---

Владислав Горанов е роден на 30 април 1977 г. Завършва Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов. Работил е в Министерството на финансите, бил е началник отдел „Социални разходи". Избран е за депутат от ГЕРБ в 41-вото Народно събрание.

---

- Г-н Горанов, изненадани ли сте от тежкото състояние на държавния бюджет за тази година?
- Не сме изненадани от това, което казва министър Пламен Орешарски. Нашите очаквания, които отдавна лансирахме – че бюджетът усилено върви към рестрикции, че трябваше по-рано да бъдат направени много по-сериозни спестявания – се потвърждават. По данните, които изнесе Орешарски преди дни, юни е с над 380 млн. лв. дефицит. Излишъкът от около 555 млн. лв. спада на около 170 млн. лв. Ако нищо не се прави оттук до края на годината и не се предприемат допълнителни мерки в разходната и в приходната част, вървим към 2 млрд. лв. дефицит, който е сериозен и не е здравословен за икономиката. Да изхарчиш 2 млрд. лв. от фискалния резерв въобще не е правилна политика.

- Кое ще е най-голямото предизвикателство пред екипа на новото правителство?
- Всъщност, най-голямото предизвикателство до края на 2009 г. ще бъде приключването на бюджета. Отдавна говорим, че това обстоятелство няма да е благоприятно. В понеделник министърът на финансите коментираше, че до края на годината постоянно ще го обвиняваме и че ще пуснем в действие т.нар. първи плик – препишете всичко лошо на предишните управляващи – от старата притча за трите плика, които отиващият си министър оставя на новия. Факт е обаче, че ние коректно отдавна представяме негативните процеси и никой не може да ни обвини, че днес сме започнали да говорим как бюджетът ще излезе на касов дефицит. Ако се върнете назад, ще видите, че ние отдавна повтаряме точно това. И че когато управляващите правеха предизборни харчове и обясняваха как има буфери, казахме, че сметката няма да излезе.

- Какъв ще е размерът на „дупката“ в бюджета, която очаквате ?
- Реалната „дупка“ в бюджета не може да се „види“ на касова основа. Дотолкова, доколкото ние не знаем колко сключени договора с разсрочено или с бъдещо плащане има. А също колко ангажименти е поело правителството особено в последните месеци. Това може да стане, когато всеки министър на ГЕРБ влезе във ведомството и разгледа какви договори е сключил неговият предшественик и какви ангажименти е поел. Тъй като е възможно да се окаже, че на база на поети ангажименти имаме скрит разход от порядъка на няколкостотин милиона лева. Няма да се учудя, ако е така. Това го има само в счетоводствата на министерствата, това министърът на финансите не го знае. От информацията на начислена база не се вижда.

- Тоест, очертаващият се дефицит за 2009 г. е около 3% от БВП?
- Да, ако брутният вътрешен продукт е 66 млрд. лв. Даже това е много, към 65 млрд. лв. отива. Дано да достигне 66 млрд. лв. За такъв порядък говорим, който е много далеч от 73,5 млрд. лв., при каквото БВП се внесе бюджета за тази година.

- Макрорамката вече е различна от тази, с която беше внесен бюджетът. Какви ще бъдат първите ви действия, след като бъде сформирано правителството?
- Първо ще видим каква е действително макрорамката. Дори да не влезем формално в процедура за изработване на проект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2009 г., когато след няколко месеца внесем бюджета за 2010 г., трябва да го подготвим, стъпил на истинските данни за 2009 г. Защото в момента, ако започнем да сравняваме каква е тя по закон и каква истинската, ще видим, че е драматична разликата между гласуваното в Народното събрание и изпълняваното от правителството. Затова ние може би трябва да внесем два документа в парламента и дори единият да не се казва Закон за изменение и допълнение на бюджета за 2009 г., трябва да бъде направен сериозен анализ на тази година, на базата на която да започне да се гледа бюджетът за догодина. Защото ако внесем бюджета на едно министерство с параметрите от тази година и същевременно ги сравним с истинската 2010 г., на някои места ще видим едни номинални спадове, които са повод за много сериозни политически дебати и ще изглеждат лошо отстрани. Всъщност истината е, че 2009 г. не е такава, каквато е в „Държавен вестник“.

