---

Димитър Димитров е роден на 19 април 1956 г. в Чепеларе. Завършва УНСС. Бил е директор на Обединена българска банка. Назначен е за зам.-министър на икономиката, а по-късно е избран за подуправител на БНБ. След изтичане на мандата му става изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания. Бил е директор на „Насърчителна банка“, която бе трансформирана в Българска банка за развитие.

---

- Г-н Димитров, колко от 500-те млн. лв., отпуснати от правителството за кредитиране на българския бизнес, са стигнали до крайните получатели?
- За инвестиционно кредитиране са заделени 250 млн. лева. Към края на май банките са отпуснали общо 303 заема на обща стойност над 187 млн. лв. От тези средства бизнесът реално е усвоил над 126 млн. лв. Част от банките вече напълно са усвоили предоставените им лимити. Това са Алианц банк, МКБ Юнионбанк и Интернешънъл Асет банк. А Корпоративна търговска банка и ОББ почти са изчерпали предоставения финансов ресурс. На всеки 15 дни банките ни изпращат доклади колко кредити са отпуснали, на какви фирми, от кои отрасли. Усвояването на средствата тече малко по-бавно, отколкото очаквах. Едно, защото банките затегнаха критериите за отпускане на кредити. Второ, заради световната криза търсенето намаля. Особено за инвестиционни проекти – фирмите по-скоро изчакват. Но през последния месец се вижда, че има засилено усвояване на средствата. Това може да е симптом, че икономиката се е отърсила от страха.

- Кои сектори финансирате приоритетно?
- Ние не определяме в кои отрасли да се инвестира. Българската банка за развитие (ББР) осигурява ресурс за инвестиционно кредитиране – за конкурентоспособност, за модернизация на производството, за експортно и оборотно кредитиране и по земеделската програма. Досега инвестиционните кредити бяха преобладаващата част от програмите. Заемите са със срок на погасяване до 10 години и до 3 години гратисен период. Предстои отпускането на оборотни кредити, защото икономиката има нужда от тях. Може би с анекс към договорите по първата програма ще се увеличат сумите на банките отличници.

- Какви отстъпки ползват кредитополучателите?
- Лихвите са добри. Финансовите параметри са такива, че ние слагаме максимален марж за банките. Те не могат да предоставят инвестиционните кредити с повече от 8% лихва. От нас получават ресурса на 5% лихва. Този лихвен процент е добър за България. Отделно има такса за управление, която не може да е по-голяма от 0,7%. Мисията е този ресурс да стигне до крайните получатели сравнително изгодно.

- Кой поема риска, ако бенефициентите не върнат заемите?
- Рискът към крайните кредитополучатели се носи от банките партньори. Банката за развитие носи риска на банките партньори. Банковата система е стабилна и не се очаква да се появят проблеми. Кредитните линии са обезпечени частично с държавни ценни книжа, а по всички останали има учреден залог на вземанията към крайните бенефициенти.

- Успешно ли се реализира земеделската програма за 100 млн. лв.?
- Усвояването на средствата по кредитната линия за оборотно финансиране на земеделски производители върви много добре. Предоставихме финансов ресурс в размер на 64 млн. лв. на 11 банки в страната. До момента вече има 111 договорени кредита за близо 19 млн. лв. Ясно е, че земеделието в България е един от отраслите, който ще омекоти ефекта от кризата. Ресурсът се отпуска на банките за срок до 5 години. Те могат да дават кредитите по няколко пъти през този период.

- Достатъчно ли са 72 млн. лв. за гаранционната схема, която сте разработили?
- Знаете, че програмата за микрокредитиране към социалното министерство – т. нар. царски кредити, премина към ББР. Прецени се, че тя е типично банков продукт и е по-правилно да се намира в държавната банка за развитие, а не в министерството. Ресурсът, който беше отпускан през годините, влезе в капитала на ББР и така формирахме Националния гаранционен фонд, който е наше дъщерно дружество. В момента подготвяме пускането на нов продукт чрез банките партньори за гарантиране на инвестиционни и оборотни кредити на малки и средни предприятия. Предстои подписването на рамкови договори с 6 банки. Схемата предвижда да се дават гаранции за инвестиционни кредити до 500 хил. лв., които представляват до 50% от проекта. Тоест кредитът може да е до 1 млн. лв. Ние ще делим риска с банките партньори. За оборотни кредити гаранциите ще са до 250 хил. лв. Те също ще са до 50% от проекта, който може да е до 500 хил. лв.

