Розалия Банкова Финансовото богатство на домакинствата в България възлиза на 33,5 млрд. лв. към края на третото тримесечие на настоящата година, сочи изследване на Industry Watch. Ръстът му се забавя до 16%, при 23% през предходното второ тримесечие. Дори и така обаче той превишава нивото на инфлацията на потребителските цени и се наблюдава реален ръст на богатството, коментира Красен Йотов, макроикономист в Industry Watch. Нетното финансово богатство с отчитане на задълженията към банките е 23,3 млрд. лв., като при него има по-голямо забавяне, тъй като кредитната експанзия продължава да изпреварва ръста на спестяванията, въпреки ограничаването на кредитната активност. На годишна база нетното богатство се е повишило с 10% спрямо същия период на миналата година, сочат още данните. Забавянето на ръста на богатството, който започва след срива на БФБ през 2007 г., се дължи на преките инвестиции в акции и вложенията във фондовете. Спрямо 2007 г. депозитите нарастват като дял в богатството с близо 5%, т.е. все повече хора избират банките. Свиват се инвестициите в акции от 5,6 на 2,4% до голяма степен в резултат на срива на борсите. При взаимните фондове също има съществено свиване, като дял от личното богатство, докато при пенсионните - по-слабо забавяне. Животозастраховането остава относително стабилно, но трябва да се има предвид, че то стартира от изключително ниска база. Депозитите си остават най-големият актив - 88% от финансовото богатство на населението, а ръстът от 28% през третото тримесечие на годишна база остава сравнително висок. Част от ръста на депозитите се предопределя от ново богатство, друга част - от пренасочване от други форми на богатство като акции и инвестиции във взаимни фондове. Българските домакинства държат едва 12% от спестяванията си в спекулативни инструменти, показва още изследването. В сравнение с еврозоната инвестициите в акции на домакинствата у нас са 7 пъти по-малко, 10 пъти по-малко са тези във взаимни схеми и 3 пъти по-малко - в пенсионни фондове и животозастрахователни продукти. „Консервативният модел на спестяване ограничава потенциалните загуби на българските домакинства дори при евентуално задълбочаване на финансовата криза”, каза още Йотов. Стойността на жилищата в основните областни градове, която също се включва в изчислението на богатството на домакинствата, достига 76 млрд. евро към края на третото тримесечие, показва още изследването. Така общото богатство, което включва финансовите и реалните активи, достига 181 млрд. лв.