Васил Загоров

През последните 12 месеца ситуацията около цента на черното злато започна да прилича на приказка, изпълнена със своите добри магьосници, лоши пророци и бляскави рицари. Сравнението може да се стори неподходящо на много хора, но анализът на ценовата графика за периода юни 2008-ма – юни 2009 г. ни показва, че то има основание.
От началото на лятото на изтеклата година петролът се търгуваше по 130 долара за барел, все още се движеше неумолимо към нива от 150 долара, но никой не можеше да прецени докъде ще спрат цените. Тогава в ролята на добрата орисница се представяше американската инвестиционна банка Goldman Sachs, която успокояваше световната икономика с прогнозата си за таван от 125 долара за барел. В този момент най-добре се открои борбата между „добрите“ държавни лидери, които насочваха общественото мнение към „убийствено“ високите за световната икономика цени и „лошите“ петролни компании, които доволно мълчаха и само от време на време обявяваха, че настоящата ситуация ще осигури бъдещата глобална енергийна сигурност. „Рицарите“ на кръглата маса от ОПЕК се срещаха във Виена и само констатираха, че няма повишено търсене на пазара и не се налага да се увеличават квотите за добив на суровината. Различните срещи и форуми на развитите в икономическо отношение страни като Г-8, ОИСР и Международната агенция за енергетика (МАЕ) също не успяха да внесат спокойствие на енергийните пазари.
Спекулативните игри на борсата в Ню Йорк обаче разрушиха крехкия баланс на търсенето и предлагането и тъмните сили в голямата петролна игра започнаха да дават все по-неблагоприятни прогнози. Седмици преди петролът да постигне абсолютен исторически връх друга щатска банка - Morgan Stanly, даде прогноза, че цените ще достигнат $150 за барел. Световната икономика вече изпитваше сериозен натиск от кризата на капиталовите и фондовите пазари, което правеше

инвестициите в суровини още по-актуални и търсени

На този фон се появиха и първите „апокалиптични“ прогнози на „злодеите“ в приказката. На 11 юни шефът на руския газов гигант „Газпром“ Алексей Милер обяви на енергийния форум в Довил, Франция, че петролът ще достигне до $250 за барел. “Надпреварата за ресурси ще се засили“, мотивира се той, без да уточнява срокове.
С тази прогноза чашата на търпението преля и започнаха да се появяват все повече гласове за контрол над спекулативните сделки с петрол. Давайки си сметка за реално употребяваните количества, все повече участници в бизнеса с енергоресурси отправиха призиви за укротяването на беснеещите цени.
„Рекордните стойности гравитират не около обема на доставките, а около слабата щатска валута и напрежението около Иран“. Това заяви тогавашният председател на ОПЕК – алжирският министър Шакиб Халил, играещ ролята на мъдрия крал Артур. „Икономическата криза в САЩ предизвика рязко падане на долара, а ситуацията с Иран повиши геополитическото напрежение“, допълни Шакиб. Според него, „ако тези два фактора не съществуваха, цената на петрола трябваше да е $70 за барел. Слабият долар добавя по $40 към тази стойност“.
Междувременно Международната агенция за енергия (МАЕ) намали за пети път прогнозите си за търсенето на петрол в световен план за 2008 г. В доклада си за юни агенцията прогнозира, че търсенето ще достигне 86,8 милиона барела на ден, което е с 80 000 барела на ден по-малко от миналия месец.

