- Г-н Хампарцумян, финансовата криза вече е факт. Доколко трябва да очакваме тя да се отрази и върху страната ни? И какъв ще е директният ефект върху българската икономика? - Въобще не бива да се говори само за финансова криза, защото това, което започна като ипотечни смущения в САЩ миналото лято, де факто за около година се разви в нещо по-дълбоко и всеобхватно, а именно в световна икономическа криза. Дори през пролетта имаше спорове дали в резултат на напрегнатата ситуация няма да се получи “разкачване” между отделните капиталови пазари, така че, ако в Америка има напрежение, то да не достигне до другите страни. Кризата в крайна сметка стана световна, а що се отнася до чисто финансовите параметри, те са преодолими чрез различни инжекции и помощ към банките, които имат нужда, за да се задържи адекватната инфраструктура на борсите. Това, което в момента притеснява пазарите, правителствата, корпорациите и в частност гражданите в различните държави, е на практика реалната икономика. Т.е. икономическата криза много повече създава напрежение, като въпросите на дневен ред са дали тя ще се изрази чрез рецесия, депресия, дали ще продължи 6 месеца или 5 години. Отговорите на подобни питания са в сферата на предположенията. Все пак неписано правило е, че Америка по-бързо влиза и съответно излиза от подобни кризи. - Как се развива банковата ни система в момента? Защо се стигна дотам, че Standart and Poor's, а по-късно и Fitch намалиха кредитния рейтинг на страната и няколко банки? - Пониженията на рейтинговите агенции към страната се дължат на по-високите страхове относно икономическите показатели на България в следващите години. Тези оценки са автоматично свързани и с рейтинга на банковите институции. На практика няма как отделна местна банка да има по-висок статут от този на държавата, в която оперира. Така че подобни редукции от страна на кредитните агенции нямат конкретно отражение върху всекидневната работа на трезорите и още по-малко върху стабилността на системата. От друга страна, българската банкова система преди около 10-11 години премина през катастрофален етап. Тя беше пренаредена изцяло като регулации, като структура на собствеността, като бизнес модел. Затова е и много по-консервативна, отколкото банковите системи на някои по-развити страни. Всички правила, свързани с управлението на риска и кредитирането, на практика бяха написани в последните 10 години. Няма държава в Европа, която да си е сменила цялото банково законодателство в такъв период, така че ние имаме преимуществото, защото сме по-модерни, отколкото други съседи. И това се дължи на исторически причини, а не защото сме по-умни или по-добри. В крайна сметка банковата ни система е с висока степен на конкуренция, на ефективност и с модерна регулация. - Каква е зависимостта между финансовите резултати на компаниите майки и звената им у нас? - Голяма част от банките в България са собственост на мощни финансови институции от Европа, които са инвестирали у нас. Те, разбира се, ще продължат да подкрепят дъщерните си дружества, защото никой не е склонен да отпише инвестиции в подобни размери. Интересът към родните трезори не е намалял. Това, което е ограничено, е апетитът за риск не само у нас, а по целия свят. Напоследък често в публичното пространство се говори, че банките не кредитират, а всъщност това просто е израз на повишените изисквания към кредитополучателя. Растежът на кредитите в България беше от порядъка на 50-60%, докато в Европа – едва няколко процента. От своя страна регулаторът в лицето на централната банка се наложи да провери дали качеството на портфейла е добро, дали рискът се управлява правилно и т.