се очаква да се забави до 3,2% през 2023 г. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Българската народна банка (БНБ), направена в края на март.

 

От централната банка уточняват, че прогнозата е направена като са използвани предположения за развитието на международната конюнктура и динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари. В нея обаче не се прави опит да се отчете потенциалното влияние на политическия цикъл в България върху икономическата активност.

 

Анализаторите на БНБ посочват, че промяната в очакванията за по-висок икономически растеж е направена след ревизии на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК) и Международният валутен фонд (МВФ) на последните им макроикономически прогнози за тази и следващата година в посока по-висок растеж на световната търговия и на глобалния БВП.

 

По-силно от очакваното възстановяване на глобалната икономическа активност през втората половина на 2020 г., постигането на търговско споразумение между Европейския съюз (ЕС) и Великобритания, както и приетият мащабен пакет от стимулиращи фискални мерки в САЩ бяха основните фактори, които са повлияли за промяна в прогнозите на международните институции.

 

Тези ревизии бяха отразени в допусканията за изменението на външното търсене на български стоки и услуги, което допринася най-много за прогнозирания по-висок растеж на икономическата активност в България през 2021 г. и 2022 г. спрямо макроикономическата прогноза от декември 2020 г., коментират в централната банка.

 

Експертите от БНБ напомнят, че въпреки това краткосрочните перспективи за растеж на основните търговски партньори на България се влошиха през последните месеци. От февруари се наблюдава значително нарастване в света на броя на новозаразените с COVID-19. Това беше причина редица държави, включително някои от важните търговски партньори на България, да затегнат противоепидемичните мерки, което ще действа в посока на ограничаване на икономическата активност.

 

Прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през тази година ще се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал. Частното и правителственото потребление ще продължат да имат положителен принос за изменението на БВП през годината, отбелязват анализаторите на БНБ.

 

През 2022 г. централната банка прогнозира нетният износ да увеличи значително положителния си принос за растежа на реалния БВП, докато вътрешното търсене се очаква да забави темпа си на нарастване поради преустановяването на част от антикризисните мерки на правителството. БНБ очаква реалният БВП да достигне предкризисното си равнище през 2022 г., след което темпът на нарастване на икономическата активност да се забави.

 

Инфлационен натиск

 

Годишната инфлация се очаква да възлезе на 3% в края на тази година. Ускорението на инфлацията спрямо декември 2020 г. ще се определя най-вече от същественото повишение на цените на енергийните продукти и храните в съответствие с допускането за възходяща динамика на международните цени на тези суровини в евро.

 

Общата инфлация ще се забави до 0,7% в края на 2022 г. и в края на 2023 г. ще възлезе на 1,3%, което отразява най-вече допусканията за динамиката на международните цени на основните суровини.

 

Базисната инфлация се очаква да следва тенденция към ускоряване в периода 2021–2023 г. В съответствие с прогнозираното нарастване на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция.

 

Рисковете пред прогнозата

 

Рисковете пред реализирането на базисния сценарий на макроикономическата прогноза са насочени предимно в посока на по-слаб растеж на икономическата активност през 2021 г. и по-висок през 2022–2023 г.

За тази година основният риск продължава да бъде несигурността от разпространението на COVID-19 и възможното налагане на ограничителни мерки в страната и в чужбина.

 

Възможността за по-висок растеж през 2022–2023 г. произтича от изпълнението на програми и инвестиционни разходи, финансирани по линия на Инструмента за възстановяване и устойчивост в рамките на механизма за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, които не са заложени в базисния сценарий на прогнозата.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани за 2021 г. и ориентирани в посока на реализиране на по-висока инфлация в периода 2022–2023 г.

 

 

 

Паричен сектор

 

И през тази година ще продължи тенденцията на ръст на спестяванията на бизнеса и домакинствата в банките със сравнително високи темпове. Това е в резултат на поддържаните от икономическите агенти предпазни спестявания на фона на запазваща се несигурност при развитието на пандемията от COVID-19.