На прага на световен икономически крах

Трезвите преценки надделяха, петролът не успя да удари 150 долара на американския национален празник 4 юли и след като по инерция на 11-и същия месец достигна рекорда от 147 долара за барел, започна да поевтинява стремглаво. Низходящият тренд създаде паника в редовете на жадните за черно злато търговци, които очакваха цени от 200-250 долара. Те започнаха да се освобождават от дългите си позиции, създавайки паника на пазара.
Тогава лъсна и истината, че ОПЕК е права за реалното търсене и няма нужда квотите да се увеличават, а напротив. В тази ситуация петролът остави зад гърба си 2008 г. на нива от $40 за барел, а държавите и корпорациите-производители, заговориха за колосални загуби и пълна преоценка на бюджетните си разходи. В този момент „добрите“ и „лошите“ в голямата петролна приказка размениха своите места. „Рицарите“ от кръглата маса правиха среща след среща във Виена и взеха решение да поведат „кръстоносен поход“ срещу ниските цени. Те намалиха квотите за добив на петрол с 4,2 млн. барела на денонощие до 24,8 млн. барела на ден.
В тежката „газова“ зима на 2009 г., без да може да се повлияе от сезонните фактори, стойността на суровината достигна през февруари 32-34 долара за барел. Тогава добрата орисница Goldman Sachs влезе в ролята си на мащеха и обяви прогноза, че свободното падане на цените ще продължи до $25 на барел. Петролните компании Exxon Mobil и Total, след като обявиха рекордни печалби в корпоративната история на САЩ и Франция, започнаха да проявяват сериозна загриженост за световната икономика, която щяла да остане без петрол в дългосрочен план заради ниските цени и липсата на инвестиции. Подобни бяха настроенията в Русия, защото Кремъл се оказа с огромен бюджетен дефицит. Tезата получи подкрепа и в решението на ОПЕК да преустанови работата си по 35 от общо 150-те нови проекта за добив на петрол. Картелът обаче продължи да играе своята роля за покачването на цените и новият му председател – петролният министър на Ангола Жозе Мария Ботельо, обяви: „ОПЕК е твърдо решен да играе своята роля при възстановяването на баланса на пазара“. Февруари беше и преломният момент за затягането на вътрешната дисциплина в петролната организация. Тя започна стриктно да спазва приетите по-рано съкращения в квотите и цената тръгна нагоре. Затова спомогнаха и редица национални антикризисни програми, международни форуми и решения.

Смяна на местата

Днес, когато цената на петрола се придвижи от 40 до близо 70 долара за барел, отново ставаме свидетели на трета конфигурация на ролите на „лошите“ и „добрите“. Традиционните съюзници САЩ и Саудитска Арабия преплетоха шпаги, за да установят кое е по-полезно за световната икономика и техните национални интереси. В навечерието на последната среща на петролния картел на 28 май във Виена министърът на петрола на Саудитска Арабия Али ан Нуейми заяви, че новата цел на Организацията на страните - износителки на петрол, е да достигне и запази ценовата граница на черното злато в диапазона от 70-80 долара за барел. „Ние ще станем свидетели на увеличението на цените, но новата ни цел е да ги поддържаме близо до 75 долара за барел“, уточни министърът.
Усилията на картела да се увеличи и стабилизира цената на петрола не бяха подкрепени от американския министър на енергетиката Стивън Чу. По думите му сдружените производители на енергоресурси трябва да положат усилия, за да се гарантира ценовата стабилност на горивата. Той обаче подчерта, че бързото им увеличаване също е неизгодно за световната икономика. „Рязкото поевтиняване и ръстът на цените се отразява негативно в еднаква степен на всички страни. То пречи на опитите ни да поддържаме равновесието в икономическата система“, мотивира се Чу. Във връзка с това той каза, че ще планира среща с представители на Саудитска Арабия. „Още едно поскъпване на цената на нефта ще се отрази лошо на американската икономика и ОПЕК добре знае това“, допълни Чу.
В разгара на този спор отново се чуха гласове, този път на енергийния форум на Г-8, проведен в Рим, че световната икономика трябва да инвестира в петролни проекти, за да не стане жертва на бъдещ недостиг на петрол. В приказката отново се включиха вечните „разбойници“ – борсовите спекуланти, които се активизираха заради новините за икономическа стабилизация и поскъпване на енергоресурсите.
Сюжетът ни препраща отново към пролетта на 2008 г., когато максималистичните прогнози бяха най-актуални. Засега настроенията около цената на петрола приключиха с прогнозата на еквадорския петролен министър (Еквадор е член на ОПЕК) Дерлис Паласиос, който прогнозира цена от 200 долара за барел до 2 години. Подкрепи го президентът на Atoms Funds Мanagement Дейвид Шиърууд. Той изрази своята позиция най-вече заради намаляването на активните петролни полета. „Обемът на добива в много от най-големите находища в Северно море, Мексико и Саудитска Арабия намалява. Леснодостъпният петрол е на изчерпване, а не бяха направени инвестиции в разработването на нови залежи. Убеден съм, че през идните години скептиците ще получат нови доводи, които ще им докажат теорията за петролния пик“, уточнява експертът.
В момента медийното пространство остава свободно за всякакви мнения, но преобладават настроенията, че в близко бъдеще ще станем свидетели на поредната ценова петролна надпревара. Така приказката за черното злато започва да се очертава като приказка без край.