Валутният борд в България ще издържи на финансовите сътресения
Валутният борд в България вероятно ще издържи на изпитанието на икономическата трудност благодарение на значителния си финансов буфер в лицето на фискалния резерв (около 15,0% от БВП) и големия валутен резерв, се посочва в данни на американската Citibank.
Валутният борд в България вероятно ще издържи на изпитанието на икономическата трудност благодарение на значителния си финансов буфер в лицето на фискалния резерв (около 15,0% от БВП) и големия валутен резерв, се посочва в данни на американската Citibank. Според US корпорацията страната ни е изправена пред предизвикателствата на приспособяването в процеса на намаляване на дела на заемния капитал в операциите на финансовите пазари. По-конкретно, показателите за конкурентоспособност, фискалните тенденции и финансовата стабилност трябва да се следят внимателно. Това се казва в доклад на финансовите експерти и анализатори от централното управление на Citibank в САЩ.
„Освен това считаме, че е налице силна ангажираност на национално ниво, която заедно с подкрепата, демонстрирана от всички заинтересовани структури (по-конкретно ЕС и МВФ) осигурява на паричния съвет сигурна котва“, се казва още в доклада. Според икономистите на Citibank алтернативите - девалвация или незабавно въвеждане на еврото след промяна на фиксирания валутен курс - не изглеждат привлекателни поради значителните неблагоприятни балансови последици.
В същото време от радио "Дойче веле" коментираха, че икономическата криза дълбае все по-големи дупки в държавните каси на страните от еврозоната. Спасителните планове за милиарди евро и намалелите данъчни приходи оставят дълбоки следи в бюджета, като в резултат на това бюджетният дефицит в шест държави - Франция, Испания, Гърция, Ирландия, Латвия и Малта, се е увеличил прекомерно. Ето защо в началото на седмицата Брюксел обяви процедура срещу тях, която дава конкретни препоръки и оказва натиск за връщане на бюджетния дефицит в рамките на позволените 3%. В най-тежките случаи могат да се наложат и санкции. Проблемът е в това, че две от най-силно засегнатите от кризата държави - Ирландия и Гърция, са в еврозоната. В тях, както впрочем във Франция и Испания, бюджетният дефицит през тази година ще надхвърли границата от 3% от брутния вътрешен продукт. Тази граница е един от гарантите за стабилността на еврото. Въпросът е какви срокове ще даде Брюксел на прегрешилите.
И все пак засега Брюксел се въздържа от налагането на парични санкции, а президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише заяви в началото на този месец: "Не мисля, че еврото е под заплаха". А според председателя на Европейската комисия – Барозу, еврото е спасило Ирландия от колапса, заплашвал доскоро Исландия, която не членува в ЕС.