Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност финанси във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема "Еволюция на парите". Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на "Хърсев КО". Женен е, с две деца. - Г-н Хърсев, каква е оценката ви за бюджета за 2009 г.? - Бюджетът е такъв, какъвто може да бъде. Съгласен съм с всички определения, които се чуха – и бюрократичен, и инерционен, но аз, откакто го помня, той все си е такъв. - Кои са слабите му места и откъде могат да дойдат неприятни изненади? - Според мен бюджетът въобще не може да се обсъжда – това е конкретен финансов план, който сам не може да се анализира. Много е важно каква политика се води и какво се прави. За това, което държавата в момента прави, това е максимално добрият план. Аз не виждам слабости в него. Друг е въпросът, че откривам цялостната правителствена политика, която според мен е твърде активна в момента. Според мен тя трябва да се ограничи, но това би имало значение, когато ме изберат за някакъв фактор. Несериозно е да се разглежда бюджетът, без да се има предвид икономическата политика на кабинета. Жалко за онези, които се опитват да го правят, а това са 90% от говорещите на тема бюджет. Той кара по инерция от последните 10 благи години – хрантути една максимална администрация, ето това са му слабостите. Мисля, че България не може да има 70 хил. души полицаи. Смятам, че напълно ни стигат и 30 хил. полицаи. Не ни трябват и 150 хил. души чиновници. Според мен страната може да се справи прекрасно с 37 хил. чиновници, колкото са в Швейцария. - Това означава много хора да останат без работа. - Означава отделяне на функции, но това е друга идеология. Имам предвид аутсорсинг на функции - изнасяне на административни услуги от държавната администрация към частния сектор. Само с такава логика би могло да се оправдае подобно свиване на обслужващата функция на държавата. Пропаст има между това мое виждане и стандартното българско бюрократично мислене. То не се влияе от „ляво“ и „дясно“. Имаше политици, които твърдяха, че са „десни“, но продължиха да помпат администрация. След това дойдоха такива, които обясняваха, че са „леви“, и продължиха да я раздуват. От Тодор Живков до сега практически нямаме сериозно движение надолу с изключение на насилственото съкращаване на армията. Непрекъснато се намаляват персонали, но после се оказва, че не достигал административен капацитет и се назначават нови. Това е пълна глупост. Ако трябва да „преведем“ помпането на администрация, това не означава, че не достига администрация, а че чиновниците не са подготвени. У нас, като се каже „административен капацитет“, се смята, че трябва да се увеличи броят на чиновниците. Аз мисля по различен начин. Има и други хора, които мислят като мен, но българският народ не гласува доверие на мислещите като мен. Предпочита да даде вота си на онези, които смятат, че трябва да има държава, тя да се грижи за всички и да отговаря за всичко. Така мислят 90% от българския народ. За тази държава и политика този бюджет е идеален. - Настоявате анализът на бюджета да се обвърже с развитието на икономиката. Какво е състоянието на националното стопанство в момента? - В момента състоянието на икономиката е добро. Има отражение на кризата, която тресе цял свят, но то е пречупено през нормалните производствени връзки на българските предприятия, не е толкова директен ударът. Защото нашите фирми са напъхани на най-ниския ценови сегмент. Тоест това са последните поръчки, които се пренасочват, преди да фалира купувачът. - Удачна ли е според вас мярката, която обяви премиерът Сергей Станишев – за намаляване на работния ден на 4 часа и стимул от 120 лв., за да се запазят работните места? - Това е една много добра мярка. Така поотделно мерки ще намерим. Впрочем планът „Станишев“, който бе обявен, е изключително положителен – аз съм много щастлив с него. Очаквах страшни дивотии в интерес на истината, слушайки програмните документи на управляващата партия. Там имаше страшни неща. Причината да ми хареса планът „Станишев“ е, че някои неприятни за бизнеса очаквания не се сбъднаха. С обявяването му очевидно се слага кръст – без да се споменава това, на друг план - от август тази година, който предвиждаше държавата да харчи милиарди, за да подобрява социалното състояние на хората. - Решението да се промени минимумът на фискалния резерв от 8,2 млрд. лв. на 6,8 млрд.