Маргарита Димитрова
Людмила Куюмджиева

Конкуренцията за местни спестявания се засили. Бързо се достигна до депозитна война, която заплашва не само способността на трезорите да поемат загубите от рецесията, но се превръща в риск за стабилността на банковата система. Това каза пред Евроклуба на Българската търговско-промишлена палата Андреа Казини, главен оперативен директор на УниКредит Булбанк.
Предупреждението на висшия банкер може да се приеме за „червена
лампа“, защото досега финансовата ни система се сочи като пример за стабилност в българската икономика.
Според Стоян Александров, изпълнителен директор на Търговска банка, лихвите по депозитите са заплаха за финансовата система. Той твърди, че високите нива пречат на икономиката и “банковата система ще се взриви”. Според банкера е нормално влоговете да се олихвяват с около 4-5%.
“Не знам докога ще продължи това безумие с депозитните лихви“, коментира пред „Класа“ и изпълнителният директор на ПроКредит Банк Петър Славов. Той обясни, че битката за депозити съществува от доста време. Лошото е, че се създава едно поколение с банкови клиенти, които по грешен начин започват да се учат да ползват финансовите услуги.
Ако разходите по обслужване на задълженията продължат да нарастват, те ще станат препъникамък за въвеждането на еврото, смята Андреа Казини.
Според Маастрихтските критерии нивото на дългосрочните лихвени проценти не бива да надхвърля с повече от 2 пункта средното за трите страни членки с най-ниска инфлация, уточни той. Има опасност и от още по-голямо намаляване на ръста на БВП и увеличаване на безработицата.
Банките смятат, че парите са недостатъчен ресурс в България и в много случаи групата не подкрепя местното дружество. В момента дъщерните компании плащат високи цени за депозитите.
УниКредит Булбанк внася в майката-банка ресурси, защото няма достатъчно депозити за поддържане баланса между кредитирането, обясни Андреа Казини. Според него това ражда опасности, защото се отразява върху цялостните резултати на трезора и ще рефлектира и върху икономиката. „Не смятам, че депозиторите ще бъдат доволни, ако банките се сринат“, допълни той.
По-сериозните икономически загуби пък ще доведат до по-високи нива на лоши заеми и в края на краищата търговските банки ще бъдат принудени да направят по-големи отписвания на активи. А според най-лошия сценарий може да възникне и нужда от рекапитализация.
По данни от април маржът между лихвите по кредитите и депозитите, който генерира 80% от общите банкови приходи, е намален на 5,38%. За сравнение, година по-рано този показател е бил 6,18%. Въпреки задълбочаващата се рецесия, банките трябва да продължат да подкрепят клиентите си под формата на още по-голямо намаление на разликата между лихвите по кредити и депозити, посъветва Казини. Той подкрепи идеята за ново предпазно споразумение с МВФ, което ще създаде местна ликвидност и ще смекчи ефектите от глобалната криза. „Рискът, че тази местно генерирана ликвидност може да бъде изнесена, за да се решават проблеми на компании-майки в чужбина, е силно ограничен, защото Европейската централна банка „наводни” пазара с 444 млрд. евро на цена 1%”, обясни банкерът.
“Инфлацията през годината ще е под 4% на сто и би следвало и лихвите да са по-ниски, защото има положителен реален лихвен процент”, коментира Стоян Александров. Той твърди, че в момента банките правят рентиерите супербогаташи и това окончателно ще съсипе икономиката. Без външна намеса финансовите институции няма да могат да излязат от ситуацията, защото няма трезор, който ще рискува сам да свали лихвите, добави той.
Според Петър Славов пък нещата са много по-опасни, защото променят отношенията между клиент и банка. “Ако излезете в момента на пазара и съберете всички оферти за влогове, трудно ще разберете самата структура на продукта. Всичко е направено по много сложен начин, като са вкарани тежки схеми и изчисления и няма достатъчна прозрачност“, признава банкерът.