Въвеждането на еврото продължава да разделя централните банкери от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това е основният извод от дискусия по време на годишния форум на Euromoney* за региона, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Обикновено конференцията се провежда във Виена.

Докато Хърватия и България вече са влезли във „фоайето“ и са част от ERM II, то Чехия все още се притеснява за автономността на банковия си надзор, а Унгария настоява да запази гъвкавостта, която ѝ осигурява собствената национална валута.

Сандра Свалжек, вицепрезидент на Хърватската централна банка, припомни, че страната ѝ е била подложена на процедура за прекомерен дефицит веднага след присъединяването си към ЕС през 2013 г. „След като успяхме да избегнем нова такава процедура през 2017 г., процесът по присъединяване към еврозоната започна незабавно и през 2020 г. станахме част от валутно-курсовия механизъм ERM II. Тя потвърди думите на хърватския заместник-финансов министър Здравко Марич, че планът е страната да приеме еврото през 2023 г.

Според хърватите това е разумно решение, тъй като икономиката им така или иначе е силно зависима от еврозоната, а приемайки еврото, те биха могли да се възползват много по-ефективно от ползите, които то носи. В момента обаче страната се бори да изпълни критериите от Маастрихт, а това е проблем, тъй като кризата, причинена от пандемията, доведе до рязко покачване на бюджетния дефицит. Наскоро Хърватия бе разтърсена и няколко тежки земетресения.

В България намерението за присъединяване към еврото не се променя. Припомняме, че на 12 януари финансовият министър Кирил Ананиев обяви, че това се очаква да се случи през 2024 г. Управителят на БНБ Димитър Радев също взе участие в дискусията на Euromoney, като според него еврото може да ускори икономическото възстановяване на България.

„Членството ни в ERM II задвижва и насърчава икономическите реформи. Еврото е „резервната“ валута на българската икономика, така че присъединяването към еврозоната е логична стъпка. В същото време имаме да решим много задачи и извършим сериозни промени в няколко области. България е в благоприятно положение, като през последните години отговаряме на критериите от Маастрихт, а през миналата година успяхме да задържим бюджетния дефицит под 3% от БВП въпреки пандемията. Съотношението на държавния дълг към БВП е едва 25%“, каза Радев. 

Той обаче подчерта, че България ще влезе в клуба на богатите при малко по-различни условия, за разлика от страните, които го направиха по-рано. Припомняме, че нежеланието на България да влезе в единния банков надзор за малко да попречи на устрема й към еврозоната и реално ние станахме част от ERM II заедно с членството ни в Банковия съюз, в който до този момент фигурираха само страни, приели еврото за своя валута. Радев обаче посочи, че още първите месеци на участието на България в Банковия съюз са донесли конкретни ползи, например свързани с надзорния капацитет и разширяване на достъпа до информация.

По думите на управителя на БНБ приемането на еврото ще ускори реалната конвергенция на българската икономика и ще има ключов принос за растежа и благосъстоянието в страната. "Дори самият процес на подготовка за еврото дисциплинира и стимулира добрите политики, които са необходими за постигане на висока степен на приближаване на икономиката на страната към еврозоната още преди присъединяването към нея", подчерта Радев и добави, че еврото не гарантира само по себе си устойчива конвергенция. Поради това България следва да продължи с благоразумните макроикономически политики, които да бъдат провеждани от целенасочени и ефективни институции.

Не всички обаче искат евро

Според Михали Патай, вицепрезидент на Унгарската централната банка, страната му се ангажира с въвеждането на единната европейска валута, но пътят към нея ще бъде по-дълъг, отколкото в случая с други държави от региона, визирайки Хърватия и България. „Въпросът се разглежда съвсем различно в отделните държави региона, някои са нетърпеливи да се присъединят, докато за други изобщо не е приоритет“, каза той.

„Унгария по същество е интегриран член на еврозоната, въпреки че не плащаме с общата валута. 76% от външната ни търговия е с държави, въвели еврото, а 60% от корпоративните ни заеми също са в евро, заради работещите в Унгария мултинационални компании, предимно автомобилни“, каза Патай.

Той цитира проучване, според което 66% от унгарците имат положително мнение за еврото. Според него определено ще има „унгарско евро“, но страната му все още иска да запази възможностите, които предоставя националната унгарска валута. „Все още не сме доволни от нивото на конвергенция“, добави той.

Според Войтех Бенда, член на Управителния съвет на Чешката централна банка, страната му също не бърза особено със смяната на кроната. „Чешката република няма реална икономическа връзка с еврозоната, сравнима с тази на Унгария, но кроната е силна, лихвените проценти са ниски и чешкото общество няма особена нужда в момента да премине към еврото“, обясни той.

„Бихме могли да стартираме процедура, но истината е, че Чехия няма особени проблеми извън паричния съюз, а централната банка е загрижена, че присъединяването ни към ERM II по същество ще означава и присъединяване към Банковия съюз, а това според нас все още означава отказ от национален надзор над банковата ни система“, обясни Бенда.

ой добави още, че вероятно през втората половина на 2021 г. Управителният съвет на Чешката централна банка ще обсъди кога да започне да повишава лихвените проценти.

Чешката централна банка поддържа двуседмичната репо лихва в размер на 0,25% от май 2020 г., когато бе намалена с общо 200 базисни точки в три стъпки в отговор на първата вълна от пандемията от COVID-19.

„Все още изчакваме да видим как ще се развие икономиката ни и дали ще започне да се възстановява. Надяваме се, че процесът по ваксинация ще ускори този процес. Вероятно ще обсъдим през втората половина на годината кога ще започнем да нормализираме своята парична политика“, каза още Бенда.

Той подчерта, че ситуацията е непредсказуема и страната му се готви за реакция и при негативен сценарий. Той припомни, че в протокола от заседанието на УС на Чешката централна банка през декември се посочва, че икономическото развитие към момента предполага по-малко облекчена парична политика, т.е. нарастващи лихвени проценти в средносрочен план.

*Фокус на събитието, спонсорирано от Raiffeisen Bank International, UniCredit, Citi, Societe Generale и други, са финансовите и икономическите  предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки, министрите на финансите на България,  Полша и на Република Северна Македония.

Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова