Мая Цветкова
Наскоро измененията в Закона за потребителския кредит бяха публикувани в „Държавен вестник", а официалното им влизане в сила ще стане след три месеца, т.е. в края на юли 2014 г. Мотивите на вносителите на законопроекта най-общо казано, бяха – цената на кредита (т.е. лихви плюс такси и комисионни), да се образува по-ясно и прозрачно за заемополучателите, като при това лихвата има и „твърд" компонент, образуван от един или няколко официлни показатели. Нека се спрем на практическата страна на нещата, т.е. как въпросните законови изменения биха могли да улеснят потенциалните кредитополучатели. Тук трябва да се уточни, че в закона, под „потребителски кредит", според европейските стандарти, се разбира заем отпускан на граждани (а не на фирми), което означава, че законовите промени важат както за потребителските, така и за ипотечните кредити, а също така и за т.нар. „бързи кредити", отпускани от небанкови институции.
С влизането в сила на новите разпоредби, промяна на годишния процент на разходите (ГПР) – и най-вече на лихвите, се допуска само когато в договора между банката и кредитополучателя изрично е предвидена такава възможност (за увеличение и за намаление на общия разход по кредита) и е описано какви точно обективни обстоятелства трябва да настъпят, за да се случи това. Посоченият текст премахва възможността банките да променят по свое усмотрение лихвата по вече отпуснат ипотечен кредит, при това често и без да уведомят клиента.
След три месеца при новите договори за заеми няма да се плащат такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (защото те се смятат за присъщи на банковата дейност), а също така банките не трябва да събират повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Тази клауза на пръв поглед означава, че при равни други условия цената на кредита (ГПР) би трябвало да се понижи, макар и с малко. Това е възможно, но съвсем не е задължително, коментираха финансови експерти. Ако сметне за необходимо и конкуренцията позволява, дадена банка може да калкулира в лихвата си и въпросните такси, или пък да увеличи размера на други такси или комисионни, така че като цяло цената на заема да се запази.
Законовите изменения вече ще дават правото на потребителя при сключването на договор за ипотечен кредит да избира процедурата при евентуална невъзможност да го изплати: дали с продажбата на имота, който служи за обезпечение, кредитът да се счита за изцяло погасен (дори поради спад на пазара на имоти сумата по заема да не се покрива изцяло), или ако се налага, кредитополучателят да го доплаща. Изглежда логично голямата част от клинетите да избират варианта, при който с продажбата на жилището остатакът от заема се погасява изцяло. Но също така е логично банките да намерят способ да не бъдат губещи при посочената ситуация. Единият начин за това е, лихвите по ипотечните заеми, при които кредиторът се счита за изцяло удовлетворен до размера на обезпечението, да са по-високи. Другият начин е, посочените кредити да представляват по-нисък дял от обичайния от пълната цена на жилището, което се купува с помощта на заема, така че съответно кредитоискалят би трябвало да има повече собствени средства.
Гражданите, които имат възможност да погасят предсрочно кредита си към дадена банка, вече няма да се притесняват, че ще им се наложи да плащат допълнители такси, в някои случаи около 5% от остатъка по кредита. С новите разпоредби кредиторът, т.е. банката, ще има право на обезщетение само до 1 година от началото на погасяване на заема, като допълнителната сума ще е до 1% от остатъка от кредита. Впрочем, някои банки и сега предлагат подобни условия на част от клиентите си, погасяващи предсрочно заема, но само ако това става със собствени средства, а не с цел прехвърляне на заема в друга банка (рефинансиране).
И така, стигаме до начина на образуването на самата лихва по заема за граждани. Тя ще има два компонента, като единят е референтният лихвен процент, а другият е фиксираната надбавка, която не може да бъде променяна едностранно от банката. Относно „надбавката" в договора за заем може да бъде записано, че размерът й няма да се променя за целия срок на кредита, или че това може да стане при точно определени условия и със съгласието на клиента. И тук не може да се каже еднозначно кой вариант би бил по-благоприятен за клиента (или банката).
Да кажем, че кредитотополучател е сключил изгоден договор за ипотечен заем, като лихвата му (и ГПР) е по-ниска от средната за пазара към дадения момент - така че клиентът предпочита надбавката да запази размера си за целия срок на договора. Обаче ако след първите 4-5 години от договор за 15 години например, другият компонент - референтният лихвен процент, започне осезаемо да расте, то лихвата като цяло също ще се покачи.
