За поредна година България има силен растеж, увеличаване на чуждестранните инвестиции и устойчив спад на безработицата, констатитарат анализатори на британския вестник „Файненшъл таймс“, цитирани и в други издания. Налице е остра борба между чуждите банки за отпускане на кредити на възникващата средна класа, която търси ипотеки за закупуването на новопостроени апартаменти и потребителски кредити за обзавеждането им. Треската на чужденците да се сдобият със собственост в България - от големи парцели земеделска земя до къщи за пенсионери в планинските села, продължава с неотслабваща сила. Средствата от структурните фондове на Европейския съюз ще започнат да пристигат от следващата година, а това ще позволи на България да стартира процеса за догонване на по-богатите си партньори в ЕС. Облаци над слънчевата панорама Над тази слънчева панорама скоро могат да надвиснат облаци, отбелязва изданието. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди, че свиването на кредитите в международен мащаб ще удари Източна Европа. Очаква се растежът да се забави заради увеличаването на лихвите по заемите. Ерик Бегдорф, главен икономист на ЕБВР, заяви, че източноевропейските икономики може да се изправят срещу криза в краткосрочната ликвидност. По-важните ефекти обаче ще дойдат в дългосрочен план, след като растежът спадне от високите нива заради трудностите и по-високите рискове, свързани с взетите заеми, прогнозира той. Същата прогноза за източноевропейските членки на ЕС прави и Световната банка: че намалелият кредит ще отслаби растежа в развиващите се пазари, а по-късно ще има и негативен ефект върху износа. Новите страни-членки на ЕС досега останаха „относително невредими“ от пазарните трусове, тъй като подготовката за бъдещото членство, заедно с наблюдението отблизо от страна на Брюксел, засилваше позициите им. Но възможността за задълбочаване на финансовата криза и за намаляване на външното финансиране ще се отразят на държавите с висок текущ дефицит на ликвидни средства, отбелязва докладът от септември. Сред уязвимите сме България е между онези, които изглеждат уязвими. Захранван от бърза кредитна експанзия, дефицитът по текущата сметка за първите 6 месеца достигна 2,5 млрд. лева, което е 10,6% от БВП. Това означава годината да приключи с дефицит от рекордните 19% от БВП. Министърът на финансите Пламен Орешарски заяви, че преди кризата с кредитите дефицитът не беше причина за тревога – тъй като високият процент на вноса идваше от оборудване и машини за бързоразвиващите се местни компании и чуждестранните инвеститори в България. „Ясно е, че можем да се сблъскаме с рискове, ако растежът в Европа намалее, тъй като над 60% от търговията ни се извършва с ЕС“, казва Орешарски, цитиран от „Файненшъл таймс“. (По данни на националната статистика дефицитът във външната ни търговия стигна 8,7 млрд. лева за първите 7 месеца – бел.ред.) Преките чуждестранни инвестиции от около 4 млрд. долара в подготвителния период за членство в ЕС покриха напълно текущия платежен дефицит през 2006 г. Навлезлите през първата половина в страната средства надхвърлиха 2 млрд. лева, покривайки 74% от дефицита и е съмнително дали ситуацията от м.г. ще се повтори, каза Дикран Тебеян от Българската стопанска камара. България все още има един допълнителен благоприятен фактор - най-малко 1 млрд. евро преводи от работещи в чужбина българи. „Тази сума би могла да бъде и по-висока, ако тези хора превеждат в родината по-големи суми“, смята Тебеян. Увеличаването на заемите в частния сектор вече докара брутния вътрешен дълг до 80% от БВП, подчертават авторите на „Файненшъл таймс“. Според Берглоф за България има още една утеха и тя е, че банките с чуждестранно участие ще подкрепят финансовата стабилност. Секторът се доминира от филиали на банки, базирани навсякъде в ЕС, които се опират на фирмите-майки за осигуряване на суми за кредити. (73,19% от банковия пазар в България се държи от трезори, базирани в ЕС - бел.ред.) Отрезвяването носи и ползи След 3 години на растеж над 6% от БВП отрезвяващият период може дори да донесе ползи. „В момента имаме едновременно увеличаване на заплатите и инфлация на цените, а намаляването на търсенето ще има положителен ефект върху платежния баланс“, каза Пламен Орешарски. Инфлацията на годишна база скочи до 9,3% през август, предизвикана от скорошното рязко покачване на цените на храните вследствие на сушата. Планираната годишна инфлация бе завишена до около 8,5%. Заплатите в държавния сектор нараснаха с 16% спрямо м.г., докато увеличението в частния се оценява на над 30%, тъй като бързоразвиващите се компании се борят за намиране на квалифициран персонал. Безработицата спадна през лятото до около 6,5% - най-ниското ниво от началото на прехода. Но тези цифри крият влошаващо се намаляване на заетите в строителството и услугите, които осигуряват растежа. Според Орешарски България няма избор, освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява бюджетен излишък. При положение че бордът отнема възможността за използването на монетарната политика като инструмент. Излишъкът т.г. се очаква да стигне до 2,7% от БВП, подкрепен от по-високите приходи, последвали въвеждането на корпоративен данък от 10%. Бюджетът за 2008 г. все още се подготвя, но Орешарски заяви, че се очаква „още една година на продължаващ растеж“ - при условие обаче, че новите държави-членки на ЕС ще могат да устоят на по-нататъшните трусове на световните финансови пазари, посочва изданието.