Оризът е политическа стока, от която зависи животът на милиони хора в целия свят и особено в Азия. Това се посочва в доклад на Консепсион Калпе, старши икономист и водещ експерт по ориза от Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО), предава БТА.
"Оризът е политическа стока от гледна точка на потребителите, които искат ниски цени, както и от гледна точка на производителите, които искат високи котировки. Очевидно има правителства, които падат от власт заради ориза", отбелязва Калпе.
Индия има резерв от 24 млн. тона ориз, но все още отказва да премахне забраната за износ на зърнени култури, тъй като се опасява от вътрешнополитическите реакции на подобна мярка.
Тайланд разполага с 8 млн. тона ориз, които ще бъдат продадени на клиенти в Африка, но правителството не смее да освободи запасите си, опасявайки се от обвинения в корупция.
Всъщност в наши дни "оризовите бунтове" са по-скоро рядкост. На фона на растящото благоденствие бавното разпространение на демокрацията в Азия и популистките мерки, за да се печелят изборите в провинцията, по-вероятно е чуждестранният потребител да понесе тежестта от оризовата политика на азиатските правителства, се посочва в доклада.
Както показаха "продоволствените кризи" през 2008 г., проблемът с храните е със сложен геополитически характер. Зародишите на тези кризи се появиха в Австралия, която пострада от суша. Това намали годишната продукция на пшеница и доведе до спад на износа за Индия. Разтревожена от намаляването на запасите от пшеница, Индия наложи забрана върху износа на ориз през март 2008 г.
Виетнам, вторият по големина износител на ориз след Тайланд, последва индийския пример и намали износа на ориз до 3,5 млн. тона, което доведе до осезаема оризова криза. Цените на ориза се утроиха и през май 2008 г. достигнаха максимум от 1100 долара за тон.
През 2008 г. не беше отчетен недостиг на ориз. Според данните на ФАО световното производство е нараснало с 4 на сто до 688 млн. тона, което ще предотврати нова скорошна криза, породена от липсата му.