От своя страна, променливият компонет (референтният лихвен процент) се формира от пазарни индекси (LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR) и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или НСИ, а може и комбинация от тях. Всяка банка ще трябва до влизането на законовите промени в сила да реши и официално да публикува как се формира нейния референтен лихвен процент. Така променливият компотент във всеки договор за заем (потребителски и ипотечен) ще са изчислява по една и съща методика за целия му срок, като обаче стойността на показателя ще се мени в едната или другата посока (в зависимост от влизащите индекси и/или индикатори в референтния лихвен процент и тяхната относителна тежест).
Възможно е обаче да възникнат някои неясноти при изчисляването на референтния лихвен процент, коментира Деян Василв, финансов консултант и управител на сайта „Моите пари". Въпросът е в това, че в закона не са посочени изрично кои индикатори публикувани от БНБ и НСИ могат да бъдат използвани, а също и максималният им брой при формирането на променливата надбавка от лихвата. В този порядък, не е ясно и в какви граници може да варира относителеният дял на променливия и на постоянния компонент в лихвата като цяло. Освен това законово не е определен фиксиран или пък минимален срок, за който да важи избраната от банките методика за формиране на променливия компонет (след който срок начинът на образуване на показателя може да се запази или промени). Затова вероятно при някои банки избраната от тях формула за изчисление на референтната лихва ще важи месец(и), а при други – години. Което не би улеснило потенциалните кредитополучатели при сравняването на условията за отпускане на заеми и избора им на банка.
При обсъждането на промените в Закона за потребителския кредит в последния момент беше предложен и след известни спорове приет от парламента текст, според който годишният процент на разходите (ГПР) може да бъде максимум пет пъти по-висок от размера на законната лихва по просрочени задължения, определена от правителството. Този текст фактически важи само за т.нар. „бързи кредити", отпускани от небанкови институции. Защото, според изчисленията, на сегашния етап посоченото означава, че общата цена на кредита не може да надминава 50%. А ГПР и на най-скъпите банкови потребителски заеми не надминава 20%. Докато масова практика досега е не само ГПР, но и лихвите по „бързите кредити" да са над 50%. През последните месеци имаше и многобройни оплаквания от ощетени от фирми за бързи кредити граждани. Така че слагането на „таван" на лихвите за граждани ще „отсее" фирмите за бързи кредити и вероятно ще намали (чувствително) техния брой, поне на законните. Което предполага, че не особено платежоспособните кредитополучатели ще имат по-голяма законова сигурност, че няма да бъдат излъгани или подведени от фирми за бързи заеми.
Посочените законови промени важат за новите договири за кредит, сключени след 22 юли 2014 г. Изключение се прави само за обезщетенията за предсрочно погасяване на ипотечен кредит, които отпадат за всички заеми погасени след първата година. Така гражданите със стари кредити също би могло да се възползват от законовите промени, ако рефинансират заема си. Разбира се, такава стъпка трябва сериозно да се прецени и ако е необходимо, да се иска мнението и на финансов консултант. Даден кредитополучател, решил по възможност да смени банката си, би трябвало да пресметне доколкото е възможно точно, какъв ще е неговият ГПР ако рефинансира заема си, т.е. изплати го чрез заем от друга банка. Лихвата и ГПР по заема от новата банка би трябвало, естествено, да са по-ниски от тези при настоящата банка на кредитополучателя.
Описаната ситуация може да се онагледи със следния по-общ пример, даден от Деян Василев. Кредитополучател има ипотечен заем от 80 хил. лв. за срок от 20 години, който е изплащал 5-10 години. В случай че този гражданин намери друга банка, където изплащането на остатъка от заема му през следващите 10-15 години ще бъде с лихва с (поне) 0,5 процентни пункта по-ниска, то при равни други условия (с подобен размер или по-ниски такси и комисионни) за въпросния гражданин ще е изгодно за рефинансира заема си. Има и вариант, при който кредитополучателят може да поиска по собствена инициатива да предоговори ипотечния си кредит, ако изчисли, че новите условия на банката са по-изгодни. Това се случва на практика, но по принцип финансовата институция не е длъжна да се съобрази с искането за предоговоряне при по-ниска лихва, освен ако няма изрична опция в договора. Според някои финансисти, новите облекчени условия за прехвърляне на заеми от една банка в друга ще засилят още повече конкуренцията между банките и съответно стремежа им за предоставяне на клиентите на по-евтин финансов ресурс.
