---

Стефан Желязков е роден през 1966 г в Казанлък. Член е на УС на Българската асоциация по водите (БАВ) и на УС на Българската асоциация за ютилити контракторите (БАЮК). Един от учредителите на Българската асоциация за безизкопни технологии и неин председател. От 15 години е изпълнителен директор на „Строителна механизация” АД.

---

Господин Желязков, занимавате се с рехабилитация на тръбопроводи. Каква част от ВиК мрежата има нужда от ремонти?
Водопроводите като цяло са част от критичната инфраструктура на страната. Тяхното нормално функциониране пряко се отразява върху здравето и безопасността на хората. Основната част са изграждани през 60-те и 70-те години на миналия век и експлоатационният срок е към края си, на някои вече е минал.
Най-универсалната и широко прилагана технология в световен мащаб за рехабилитация на остарели канализации е облицоването на тръби с втвърдяване на място. Методът позволява да се постигнат едновременно няколко ефекта: напълно отстраняване на течове от връзки, огнища на корозия, пукнатини, размествания, подобряване на хидравличните свойства на тръбопровода, пълно прекратяване на вътрешната корозия, увеличаване на живота на тръбопровода.
Безизкопните технологии започнаха да се използват във водоснабдяването, енергетиката и комуналните услуги. Какви са предимствата спрямо стандартните методи?
Тези технологии осигуряват съвременни екологични решения за инсталиране, ремонт и подменяне на подземни съоръжения и кабели с минимални разкопавания. Не се разрушава пътната настилка, няма промяна в движението на превозните средства и по този начин не се натоварва трафикът. Често се случва да се строи в райони с трайни насаждения, алеи и горски масиви и когато се използва новата технология, не се наранява кореновата система на растенията. При монтаж на тръбопроводи под реки не се увреждат терените пред тях, нито речното легло. Високата производителност на метода свива до минимум разходите по поддръжка на трасетата, където е извършен сондажът. Не е за пренебрегване и фактът, че сроковете за изпълнение са сравнително кратки - от броени дни до няколко седмици.
Къде у нас се използват подобни технологии?
В България безизкопните технологии са познати едва от около 15 години. За съжаление все още не са толкова широко разпространени, колкото в Западна Европа и особено в САЩ. Тези модерни методи намират приложение във всички звена на ютилити сектора, позволяват преминавания под улици и жп линии, под инженерно-технически съоръжения, канали и реки. Прилагат се при монтажа на тръбопроводи за газ и вода, на дренажни /отводнителни/ тръбопроводи, на обсадни тръби и електрически кабели с достатъчна якост на опън. Подходящи за използване са всички видове тръби от ПЕВП, стоманени, чугунени, дренажни, гъвкави и стъклопластови. Такава техника се използва за част от проекта за канализацията на кв. „Кольо Ганчев” в Стара Загора. За първи път в България беше направено и хоризонтално сондиране в скала. Става дума за тласкателен водопровод под река Върбица за ВиК системата на Кърджали. През август 2007 г. се направи монтаж на стоманена обсадна тръба с диаметър 1800 мм и дължина 40 м. Както подсказва диаметърът на тръбата, в нея може да ходи изправен човек. Чрез тази технология се преминава и през жп линия в района на Крумово.
Защо не се използва по-масово технологията и в повече сектори?
Специалистите не са добре информирани, те не подозират какви са предимствата на безизкопните технологии. Проектантите и инвеститорите също не са съвсем наясно с предимствата. Освен това подземният кадастър е лош или непълен и това създава проблеми при изпълнението сондажите, защото има опасност да бъдат засегнати вече изградени подземни комуникации и да станат сериозни аварии.
В момента подготвяме доста мащабен проект в Сърбия. Възложител е сръбският гигант „Сърбия газ”. „Строителна механизация“ АД в консорциум с „Милениум тим”- Сърбия ще направим четири сондажа. Ще положим стоманени тръби за газ по метода на хоризонталното сондиране. Общата дължина на тръбите е почти два километра с преминаване под водните корита на реките Тиса, Мала бара, Йегричка и ДТД канал.

Интервюто взе: Рая Атанасова