През изтеклата седмица цените на суровините отбелязаха рекорден спад. Преди почивните дни агенция Bloomberg извади от представителната си таблица, която следи ценовите котировки на ключовите стокови борси, информацията за цветните метали. Като цяло никелът, медта, цинкът и алуминият претърпяха през 2008 г. истински ценови крах, който ще се задълбочава заради намаляването на промишлената им приложимост от забавящата се световна икономика. Нормално е при тези условия търговията с тях да е вяла и да има нужда от преструктуриране. Размерът на ценовата криза на световните стокови пазари беше отразена и от движението на престижния в тази област индекс Reuters-Jefferies CRB. В момента той се намира на шестгодишното си дъно и е поевтинял с 56 на сто в сравнение с пика му от 3 юли 2008 г. Движението на индекса през тази седмица отчете спад от 14%, което е рекордно намаляване от създаването му през 1956 г. Сегашните му нива от 208,6 пункта се дължат на комплексното ценово поевтиняване на повечето от включените в него стоки. Петролът се намира на нивата си от 2004 г., медта се обезцени до стойности от 2005 г., а пшеницата падна до нивата на реколта от 2006 г. Сериозна загуба на стойност се забелязва и при среброто, което също е включено в Reuters-Jefferies CRB. Ценният метал в момента се търгува на нива от 9,43 долара, което е близо 40 на сто по-малко от лятната му стойност. Такова е положението и при останалите компоненти на индекса: како, кафе, никел и др. При това положение след засиления инвестиционен интерес към стоките през първото полугодие американските инвеститори изтеглят парите си и търсят по-сигурни и доходни активи. „Всеки се опитва да излезе от пазара“, заяви Мишел Аронщайн от базираната в Ню Йорк Marketfield Asset Management, който прогнозира спада още през юни. „Инвеститорите трябва да избягват суровините до 2010 г., защото глобалната рецесия ще предизвика крах в търсенето на мед и енергийни ресурси“, подкрепи го Кристоф Ейбъл от Tiberius Asset Management. „Вие не бихте искали да инвестирате в нещо, което е сериозно обвързано с икономиката“, обобщи Ейлбъл, описвайки в момента отношението на борсовите играчи към суровините и стоките.