н. Сега просто се връщаме към по-консервативен модел на банкиране, който се приема от клиентите като спиране на кредитирането. - С колко се повишиха лихвите по кредити и депозити от началото на годината и с колко се очаква да нараснат те до края на годината? - Две са основните тенденции, които определят лихвените проценти. От една страна, Европейската централна банка (ЕЦБ), която влияе на основната лихва на България директно и индиректно, сваля основния процент. Това е базовият показател, чрез който трезорите общуват помежду си, така че той не е релевантен за лихвата, която плащат клиентите. От друга страна, рискът на България като пазар се увеличи. Това води до една рискова надбавка, която не може да не калкулираме, тъй като и ние плащаме част от нея. Когато кризата стигне до някакво разрешение, рисковите надбавки ще тръгнат надолу. Първо ще станем свидетели на плавно повишаване в приемливи граници в рамките на 1-2% и след това може да се очаква понижаване. Но в никакъв случай лихвите няма да се върнат на нивата отпреди започването на кризата, защото те бяха изключително ниски. Например лихвената надбавка върху някои жилищни кредити беше по-ниска от тази на брокерите, което не е логично. - В тази връзка може ли да се говори за застой на кредитния пазар? - Не, не може да говорим за застой, а по-скоро за изчакване от страна на банките, но и на самите клиенти, които искат да се ориентират колко дълбока и дълга ще бъде кризата. Всеки се опитва да преразгледа инвестиционните си планове и тези за производство, а що се отнася до сектора на физическите лица – дали да си купи апартамент, или да изчака няколко месеца. Периодът на изчакване няма да продължи вечно. През 2009 г. ще имаме по-динамична среда, тъй като бяхме свикнали през последните години все да вървим нагоре. Общо взето, очаквам повече позитивни, отколкото негативни сценарии. - Има ли опасност да се увеличи ръстът на лошите кредити, който сега е в нормални граници? - Надявам се безработицата да не се увеличи много, но от статистическа гледна точка липсата на трудова заетост и по-ниският икономически растеж водят до увеличаване на броя на лошите кредити. Това не означава, че банките ще започнат да отнемат собствеността на своите клиенти. Преди този етап има много допълнителни стъпки. - Кога ще дойде времето, когато и хората с по-ниски доходи ще могат да разчитат на кредит? - Не бих делил клиентите на такива с високи или с ниски заплати, а просто всеки сам за себе си трябва да прецени колко може да си позволи и на какъв етап. Ако например получавате 1000 лв. на месец, вноските ви трябва да са около 300-400 лв. В крайна сметка всичко е въпрос на приоритет – бърз потребителски кредит за ботуши или сериозен ангажимент за едно жилище. Не бива да се пренебрегва и фактът, че свръхзадлъжняването е по-скоро характерно за англосаксонската култура – Великобритания и САЩ. Ние сме далеч от подобни феномени. - Каква е прогнозата ви за икономическия растеж догодина и какво очаквате да се случи в банковия сектор? - От гледна точка на плавното преминаване през кризата ще е добре, ако имаме икономически растеж около 2-3% (прогнозата на направлението за икономически анализи на „УниКредит“ е за над 4%, ако световната финансова обстановка не продължи да се влошава), което е почти двойно по-малко от нивото през 2008 г. И банковият сектор може да порасне с около 10%. - Ще финансирате ли проекти за ваканционни имоти и изграждане на молове, ако кризата доведе до отлив на инвеститори у нас? - Ние сме спрели да финансираме туристически обекти още през 2003 г. Правим го в редки случаи, и то само за клиенти с доказани позиции. - “Уникредит лизинг“ подписа договор за финансиране с Европейската инвестиционна банка. Каква е стойността на договора и тази сума за какво ще послужи? - Това е един хубав пример как стабилни институции дори и на върха на кризата могат да получат финансиране от европейска институция. Кредитната линия е за 80 млн. евро заем, които ще бъдат използвани за финансиране на малки и средни предприятия. - Кои бяха най-сериозните предизвикателства пред банковата система тази година? - Рязката промяна на световната икономическа среда през септември – октомври, защото несъмнено никой не очакваше подобно влошаване. - Смятате ли, че може да се стигне до финансиране на банковата система, както се случи в САЩ и някои западноевропейски държави? - Държавата няма нужда да се намесва директно, тя има достатъчно индиректни инструменти, с които регулира и влияе. Така може да подпомогне участниците в икономиката и без да взима контрола. - Каква е прогнозата ви за догодина - ще успеем ли да преминем през кризата? - Винаги сме успявали. В крайна сметка всяка криза е здравословна за оцелелите. Въпросът е как да направим така, че всички да оцелеят или почти всички. Интервюто взе Диана Йосифова