Станка Динева Людмила Куюмджиева Високите лихви по депозитите, които някои банки предлагат на своите клиенти, родиха явлението „депозитен туризъм“. Това заяви в интервю за „Класа“ Стоян Александров, председател на Надзорния съвет на „Търговска банка Д“ и бивш финансов министър. „Колкото и високо доверие да имат клиентите на една банка, след като тя им дава 5-6% годишна лихва, а други финансово-кредитни институции им предлагат 10%, няма как да бъдат задържани“, обяснява поведението на гилдията Александров. „В страната определено има „депозитен туризъм“, заяви за „Класа“ и Светослав Гаврийски, директор на „Алианц банк – България“ и бивш управител на БНБ. По думите му обаче трезорите трудно ще постигнат споразумение за общ праг по лихвените нива, защото всеки от тях сам определя своя процент. Според Красимира Съева, прокурист в Българската банка за развитие, финансово-кредитната система на страната е стабилна. Съева не смята, че у нас има „депозитен туризъм“, но категорично подкрепя идеята да се постигне консенсус за поставянето на праг, над който лихвите не бива да се вдигат. „Разумният праг на лихвите по депозитите трябва да е около 8-9%, не повече“, смята Виолина Маринова, председател на Асоциацията на българските банки и изпълнителен директор на Банка ДСК. По думите й банките у нас трябва да водят разумна политика в тази сфера. „Лихвите трябва да са в рамките на възможностите на клиентите“, категорична е Маринова. Според Стоян Александров проблемът произтича от това, че независимо колко висока и рискова е лихвата, държавата гарантира всички депозити. Затова клиентите предпочитат трезора, който им предлага по-висока цена за ресурса. „Не може лихвата в едната банка да е 5%, в друга – 10% и това да се смята за нормално и депозитите и в едната, и в другата да бъдат гарантирани. Ако е необходимо, трябва да се промени законът“, категоричен е бившият финансов министър. Александров е на мнение, че ако нещо се случи с някой трезор и той „гръмне“, държавата, която носи отговорност за спестяванията на гражданите до 50 хил. евро, никога няма да приеме всички депозити за гарантирани. По думите му не е изключено да се поиска тълкувание, което да остави зад борда онези, които са поели риска да дадат парите си срещу висока лихва. „Правителството може да каже, че средният размер на лихвените проценти е такъв, да поеме гаранцията до този размер, а „нестандартните“ условия да не ги гарантира“, прогнозира надзорникът на „Търговска банка Д“. Според Стоян Александров ръководителите на кредитните централи трябва да инициират среща, на която да бъде обсъден проблемът с неразумно високия процент по депозитите, който някои техни колеги предлагат. По думите му, за да се запази стабилността на банковата система, трябва да се помисли и за фирмите от реалната икономика, които не могат да си позволят толкова висока цена на ресурса. „Ние сме скачени съдове, появят ли се проблеми при тях, няма начин да не рефлектират и при нас“, обясни Александров.