- Парламентът разреши на пенсионните фондове да инвестират средствата си в облигации. Работите ли вече по проекта?
- Така е, даде се възможност на пенсионните фондове да записват облигации, емитирани или гарантирани от ББР, които са за инфраструктурни проекти. Ако се тълкува по-широко, могат да бъдат финансирани и публично-частни проекти. Тоест в диалог с пенсионните фондове, когато има проекти, които отговарят на критериите, ние ще емитираме облигации. ББР в момента е свръхкапитализирана. Често се шегувам, че капиталовата ни адекватност е най-високата в света – над 100%. Минимално изискуемата в България е 12%, а в ЕС – 8%. Това позволява рискът за пенсионните фондове да е минимален. С този продукт ще се решат няколко проблема – безрисково вложение на пенсионните фондове и оттам минимален риск за осигуряващите се в тях и допълнителна подкрепа за икономиката. При криза е най-добре да се инвестира в инфраструктура. В случая пенсионните фондове опосредствано чрез нас ще финансират такива проекти. Това е допълнителен ресурс, който ще стигне до икономиката и ще минимизира ефектите от кризата.

- Обсъждате ли вече с пенсионните фондове първата емисия, на каква стойност ще бъде и кога ще стартира?
- Ние отдавна си говорим с фондовете – идеята за промяна в закона е обща. Те преценяват, че това е добра схема за тях – пенсионните фондове много отдавна искат да намерят механизъм за инвестиране в инфраструктура. Сега започваме работа по конкретни проекти и облигационни емисии. Пенсионните фондове могат да инвестират в този инструмент 10% от привлечените средства, които в момента са 2 млрд. лв. Тоест таванът на емисията е около 200 млн. лв. Може да се каже, че процесът вече е стартирал. Нужно е време и работа за договаряне на финансовите параметри с пенсионните фондове.

- Каква ще е доходността на облигациите?
- Не бих могъл да кажа на този етап, тъй като предстоят разговори. Мога да заявя само, че тя трябва да е приемлива за всички. Ние имаме интерес да е по-ниска, за да могат ресурсите да са по-изгодни за крайните получатели. Те пък имат интерес да е по-висока. Трябва да се намери пресечната точка и вярвам, че това ще стане.

- Парламентът парафира споразумението с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за отпускане на 200 млн. лв. Стартирахте ли работата по програмата?
- Средствата са отпуснати по програмата „Джеръми“. ЕИФ е институция, чийто рейтинг е ААА. Капиталът му е 3 млрд. евро. ББР е акционер в ЕИФ от октомври 2003 г. Ние имаме 3 акции, заедно с Европейската комисия - 30%, Европейската инвестиционна банка – 60,75%, останалото държат 32 първокласни европейски финансови институции. Тоест, ние сме част от семейството. Договорените средства са за подобряване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия чрез гаранционни схеми, венчърни фондове и други. Партньори ще бъдат банкови и небанкови финансови институции. Предстои нашата банка да регистрира дружество със специално предназначение. В него с 200 млн. евро ще влезе ЕИБ. Фондът ще остане мажоритарен акционер и ще управлява средствата до 2015 г. След програмния период ЕИФ ще излезе от дружеството и негов 100-процентов акционер ще стане ББР. Фондът ще разработи продуктите и програмите. Това е начин на работа, при който няма да останат никакви съмнения за намеса в работата му. Очаквам проектът да стартира до края на тази година. Фонд ще предоставя ресурсите на револвиращ принцип на банки и небанкови финансови институции. Те могат да предоставят ресурс на гаранционни фондове, да предоставят контрагаранции, да влизат като капитал във венчър фондове и други.


Интервюто взе Станка Динева