Промените в Закона за публичните финанси, регламентиращи изискванията за бюджетен дефицит и държавните разходи при извънредни ситуации бяха одобрени на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Не е ясно дали е имало дебати и разисквания, нито как са гласували народните представители от различите групи, тъй като часът на заседанието бе променен буквално минути преди то да започне. Източник на Investo.bg потвърди, че законопроектът е получил подкрепа и предстои да бъде гласуван скоро и в пленарната зала.
В текстовете е записано, че бюджетният дефицит ще може да надвишава заложения праг от 3% от БВП в случай на извънредни обстоятелства.
Ще припомним, че в проектозакона за държавния бюджет за 2021 г. пък е записано, че разликата между приходите и разходите ще бъде 5,51 млрд. лева или над 4,4% от прогнозния БВП за годината.
В момента в Закона за публичните финанси е записано, че дефицитът на сектор "Държавно управление" на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Реално с предложените промени се допуска този минус да е по-голям, когато има извънредно обстоятелство. Според закона това е „необичайно събитие извън контрола на Министерски съвет“, което влияе върху финансите на сектор „Държавно управление“. Промяната в текста е свързана с осигуряване на възможности за по-голяма гъвкавост при наличието на извънредни обстоятелства, пише в мотивите към законопроекта.
Важно е да се припомни, че според предложената от Министерство на финансите средносрочна бюджетна прогноза догодина разходите на сектор "Държавно управление" са общо 51,71 млрд. лв., а заложеният дефицит е в размер на 6,2 млрд. лв., което е 5% от прогнозирания БВП.
От промените в Закона за публичните финанси става ясно още, че ще бъде променена преразпределителната роля на държавата, като в предложението се посочва, че тя може надвишава 40% от БВП. Конкретният текст в чл. 28, ал. 1 цели изключване на разходите, извършвани от сметки за средства от Европейския съюз, включително и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз, от обхвата за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, който не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт, с цел да не се ограничава усвояването на средства от европейските фондове и програми.
На практика това ще доведе до премахване на ограниченията за усвояването на парите от европейските фондове и от Плана за възстановяване на Европа. Припомняме, че пo пpoгpaмa SURE EK e пpeдвидилa дa paзпpeдeли мeждy cтpaнитe члeнĸи до 100 млpд. eвpo, ĸaтo зa цeлтa тe щe тpябвa дa пpeдocтaвят гapaнции зa 25 млpд. eвpo. По-конкретно пapитe, ĸoитo щe пoлyчи Бългapия пoд фopмaтa нa зaeм, ca 511 млн. eвpo, а гаранциите, които трябва да бъдат предоставени от страната ни, са за близo 107,5 млн. eвpo.
В Закона за публичните финанси е записано, че годишният консолидиран бюджетен дефицит не може да надвишава 2% от БВП. Изключение е възможно при извънредни обстоятелства и ако не се нарушава европейското правило на начислена основа дупката в хазната да бъде до 3% от БВП.
В новата редакция на МФ се пpeдлaгa в дeфицитa дa нe ce вĸлючвaт paзxoдитe, извъpшвaни oт cмeтĸи зa cpeдcтвa oт EC, ĸaĸтo и пo дpyги мeждyнapoдни пpoгpaми и дoгoвopи, ĸoитo ca c peжим нa cмeтĸи зa cpeдcтвa oт Eвpoпeйcĸия cъюз, вĸлючитeлнo cвъpзaнoтo c тяx нaциoнaлнo cъфинaнcиpaнe. Казано иначе – касовият дефицит също да може да надвишава 3%.
Много експерти критикуваха текстовете, тъй като на практика чрез тях управляващите ще могат да залагат неограничен дефицит и съответно – по-големи разходи, финансирани с постоянно нарастващ дълг. И всичко това може да бъде приписано съвсем спокойно на борбата с разпространението на COVID-19 и кризата, до която доведе заразата. Успокоителното е, че все пак описаните по-горе опции имат едно сериозно ограничение – те могат да се прилагат само във времевата рамка на извънредната епидемична обстановка. Колко ще продължи тя не е ясно, но поне можем да се надяваме, че управляващите ще бъдат разумни и ще използват разхлабването на фискалните правила отговорно, а не разточително.
Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов
