В. "Ню Йорк таймс"

Вече започнаха да се появяват доказателства, че икономиката на Съединените щати вероятно се стабилизира, а може би дори се възстановява, въпреки че икономическите новини от Европа остават мрачни. Американските новини, в които се съобщава за лек растеж на продажбите на дребно и за спад в броя на регистрираните за първи път като безработни, не бяха достатъчни, за да сложат край на разногласията между "биковете" и "мечките" за това колко бързо ще се подобри икономическото положение.
Очевидната разлика в състоянието на САЩ и Европа обаче подчертава различните подходи, които те възприеха за разрешаването на финансовата криза и обяснява защо някои икономисти твърдят, че по-агресивната американска стратегия може да се окаже по-успешна, поне засега.
Някои икономисти дори предвиждат, че американската икономика отново ще започне да отбелязва растеж през последното тримесечие на годината, докато за икономиката на Европа се очаква да остане в рецесия до към края на 2010 г., след като през тази година се очаква да се свие с 4,2% срещу 2,8% за САЩ.
"Шокът дойде от САЩ, но Европа плаща по-висока цена", отбелязва Жан Пизани-Фери, бивш главен финансов съветник на френското правителство, който в момента е директор на изследователския център Bruegel в Брюксел.
Почти веднага след настъпването на кризата Съединените щати и Европа възприеха доста различни подходи в подпомагането на своите икономики. Най-впечатляващи мерки предприе Вашингтон, който демонстрира готовност да похарчи стотици милиарди долари за стимулиране на икономиката, както и да действа решително в подкрепа на банките, така че те да могат да продължат да отпускат кредити. В Европа обаче има опасения, че подобни разходи биха увеличили инфлацията в бъдеще.
Правителството на САЩ оправдава своя подход на стимулиране на икономиката с изливането на умопомрачителни суми с аргумента, че не бива да се допусне тя да изпадне в самозахранваща се обърната спирала и че за тази цел увеличаването на дефицита е оправдано средство.
Един от основните поводи за безпокойство, свързани с големите разходи на Вашингтон, водещи до бюджетен дефицит, е, че те ще накарат инвеститорите да поискат по-високи лихви върху американския дълг, с което ще оскъпят значително вземането на кредити и ще забавят икономиката. Засега той обаче не е актуален.
Невъзможно е обаче да знаем до каква степен очевидното, макар и в начална фаза, стабилизиране на американската икономика е породено от разходите за стимулиране и доколко причината за него са държавните мерки в подкрепа на банковата и кредитната система, още повече че голяма част от парите от пакета за стимулиране все още не са налети в икономиката.
"Мисля, че САЩ имат преднина в разрешаването на проблемите с банките, а страни, като Германия, пострадаха изключително тежко от спада в световната търговия", отбелязва Пизани-Фери.
И все пак, според някои експерти, европейският подход може да се окаже по-добър в дългосрочна перспектива. Въпреки че се очаква Европа да не отбележи икономически растеж с години, тя поне няма да носи бремето на такъв огромен дълг, като САЩ, тъй като избегна големите разходи за стимулиране.
Освен това много американски финансови институции остават обвързани с лоши кредити, а някои от банките, на които правителството позволи да напуснат Програмата за подпомагане на институциите с проблеми активи (TARP) може да изпитат необходимост от допълнителна държавна помощ, ако икономиката се влоши, вместо да се подобри.
Подчертавайки риска надеждите за бързо възстановяване да се окажат преждевременни, Световната банка съобщи в последният си доклад, че очаква глобалната икономика да се свие с близо 3% през 2009 г. - много повече от прогнозата за 1,7%, която направи преди едва два месеца. А демонът на бързо растящата безработица застрашава както Европа, така и Съединените щати, дори възстановяването да е започнало.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в периода 2007-2010 г. в развитите държави ще бъдат съкратени 25 милиона работни места. Очаква се през следващата година безработицата и в еврозоната, и в САЩ да надхвърли 10%.
"Никога след Втората световна война безработицата не е нараствала толкова бързо. Това ще породи насрещен вятър", твърди Джонатан Копъл, икономист от ОИСР.
Когато финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър се срещна за първи път със своите колеги от 20-те най-развити страни през март, той призова министрите от Европа да увеличат разходите за стимулиране на своите икономики.
В конферентен разговор с журналисти президентът на Световната банка Робърт Зелик също подчерта необходимостта от такива тестове.
"Стимулирането на икономиката, без кредитният пазар да се приведе в работещо състояние, прилича на захарна еуфория. Аз бих поставил по-сериозен акцент върху това кредитният пазар да заработи отново, банките да се рекапитализират и лошите кредити да се изчистят", заяви Зелик.