- Ще изпълни ли ГЕРБ обещанието си за намаляване на осигуровките с 5%? Министърът на финансите каза, че може и без осигуровки, ако се вдигне някой данък.
- Ние мислим, че все пак ще намерим някакви възможности. Дори и да не успеем още първата година да реализираме обещаното намаление с 5% на осигуровките, въпреки кризата ще направим някаква стъпка от 1%-2% още сега. Защото след две години няма да има смисъл да го говорим. Тогава разходите за труд ще са се урегулирали от кризата и вече ще си говорим със събраните осигуровки колко обезщетения за безработица плащаме. Ако има някакъв смисъл тази мярка, той е свързан не само с мащаба, но и с времето. Затова ще търсим възможност независимо от трудностите да реализираме и тази мярка.

- Къде е дупката в бюджета – в общините, в НОИ или в здравната каса?
- Не съм гледал данните за бюджета, защото прессъобщението на Министерството на финансите, макар и пет страници, съдържа информацията, която ведомството е искало да даде, а не тази, от която може да се направи прецизен анализ. За това говори и фактът, че информацията, която е изпратена, носи отгоре името Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, а не „Бюджетът“, „Държавно съкровище“ или някое друго звено от специализираната администрация. Допускам, като познавам изпълнението към юни на държавното обществено осигуряване, че големият дефицит се явява в ДОО, тъй като тогава има драматичен спад в приходите на осигурителни вноски – някъде около 250 млн. лв. са постъпили, което е с десетки милиони по-малко от май и от април. За мен лично е все още необяснимо, но вероятно има доста сериозен спад в постъпленията от осигурителни вноски в бюджета на ДОО. Ако го погледнете, ще видите, че там се отваря една не малка дупка. Съчетано с увеличението на обезщетенията за безработица, които противно на тезата, че няма безработица, са нараснали с пъти. Здравната каса не е по-цъфнала. Според мен това са двата бюджета, които създават проблеми.

- А какво е положението в местните бюджети – в общините?
- Нормално е някои от приходите на общините да намалеят, но тези държавни дейности, които са делегирани от правителството, се финансират с трансфер от бюджета. Така че каквото е за училищата в София, такова е в Перник и в по-малките общини. Става въпрос, че там имаме единен стандарт, гарантирано от държавата финансиране със съответната субсидия. Вярно е, че някои местни дейности може да пострадат, но те винаги са били обвързани с възможностите на съответните местните бюджети.

- Очаквате ли проблеми в здравната каса? Каква е съдбата на резерва й?
- Нищо не се е случило с него на този етап. Рано е да се каже какво ще стане през септември-октомври. В НЗОК приходите са малко по-добри, отколкото в ДОО, но новите лекарствени списъци, които изкара министерството и които бодро продължават да се допълват , така да се каже, в деветдесет и третата минута от Комисията по цените на лекарствата и от Комисията по позитивния лекарствен списък, ще създадат сериозна предпоставка за „дупка“ в бюджета на касата. Това са двата големи бюджета, които са предизвикателство и дърпат назад. С тях са гарантирани социални плащания. Касата има някаква маневреност, но ДОО е като дамоклиев меч, то трябва да бъде финансирано. Има много резерви за подобряване на контрола от гледна точка на органите - лекарите, които издават болнични листи, и ТЕЛК-овете. В период на криза там сериозно се спекулира с болнични листи.

- Тоест, вие очаквате там да възникнат още по-големи проблеми?
- Да, те вече са факт. Всеки гледа към държавния бюджет, а той скоро ще стане по-малък и от бюджета на НОИ.

- Пламен Орешарски препоръча да бръкнете в резерва, ако възникнат проблеми.
- Ако приключим на дефицит, той се финансира от фискалния резерв, независимо дали Орешарски препоръчва или не. Да беше препоръчал да не се харчат 1 млрд. лв. предизборно.

Интервюто взе Станка Динева