Станка Динева

15 компании от съседни страни са се листвали на Българската фондова борса (БФБ) с цел да придобият по-висок кредитен рейтинг. По този начин те могат да теглят заеми с по-нисък лихвен процент. Това заяви Борислав Богоев, финансов консултант и бивш директор на „Надзор над пазарите и инвестиционните посредници“ в Комисията за финансов надзор (КФН), на семинар в Боровец, посветен на пазарните злоупотреби с акции на фирми и други ценни книжа.
По думите му България била предпочетена, защото контролът у нас бил занижен. Освен това, като листвани в държава - членка на ЕС, компаниите без проблеми получавали по-висока оценка, отколкото, ако продават книжата си на родните си борси.
„Най-чистият начин за пране на пари в нашата страна е през БФБ“, категоричен е Богоев. По думите му наши фирми също оплитат борсата, за да перат пари. Строителни магнати например изнасяли част от парите, придобити чрез сиви сделки, в чужбина. След това регистрирали у нас дружества със специална инвестиционна цел и ги листвали на БФБ. „Ако акциите им се котират за 1 лв., през офшорни компании те вкарват изнесените навън пари и ги купуват много скъпо, понякога за по 50-60 лв. Така те изпират 2-3 млн. евро, без да платят нито лев данък“, обясни още бившият шеф на надзора в КФН. Съгласно българските закони приходите от сделки с ценни книжа не се облагат.
В края на март тази година пред столичен ежедневник Димана Ранкова, бивш зам.-председател на КФН, обяви, че се подготвят промени в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Чрез измененията ще се изтласкат от пазара кухите имотни акционерни компании, чиито книжа се търгуват на фондовата борса. „Има дружества, които само на книга се занимават с имоти, а реално държат парите си по банкови сметки“, обяви Ранкова. По думите й в промените ще бъдат включени текстове, които да ги задължат да държат 50% от активите си в недвижима собственост.
Според Богоев у нас се използва и още един начин за манипулиране на фондовия пазар – чрез създаване на невярна представа за качеството на дадена компания с цел да се привлече финансов ресурс. По думите на Богоев това са други 15 дружества от типа „дот ком“ (от английски точка ком – бел. ред.), които манипулират кандидатите за бърза печалба през интернет сайтове. И в този случай дружеството се листва на фондовата борса и предприема действия, с които да повиши цената на една своя акция, без самата фирма да притежава качествата, които иска да демонстрира пред потенциалните си партньори. „От фирмата обявяват, че притежават активи в банков трезор в Цюрих на стойност 700 млн. евро, но не казват, че става дума за картини и други ценни вещи. Най-често представят показания, дадени пред нотариус, че в присъствието на свидетел са депозирали ценности в швейцарска банка“, обясни втората схема Богоев. След това на билбордове из цялата страна обещават трицифрена годишна доходност на своето предприятие, без да споменават за величината на риска. Според бившия шеф на надзора на КФН от тази схема у нас се възползват също и едри собственици на земя, закупена по-рано на много ниски цени, които са инкасирали големи печалби от дружествата със специално предназначение, които управляват такива активи. По думите на експерта кризата е направила голяма услуга на такива играчи, защото им е дала възможност да се оттеглят от българския пазар под нейния знак.