България може да се размине с част от планирания нов дълг за 2015 г. Данните за изпълнението на бюджета към края на май показват, че при липса на лоши изненади финансовото министерство ще може да покрие предстоящите падежи по стар дълг и заложения в бюджета дефицит, без да се налага да пуска повече емисии на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Ако МФ се откаже от бъдещи аукциони, новият вътрешен дълг ще бъде с около 650 млн. лв. по-нисък от заложеното. Това показва анализът на данните за изпълнението на бюджета, нивото на дълга и на фискалния резерв, пише в. Сега. И през май новините за изпълнението на бюджета са добри. В края на месеца в хазната има излишък от 1.09 млрд. лв. при отчетен дефицит от 888.6 млн. лв. за същия период на миналата година. Голяма част от реализирания през тази година плюс - 529.5 млн. лв., идва от еврофондовете и възстановените солидни суми от ЕС за плащания, направени през миналата година. По националния бюджет е натрупан излишък от 561.6 млн. лв. Принос за него има доброто изпълнение по всички съставни бюджети - на държавата, на общините, на социалноосигурителните фондове, на университетите. От данъци за първите 5 месеца по държавния бюджет са събрани 7.1 млрд. лв. - с 551.6 млн. повече спрямо събраното към май 2014 г. Според прогнозните данни на МФ по консолидираната фискална програма ще бъде реализиран излишък и през юни. Към средата на годината МФ очаква салдото да бъде плюс от 850 млн. лв. На фона на отчетеното положително салдо по бюджета към края на май размерът на фискалния резерв е 10.973 млрд. лв. (без бъдещите вземания от ЕС, които възлизат на 160.3 млн. лв. и също се добавят в резерва). Високото му ниво се дължи на две основни причини - взетия дълг на международните пазари през март (3.1 млрд. евро, от които 1.5 млн. евро бяха използвани веднага за покриване на мостови заем заради кризата в КТБ) и платените ударно от ЕК през март и април близо 2 млрд. лв. С такова ниво на фискалния резерв финансовото министерство ще може спокойно да поеме предстоящите плащания през годината за покриване на падежи на стар дълг и заложения в бюджета дефицит. До края на годината предстоят падежи в размер на близо 2 млрд. лв., а заложеният в бюджета дефицит е в размер на 2.5 млрд. лв. и се очаква да се окаже по-нисък. Сметките показват, че хазната ще успее да се справи с тези плащания, без да е необходимо да се организират нови търгове на държавни ценни книжа и без риск да се падне под минимума за фискалния резерв към края на годината от 4.5 млрд. лв. "На фона на тези отчетени нива финансовото министерство няма да се нуждае от допълнителни емисии на вътрешния пазар", коментира и финансистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Ако финансовото министерство преразгледа политиката си за емитиране на дълг на вътрешния пазар и не пуска повече емисии на ДЦК до края на годината, предвиденият нов вътрешен дълг за т.г. ще се окаже под планираното. МФ обяви, че през 2015 г. възнамерява да поеме на вътрешния пазар нов дълг в размер на 0.95 млрд. лв. До края на май са емитирани държавни ценни книжа за 300 млн. лв., като МФ вече отмени планираните търгове за юни. Извън тази сума са емитирани и краткосрочни книжа с падеж през юли и обем от 200 млн. лв., които не следва да се включват в нивото на новопоетия дълг.