При допускане за постепенно овладяване на пандемията в периода 2022–2023  г. растежът на депозитите ще следва плавна тенденция към забавяне вследствие предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на предпазните спестявания.

 

Запазващият се значителен приток на привлечени средства в банковата система ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища.

От БНБ прогнозират годишният растеж на кредита за бизнеса и домакинствата да се забави през тази година.
Изтичането на удължените срокове по частния мораториум върху плащанията по банкови кредити вероятно ще доведе до увеличаване на дела на лошите заеми в портфейлите на банките, до затягане на кредитните им стандарти, включително чрез известно повишаване на лихвените проценти по заемите, както и до погасяване на част от отсрочените кредити.

 

В периода 2022–2023 г. от БНБ предвиждат темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да следва тенденция към плавно ускоряване в съответствие с прогнозираното подобряване на макроикономическата активност и увеличаването на частното потребление и частните инвестиции.

 

Ревизии в прогнозата

 

В сравнение с публикуваната макроикономическа прогноза от декември 2020 г., в тази от март БНБ залага на малко по-висок растеж на реалния БВП през периода 2021–2022  г., последван от по-нисък темп на нарастване на икономическата активност през 2023  г.

 

Ревизията на растежа на БВП нагоре с 0,1 процентни пункта през 2021 г. се дължи както на вътрешното търсене, така и на по-големия положителен принос на нетния износ спрямо прогнозата от декември 2020  г.

По отношение на подкомпонентите на вътрешното търсене най-съществена положителна ревизия се наблюдава при правителственото потребление, което се дължи на увеличения размер на здравноосигурителните плащания според разчетите в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза от декември 2020  г.

 

Частното потребление също е ревизирано нагоре, но доста по-малко, и отразява базов ефект от по-слабата от очакваното реализация на крайните потребителски разходи в края на 2020  г. и благоприятната динамика на съответните конюнктурни индикатори през първото тримесечие на 2021 г. Тези изменения са само частично компенсирани от ревизия надолу на инвестициите в основен капитал в съответствие с продължаващото разпространение на COVID-19 и с високата степен на икономическа несигурност.

 

По отношение на външнотърговските потоци е направена ревизия към по-малкото им нарастване. Тази ревизия отразява очакванията ни за по-бавно възстановяване на международните пътувания, както и по-слабия растеж на инвестициите, които имат голям вносен компонент.

 

Фактор, който ограничава низходящата ревизия при общия износ, е по-силният растеж на износа на стоки, стимулиран от очакваното в текущата прогноза по-голямо външно търсене спрямо тази от декември.

 

Ревизията нагоре с 0,3 процентни пункта на растежа на реалния БВП през 2022 г. се определя от по-големия положителен принос на нетния износ съобразно допускането за по-съществено възстановяване през следващата година на туристическите услуги, за които България е нетен износител. Допълнителен фактор за ревизията на нетния износ е и заложеното в допусканията по-значително нарастване на външното търсене на български стоки и услуги.

 

Същевременно вътрешното търсене е ревизирано надолу, като по подкомпоненти най-голяма низходяща ревизия е направена при правителственото потребление. Това е следствие най-вече от по-високия размер в текущата прогноза на разходите за здравеопазване през 2021 г. в съответствие със заложените параметри в средносрочната бюджетна прогноза на правителството от декември 2020 г. и от запазването на допускането за отпадане на част от дискреционните мерки на правителството през 2022  г., като основно значение се очаква да има понижаването на разходите за здравеопазване.

 

През 2023 г. икономическата активност е ревизирана към намаляване на темпа ѝ на растеж спрямо предходната прогноза. Това се дължи на по-слабо увеличение както на разходите за крайно потребление, така и на тези за инвестиции.

 

Тези тенденции съответстват на прогнозираната динамика на заетостта, разполагаемия доход на домакинствата и външното търсене, като отразяват също и промени в допусканията за финансираните с национални средства капиталови разходи на сектор „държавно управление“.

 

Прогнозата за динамиката на ХИПЦ е ревизирана към по-висока инфлация в края на 2021 г. спрямо макроикономическата прогноза от декември 2020 г., докато през периода 2022–2023 г. очакваният темп на нарастване на потребителските цени е по-нисък.

