The Independent В десет точки Джеръми Уорнър, дългогодишният бизнес и финансов редактор на британския вестник The Independent, предлага план за преодоляване на кредитната криза и съхраняване на сегашната икономическа система за бъдещите поколения. Уорнър изтъква, че сегашната криза, която е най-екстремното икономическо явление на най-новото време, преобърна с главата надолу удобните и самодоволни гледища на Запада за света. Политиците, бизнес лидерите и финансистите следва да положат повече усилия, за да открият правилните решения - така че финансовата криза да не прерасне в също толкова страшна социална и политическа катастрофа. Действително, ако доходите на населението спаднат в същата степен, в която се срина фондовият пазар, мнозина дори в най-богатите общества ще бъдат обречени на бедност. Според Уорнър първи принцип за политиците в целия свят следва да е запазването на принципите на системата на свободния пазар. Изглежда, тъкмо нерегулираните пазари ни доведоха до сегашната криза - но без свободата на пазара обществото ще се доминира от корумпирани политически и икономически елити. Според коментатора те ще изблъскат по-малко облагодетелстваните и ще лишат икономиката от нейната креативност и способност за иновации. Очевиден е рискът от изоставяне на принципите на свободния пазар, вече се прокрадва търговски, финансов и трудов протекционизъм. Липсата на регулация позволи на финансовите пазари да беснеят, вследствие на което антикапиталистически настроения се надигат в целия свят. Но не системата на свободните пазари бе тази, която се провали, счита Уорнър. По-скоро системата на свободните пазари загуби съзнанието за своите социални и етични цели, стана корумпирана - и следователно опасна и нечестна. „Във всяка криза има и възможност. Тежката кредитна криза даде на политиците уникална възможност за действия с интернационален обхват. Само преди една година възможността за глобално сътрудничество и финансови реформи изглеждаше безкрайно далеч. Сега при срещата на Г-20 през април в Лондон има подготвен трамплин за общо действие. Възможността трябва да се използва", допълва финансовият редактор. Светът е поел с бързи темпове по низходящата спирала на срива на кредита и търсенето, с нарастваща безработица. Картината е толкова мрачна, че вече не е ясно какво е причина, а какво - следствие, изтъква Джеръми Уорнър. Авторът изрежда десет точки от манифест, насочен към преодоляване на кризата, но и към дългосрочно реформиране на системата. Според него трябва да се пристъпи към потушаване на пожара. Парадоксално - борбата с кризата се осъществява с помощта на онази отрова, която доведе кризата - прекомерната задлъжнялост. Правителствата в целия свят, подкрепяйки банковата си система и прилагайки фискални стимули, просто подменят един вид дълг с друг. Публичният дълг заменя частния дълг, който при това вече не е и достъпен. Следователно кредитният риск се социализира с безпрецедентен мащаб, оставяйки пред бъдещите данъкоплатци големи задължения. Според Уорнър тези последици са нежелателни, но са напълно необходим отговор на кризата, без който банковата система щеше да фалира, а скоро след това щеше да се зароди класическа дефлационна спирала с бързо нарастваща безработица. Дори банките да спират да отпускат кредити, държавата следва да се намеси като алтернативен кредитор от последна инстанция. Следователно недопустими по-рано нива на публичен дълг ще станат неминуеми и може би те ще са част от лечението. Възстановяване на стабилните пари Второто нещо, което според автора трябва да се направи, е да се възстановят стабилните пари. В средносрочен план правителствата да си поставят ясни цели за връщане към балансирани бюджети и намаляване на публичния дълг, изтъква той. В противен случай пазарите ще загубят доверие в способността на правителството да плаща дълговете си - както стана с банките. Следователно правителствата ще трябва да плащат „наказателни лихви", което ще оскъпи помощта за икономиката, допълва Уорнър. Според него всеки опит да се приложи „количествено отпускане" - технически термин за печатане на пари като начин на финансиране, трябва да се прилага с невероятна предпазливост. Историята ни дава много примери за бедствени инфлационни последици. Макар сега завръщането на инфлацията да изглежда най-малкият ни проблем, то не е за пренебрегване. Завръщането към принципа на стабилните пари вероятно ще наложи повишаване на данъци и намаляване на публичните разходи. По същия начин както правителствените разходи нарастват с цел преодоляване на кризата на кредита, публичният сектор трябва „да помогне да се понесе болката от корекцията", счита Уорнър. Трябва да се приложат реални съкращения на заплатите и пенсиите в публичния сектор, за да се отговори на съкращенията в частния. Национализацията е правилно решение Директната национализация може би е единственият начин да се възстанови ролята им на трансформатори на краткосрочни депозити в дългосрочни кредити за бизнеса и домакинствата, коментира финансовият редактор. Не е задължително за всички страни, но за САЩ и Великобритания вече е приключило наполовина. Национализация е дума, събуждаща спомени за социализъм и държавен контрол. Уорнър има предвид друго, според него трябва да се прочистят и реструктурират банките, лошите активи да бъдат поместени в дългосрочен фонд, а “добрите банки”, към които доверието на пазара ще се възвърне, да се пуснат отново на фондовата борса. Според Уорнър протекционизмът отново изниква, заплашвайки да дестабилизира международните отношения. Като гъби никнат предложения за предпазване на работни места и индустрии в страните - от стоманените данъци на Индия до „Купувай американското" във фискалните стимули на Обама. Тук се изисква политическата воля на няколко страни, на САЩ, Бразилия, Индия и Франция, за да се потвърди ангажиментът към свободната международна търговия в Световната търговска организация, коментира финансовият редактор. Уорнър счита, че без свободна търговия по света политическият екстремизъм и международните конфликти стават почти неизбежни. Ако бъдем реалисти, сега страните действително се нуждаят от мерки за подкрепа на своите ключови стратегически индустрии с изгодни кредити или субсидии, допълва той. Временно това трябва да бъде разрешено, оформено като международно съглашение, след което отново да се тръгне към безпрепятствена международна търговия, допълва той. Да се въведат антициклични мерки Правителствата бързо да отменят капиталовите изисквания от Базел, които разрешават на банките да отпускат кредити с широка ръка във време на бум и да затягат кесията по време на криза, коментира финансовият редактор. По думите му за процикличните свойства на системата трябва да се винят не само банките, но и правителствата, регулаторните органи и централните банки. Централните банкери трябва да поемат контрола не само на инфлацията и цените, но също и на кредитния ръст и цената на финансовите активи, допълва той. Една от точките, които Уорнър предлага, е да се намалят капиталовите дисбаланси. Така правителствата ще понесат отговорността за това, че консуматорството на Запада беше финансирано с капиталови излишъци и спестявания на Изток. Според него Китай финансираше останалия свят да купува китайските стоки. И от години се говори, че това е неустойчиво, но в крайна сметка това се превърна в норма, която завърши с най-големия кредитен балон, който светът някога е виждал. Сега не само страните с дефицити, а и страните с излишъци трябва да плащат. Разменният курс на китайския юан трябва да бъде освободен, счита редакторът на The Independent. Уорнър е на мнение, че трябва да се наложи и корпоративна отговорност. Банкерите да полагат нещо като Хипократовата клетва - или да могат да бъдат привеждани под персонална отговорност за фалити, включително конфискация на тяхното имущество. Според Уорнър криминално разследване за ексцесиите, които са ставали в банковата система, трябва да се практикува повече. Така някои банкери ще бъдат пожертвани, за да не се създаде усещането, че има един закон за бедните и друг закон за богатите. Уорнър е на мнение, че не трябва да се забравят за измененията в климата, както и е нужно да се реформират международните институции.