л в. правилна мярка ли е? - Това е технически ход. Преразпределя се отговорност за вземане на решения за разходи – нищо друго не се променя с решението. Това означава, че решенията за разликата от 1,4 млрд. лв. ще се вземат на бул. „Дондуков“ 1, където е Министерският съвет, а не на пл. „Народно събрание“ 1, където е парламентът. Мисля, че това също не е зле – хубаво е при криза правителството да има една по-добра оперативна възможност да работи и минимално да му се пречи. Във всяка една държава, когато се влиза в дълбоки кризи, това запазва правителството, осигурява му политическа тишина и консолидира нацията. Така естествено кабинетът се превръща в център на консолидация на всяка нация. За икономиката като цяло това не е зле. У нас кризата се усеща на думи, по джоба на хората – не, в икономиката също. Напротив, растежът се увеличава. - Според финансовия министър буферите в бюджета са такива, че ще покрият поведението на икономиката, и предвижда ръст между 4,7% и 0%. Споделяте ли очакванията? - Аз мисля, че ръстът догодина ще е над 4,7%, имайки предвид състоянието на българската икономика и колко здрави и устойчиви срещу кризи са отделните фирми. В България 90% от фирмите пищят, защото знаят, че на дете, което не плаче, майка му не му дава да суче. Знаят, че на бизнес отрасъл, който не пищи и не заплашва, не му дават пари. Въобразяват си, че някой ще им дава пари. Хубавото на плана „Станишев“ е, че каза колко ще харчи за „свещената крава“ земеделие от бюджета. - Добра ли е идеята държавата да се включи като страна в разпределението на осигурителната тежест? - В рамките на тази политика, която правителството провежда, тази мярка е добра. Подобно на идеята за намалено работно време, това не са мерки, които са измислени от хората у нас. Тази система съществува в Германия от много време и се е доказала като добро средство, което помага в по-леки кризи да се запазва работната ръка, да няма голямо движение и брожение. И е по-икономична, отколкото изчерпването на фондовете за безработни. Замества тоталното освобождаване на работната сила, деквалифицирането и запазва квалифицираните кадри. - По време на криза банките се застраховат и вдигат лихвите, но и печалбите им не падат. Знак за какво е това? БНБ намали минималните задължителни резерви - това добро решение ли беше? - Определено решението на БНБ беше добро, а защо банките вдигат лихвите, мисля, че отговорът вече е ясен и това е, защото расте рискът. Този проблем го има навсякъде, но особено в Германия е драстичен. В България ние сме работили и в система без кредитиране. От 1997 г. до 2001 г. банките играеха ролята на една помпа, събираха ресурс и го изнасяха навън. От 2001 г. започнаха постепенно да кредитират и големият бум настана от сектори, които имаха нужда от това само косвено. Бизнесът е кредитор на банковата система, което означава, че той не ползва пари от банките, а им дава. Реалната икономика и въпреки кризата е кредитор на банките, тези съотношения е ясно, че ще се изместят нанякъде, но в никакъв случай няма да е пагубно. - В момента банките отчитат стабилност, но ще се промени ли това през следващото тримесечие с оглед на прогнозите, че финансовата криза ще ни засегне най-сериозно именно през март-април? - Това не може да се прогнозира, защото в България имаме малко банки и те са локално базирани. Тук им е състоянието, за щастие засега нищо лошо не им се случва и те са стабилни. Печалбите растат, защото контролът на банковата система, който беше 80%, започва да спада и намалява във всичко – и в депозити, и в кредити. Нормално е да има такива спадове, защото в ситуация, в която има криза, те стават неконкурентни. Банковата система като цяло при ниските лихви, които поддържаше, държеше около 90% дял от общия кредит. В момента небанкови финансови институции взимат много добър дял от банковата система, защото при новите условия техният режим на кредитиране е достатъчно конкурентен. Ако трябва да бъда честен, не знам какво ще се случи с банковата система заради факта, че в страната нямаме самостоятелни играчи на банковия пазар. Едно е ясно - че трябва да имаме готовност и управляващите да знаят как да реагират, ако се наложи и изпаднем в криза. - Как ще коментирате спрените пари по еврофондовете? Защо се стигна до отнемането на акредитациите и можем ли да очакваме възстановяване на средствата? - Винаги има вариант да ни върнат или да ни спрат парите, това е въпрос на политическо мнение. Факт е, че е прецедент в историята на Европейската комисия, но все някъде трябваше да има прецедент. Реално аз не познавам този въпрос и не мога да го коментирам, защото не следя нещата и не ме интересуват. За себе си имам категорично решение и за бизнеса, който ръководя, и то е, че аз държавни пари не пипам. Никога не бих кандидатствал за програми, защото те работа не вършат. Интервюто взе Людмила Куюмджиева