lenta.ru Цената на петролния сорт Urals, една от основните експортни стоки на Русия, се спусна под 50 долара за барел (44,23 долара). Такова понижение едва ли можеше да бъде предсказано преди три месеца, когато цените бяха на историческия си максимум. Така или иначе в близко време трябва да очакваме рязък спад на приходите от енергоносители. Следователно компаниите ще се сблъскат с намаляване на печалбите си, а държавният бюджет ще бъде застрашен от дефицит. В средата на юли цената на суровия петрол достигна до рекорд, който вероятно няма да бъде подобрен още дълго време - 147 долара за барел от американската марка West Texas Intermediate (WTI). Кредитната криза успя много бързо да съкрати тази величина почти три пъти. В този спад няма нищо учудващо – доларът се стабилизира (така, че реално поевтиняването е по-незначително, отколкото изглежда на пръв поглед). В тази ситуация хедж фондовете започнаха да се отървават от фючърсите си, за да успеят да се разплатят със задълженията си, а реалното търсене на петрол в развитите страни намаля значително. Търговията ще излезе на минус За страните, които са се специализирали в доставката на енергийни ресурси и горива, се очакват големи главоболия. Кредитната криза е неприятен процес, но се поддава на регулиране в тези държави, където има прилични нива на спестявания. Но последствията на кризата заплашват в много по-голяма степен развиващите се петролно-газови икономики. Русия е най-големият световен доставчик на газ и вторият по значимост износител на суров петрол след Саудитска Арабия. Тези данни се потвърждават и от изследванията на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Разбира се, руската икономика произвежда още редица полезни неща за световния пазар и затова зависимостта й от цените на нефта е по-малка от тази на страните от Близкия изток. Въпреки всичко тази зависимост е значителна. Суровият петрол и газът съставят 45 на сто от експорта на страната, а ако се пресметнат и нефтопродуктите, този процент ще се увеличи до 66 на сто. Без енергоносителите външнотърговското салдо на Русия ще стане отрицателно, при това дефицитът ще достигне до 2% от БВП. В случая, ако в парично изражение експортът се съкрати три пъти, импортът по своя обем ще се приближи до износа. При най-неблагоприятния вариант за развитието на ситуацията в Русия ще имаме търговски дефицит. Това няма да е трагедия, но със сигурност ще означава девалвация на рублата, която поевтинява дори при наличието на рекорден профицит, а също и употребата на златните резерви, които като ресурс поддържат икономиката на повърхността. В заключение – на Русия може да й се наложи да намали вноса, тоест и потреблението. Петролните магнати ще обеднеят За петролните компании този въпрос е наболял дори и в момента. Към срива на цените на петрола се добавя и стагнация при добива, за което беше съобщено още през януари от вицепрезидента на „Лукойл“ Леонид Федун. За деветте месеца от началото на годината корпорациите регистрираха огромни доходи. На 17 ноември се отчете "Сургутнефтегаз", чиито приходи превишиха нивата на аналогичния период на 2007 г. с повече от два пъти. „Лукойл“ отчете ръст на печалбата от 90%. В момента тези цифри останаха в миналото, а последното тримесечие ще изглежда много по-неблагоприятно. Към намаляването на печалбите като неблагоприятен фактор ще се прибавят и десетките милиарди долари, които петролните компании са изтеглили. Техният падеж наближава и неслучайно всички водещи руски енергийни холдинги се обърнаха към държавата с молба за кредит. Оказва се, че засега те не намират друг начин на рефинансиране. Всички тези фактори се отразиха на цента на руските петролни гиганти. През последните 4 месеца „Лукойл“ е поевтинял със 70%, „Сургутнефтгаз“ - с 50%, ТНК-ВР – повече от три пъти, а „Роснефт“ - с 3,5 пъти. Поевтиняването на акциите на тези компании ги ограничава във възможността им да намерят свеж капитал. Това означава, че те ще трябва да съкратят и инвестициите в развитието и усвояването на нови находища, което може да предизвика намаляването на добива. При това положение, когато петролът възвърне част от стойността, руските петролни гиганти няма да са конкурентоспособни по отношение на добиваните обеми. Себестойността на добива на един барел руски петрол е средно 8-10 долара и ако кризата не достигне до апокалипсис, компаниите ще разполагат, макар и с ограничени, средства за проучване на нови петролни полета. Що се касае до правителството, което до голяма степен попълва хазната си от данъци и мита върху полезните изкопаеми, решението за бюджетната цена на петрола от $95 за барел остава необяснимо. Разнопосочност на мненията в Кремъл Въпросът, как сме живели преди две години, когато 50 долара за барел са били висока цена, сега вече не е актуален. Разходите на бюджета оттогава са нараснали главоломно, а доларът е поевтинял. При това положение остават два варианта – или да се съкратят разходите във вече формирания бюджет 2009-2011 г., или да бъдат привлечени натрупаните през годините бюджетни излишъци, които надхвърлят около 100 млрд. долара. Съществува и трети вариант – тегленето на вътрешен или външен заем. Засега заявленията на официалните лица по този повод остават доста противоречиви. Министърът на финансите Алексей Кудрин в края на октомври заяви, че руският бюджет през 2009 г. няма да пострада само ако цената на петрола се вдигне до нива от 70 долара за барел. Неговият заместник Дмитрий Панкин е уверил, че руският бюджет може да изпита недостиг на средства при 60 долара за барел. Накрая съветникът на руския президент по икономическите въпроси Аркадий Дворкович не изказа никакво съмнение, че Русия ще избегне дефицита. Ако перифразираме старата поговорка, се получава, че „на две ведомства се падат три мнения“. Какви мерки ще предприеме Русия, зависи от това, как ще се развие ситуацията на световните пазари. Да кажем, че досега не е ясно доколко очакванията за световната рецесия са „заложени“ в предвижданията за петролния пазар. Засега изводите на аналитиците приличат повече на гадания. Те работят с еднакви цифри и различни срокове и изваждат данни, които в най-общия случай зависят от настроенията на конкретния експерт. Основните надежди на тези, които очакват възраждането на петролния пазар, са свързани с Китай. Азиатската икономика продължава да увеличава потреблението независимо от това, че вече също изпитва признаци на забавяне. КНР стартира програма за стимулиране на икономиката и производството, която ще разполага с бюджет от 600 млрд. долара. Тази сума ще стимулира търсенето на енергоресурси. Освен това не е съвсем ясно каква роля в случващото се ще играе ОПЕК. Всички страни от картела страдат от рязкото поевтиняване на петрола. Ключов фактор тук е позицията на Саудитска Арабия, която може да саботира усилията на отделните държави за снижаване на квотите. Въпреки позицията на САЩ е малко вероятно, че Риад ще иска да работи против собствените си интереси. За Русия с гласуването на настоящия бюджет, който предвижда 95 долара за барел, остава само да чака развитието на ситуацията.