Роджър Лоуенстийн, агенция „Блумбърг“

Много десетилетия, през които пенсионните и здравните осигуровки бяха високи, принуждаваха General Motors да пренасочва свободния си капитал към пенсионираните си работници. В резултат на това оставаше малко или нищо за акционерите. Стана така, сякаш компанията тайно е била продадена и сега принадлежи на нейните пенсионирали се работници и техните семейства. Когато General Motors се преструктурира, членовете на Синдиката на работещите в автомобилния сектор в САЩ ще притежават само 17% от акциите на компанията. Правителството ще получи по-голяма част от останалото.
Сред задълженията, които принудиха General Motors да подаде молба за съдебна защита от кредитори, две са пряко свързани с правата на работниците. През 2003 година компанията продаде облигации в размер на 13,5 млрд. долара - една от най-големите сделки с дългове в историята, и вложи парите в пенсионния си фонд. След това през 2007 година Синдикатът на работещите в автомобилния сектор в САЩ организира стачка и General Motors се споразумя с него да влее над 30 млрд. долара в специален тръстов фонд за здравеопазване, управляван от профсъюзите.
Продажбата на облигациите и тръстовият фонд принудиха компанията да подаде молба за съдебна защита от кредитори по силата на чл. 11 от Закона за фалитите на САЩ - и двете, пряко свързани с правата на работниците. Разбира се, това не бяха единствените причини за фалита на General Motors. Въпреки че страната уместно е съсредоточила усилията си за
справяне с кризата в ипотечното кредитиране, задълженията към пенсионните фондове също са голяма грижа. Заради срива на фондовите пазари, който доведе до намаляване на пенсионните банкови сметки, тези задължения са по-големи от всякога.
От всички проблеми на General Motors дълговете към пенсионните фондове представляват най-големият урок. Пенсиите са договорени в споразумение със Синдиката на работещите в автомобилния сектор в САЩ, подписано през 1949 година. Резултатът, известен като Детройтският договор, бе пенсия от едва 125 долара на месец.
С всеки нов трудов договор за ръководството на компанията ставаше по-лесно да гарантира по-големи осигуровки, отколкото да повиши текущите заплати. През годините осигуровките нарастваха доста по-бързо спрямо заплатите. Това остави General Motors с огромни задължения за здравно осигуряване. Тъй като бившите служители на компанията живееха по-дълго - един от тях почина през 2006 година на възраст 111 години, разходите за гарантиране на здравното им осигуряване нарастваха, надхвърляйки всички представи от 1949 година.
General Motors запази равнището на пенсиите, но заради разходите за финансиране на пенсионните планове оставаха малко пари за инженерна дейност и проектиране. А за дивидентите на акционерите? Забравете ги. За период от 15 години компанията е наляла 55 млрд. долара в пенсионни фондове, а само 13 млрд. долара - за дивиденти. Затова казвам, че акционерите са загубили правата си.
Пенсиите представляват голям проблем и за много градове и щати. Правителството на американския щат Калифорния, което е едно от най-разточителните при изплащане на пенсии, е на прага на фалита. В много други щати не достигат средства за финансиране на пенсионните фондове. А за разлика от частния сектор държавните пенсии, веднъж договорени, не могат да се променят.
И последно, но не и по значение - пенсионните осигуровки са значителен проблем и за федералното правителство. През май Администрацията за социална сигурност обяви, че дефицитите при социалните осигуровки и здравеопазването ще се появят по-рано, отколкото се предполага. Тези задължения са на върха на нарастващия със скоростно темпо федерален дефицит, който през тази година се равнява на 1,75 трилиона долара. Това са симптоми на същото заболяване.
Урокът за General Motors е, че осигуровките трябва да се плащат на момента. Корпорациите, които изостават с вноските за пенсионно осигуряване, трябва да спазват това правило.