 

Определящо значение за направената ревизия на годишния темп на инфлация имат заложените допускания за по-силно поскъпване на петролните продукти и храните на международните пазари през 2021 г., последвано от поевтиняването им през останалата част от прогнозния хоризонт, докато допусканията в предходната прогноза предполагаха по-умерено възстановяване на международните цени през 2021 г. и стабилизирането им през следващите две години.

 

Динамиката на базисната инфлация е ревизирана в посока по-висок растеж в края на 2021 г. най-вече поради очакванията за косвени ефекти от повишението на вътрешните цени на транспортните горива и храните върху някои компоненти на услугите.

Базисната инфлация в края на 2022 г. остава без промяна спрямо предходната прогноза, докато за 2023 г. прогнозираният темп на растеж на цените на базисните компоненти е повишен в съответствие с очакваното по-голямо нарастване на разходите за труд на единица продукция.

 

Рискове за реализирането на прогнозата

 

Оценяваме рисковете за реализирането на базисния сценарий на макроикономическата прогноза като насочени предимно към по-слаб растеж на икономическата активност за 2021 г. и по-висок растеж през останалата част от прогнозния хоризонт.

 

За 2021 г. основен риск продължава да бъде несигурността относно овладяването на пандемията от COVID-19 и запазването на подхода за епизодично затягане и смекчаване на ограничителните мерки в страната и в международен план. По-продължителен период на твърди противоепидемични мерки е предпоставка както за по-нисък растеж на вътрешното търсене, така и за по-слабо от прогнозираното нарастване на износа на стоки и услуги.

 

Потенциална невъзможност за ефективно и навременно ограничаване на разпространението на COVID-19 въпреки действащите планове за ваксинация би довела до влошаване на икономическите нагласи в страната и поддържане на по-висока норма на предпазни спестявания от страна на фирмите и домакинствата.

Рискове за засилване на несигурността съществуват и по линия на политическия цикъл в страната, който би могъл да доведе до отлагане на инвестиционни разходи от страна на фирмите.

 

Друг риск за прогнозата, който може да предизвика по-слабо възстановяване на икономическата активност в страната, е евентуално забавяне през прогнозния хоризонт на изпълнението на съфинансирани с европейски или с национални средства инвестиционни проекти спрямо заложеното в базисния сценарий.

 

За периода 2022–2023 г. преобладават рисковете в посока на по-голямо увеличение на икономическата активност в България спрямо базисния сценарий. Те произтичат от възможното изпълнение на проекти и инвестиционни разходи, финансирани по линия на Инструмента за възстановяване и устойчивост в рамките на механизма за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, които не са заложени в базисния сценарий поради липсата на достатъчно конкретна информация към момента на изготвяне на прогнозата.

 

Одобреният на 10 март 2021 г. от Конгреса на САЩ мащабен пакет от фискални мерки е предпоставка за по-силен растеж на реалния БВП в основните търговски партньори на България в сравнение със заложеното в допусканията за развитие на външната среда, което би довело до по-голям растеж на външното търсене на български стоки и услуги.

Сравнително ниската степен на задлъжнялост на домакинствата в България, натрупаните предпазни спестявания по време на кризата с COVID-19 и очакваното трайно овладяване на пандемията биха могли да допринесат за по-силен от предвидения растеж на частното потребление през 2022 г. и 2023 г.

 

Риск от по-слабо нарастване на икономическата активност в средносрочен хоризонт представлява възможността някои сектори, като например „хотелиерство и ресторантьорство“, да се възстановяват с по-бавни темпове от средните за икономиката. Тези сектори биха били финансово по-силно уязвими след преустановяването на действащите в момента антикризисни мерки на правителството и изтичането на утвърдения от БНБ частен мораториум върху задълженията по кредити. Това е предпоставка за потенциални затруднения при обслужването на задълженията на фирмите от тези сектори, а също и за неблагоприятни тенденции при заетостта в тях.