Бразилия, ЮАР, Турция и Украйна повече от другите развиващи се страни са заплашени от риск от „внезапно спиране" на притока от капитал, съобщи в понеделник агенция Блумбърг, позовавайки се на доклад на икономисти от Morgan Stanley. При „внезапно спиране" страните могат за дълго време да загубят достъп до международните финансови пазари, което ще с отрази негативно на състоянието на икономиката.
На фона на бягството на инвеститорите от развиващите се пазари под заплаха от прекратяване на притока на капитал са също така Мексико, Индонезия, Индия, Тайланд, отбелязват лондонските икономисти от Morgan Sanley Манодж Прадхан и Патрик Дроздик, отбелязва и Интерфакс .
Те оценяват съществуващите рискове, вземайки предвид такива фактори, като зависимост на страните от приток на капитали и кредити, нарастване на дефицита за сметка на текущите операции, възможност за провеждане на гъвкава монетарна политика и чувствителност към икономическата ситуация в Китай. В Бразилия примерно притокът на капитал се обезпечава от почти половината от всички постъпващи в страната средства, сумарният външен дълг превишава обема на валутните резерви, дефицитът по текущата сметка съставлява почти 4% от БВП, инфлацията е на ниво 6%, а държавният дълг достига около 70% от БВП.
Най-уязвимите страни сега трябва да се замислят за това как да финансират бюджетния и външнотърговския дефицит и да търсят нови източници на икономически ръст, смятат експертите на Morgan Stanley. Инвеститорите следва да обърнат внимание на това доколко успешен ще се окаже процесът на намаляването на дълга в тези държави и как ще се развива политическата ситуация. Украйна, Турция и Тайланд бяха заляти от политически протести, отбелязват анализаторите.
„Въпреки че в някои държави рискът от внезапно спиране е по-висок, а в други по-нисък, това се отразява на всички развиващи се пазари", отбелязват икономистите. – Ако управляващите извършат реформи, необходими за преход към нов модел на икономически ръст, корекцията на пазара на активи ще продължи дотогава, докато промените станат неизбежни.
За последната седмица централните банки на Индия, Турция и ЮАР предприеха значителни повишение на лихвите за поддръжка на националните валути. Икономистите оценяват позитивно решението на регулаторите, казвайки, че „това е крачка в правиланата посока".
Както отбелязва агенция Блумбърг, от големите развиващи се страни от колапс на развиващите се пазари ще пострадат най-много държавите от еврозоната. По думите на главния икономист на лондонската Barclays, експортът от еврозоната за Русия, Бразилия, Индия, Индонезия, ЮАР и Турция през 2013 г. е съставлявал 3,1 от БВП на региона. Доставките от Япония за тези развиващи се страни са съставлявали около 2,4% от нейния БВП, за САЩ аналогичният показател е равен на 1,3%.
Зависимостта на износа от еврозоната (засега остава незасегнат от кризисните прояви на развиващите се пазари) съставлява 4,7% от БВП, на САЩ – 3,3%, на Япония – 6,6% от БВП.
В същото време пазарният икономист от Goldman Sachs Доминик Уилсън вижда най-сериозна заплаха във финансовите потоци, а не в търговията със стоки и услуги. Той обръща внимание на това, че около 5 трлн. долара от банковата система на развитите страни в света е обвързана с развиващите се икономики, въпреки че съвкупния обем от финансови рискове и най-проблемните съставлява около 1,14 трлн. долара.